Дилемата връщане или не връщане на учениците в училище вече не предизвиква ожесточени спорове. Била е предизборна дъвка май. Всъщност, няма спор – обучението на живо е най-доброто възможно засега. Но е факт, че пандемията няма да свърши скоро. А колективният имунитет е все още мираж. Затова съобразяването с реалността и гъвкавите решения ще са полезни. И най-вече здравословни за учащи, учители, техните родители и обществото като цяло.
Всички данни сочат, че сегашното връщане на най-малките в класните стаи и поетапното връщане на останалите, при внимателно следене на пандемичната обстановка, е приемливо решение. Това обаче трябва да е само една от целите. Не трябва да има съмнение, че по-голямата е – реформирането на образователната система. Нещо, което е многократно обещавано, придружено с експерименти, някои от които - провалили се. Но благодарение на пандемията, започна да става реалност, независимо дали на някой му харесва или не му харесва.
Опитът показа, че дефицитът на знания не е толкова голям при електронно обучение. От друга страна, възможностите за контрол и развиване на живия процес на обучение са много и със сигурност полезни. Няма да коментираме, че благодарение на него се даде въздух на здравната ни система и на самите учители да съхранят живота си до възможността да се ваксинират.
От това, което се случва, няма съмнение, че пред учителите и пред учениците се откриват нови перспективи, най-малкото, защото има вече готови платформи за обучение посредством Мрежата, които лесно могат да се надграждат. На практика свидетели сме вече на образователна реформа, която няма да приключи с края на пандемията, или с връщането на всички ученици в училище. Персонофицираното обучение вече е факт. И то ще е съществена част от новия тип обучение. От управляващите, които и да са те, трябва да се изисква, да не жалят средства и да инвестират в продължаването и.
