Поредното пътно безумство, причинило смъртта на двама души, изненадващо се превърна шанс да бъдат спасени три човешки живота.
И с помощта на подготвени за такава ситуация лекари от областната болница във Велико Търново бяха снети органи на изпадналия в мозъчна смърт шофьор и по-късно в софийската болница “Лозенец” бяха извършени трансплантациите. Случаят нагледно илюстрира нравствената висота на донорството – бърза реакция на лекарите, но и проявено благородство от шокираните от трагедията близки, дали съгласието си.
Чакащите за трансплантации у нас са над 1000, а през миналата година е имало само четири донорски ситуации. Вярно е, че пандемията бе основна пречка. Но и чакащите никак не са малко.
Неведнъж през годините са се водили спорове къде и как да се извършва лечението на нуждаещите се от трансплантация, кой трябва да плати, когато трябва да стане в чужбина. Защо всичко трябва да става по трудния начин, да умират нуждаещи се, преди да получат шанс. В същото време държавата и дарители отделят огромни средства, за животоспасяващи машини и медикаменти, за да може да се поддържа животът на чакащите.
Всяка година лекари от нашите трансплантационни центрове провеждат кампании в подкрепа на донорството, има обучени вече десетки координатори. Светият синод също благослови трансплантациите. И въпреки това фактите показват друго.
Основната причина, която се изтъкваше досега бе в недоверието от страна на близките на донорите. Но явно не е само в тях. Не е приемливо да имаме уникални хирурзи, болници, разполагащи с най-модерна техника, а да се извършват толкова малко трансплантации. Но за да се превърне този високо морален проблем в дълг на обществото, са необходими бързи и добре организирани действия, каквито демонстрираха лекарите във Велико Търново. Не само готовност, каквато със сигурност има във водещите болници в страната, но и активност от всички, които трябва да осъществят тези благородни задачи
