Вече няма съмнение, че президентът Румен Радев иска цялата власт. Представената от от него първа част от проекта за Национален стратегически документ за развитието на страната в три части, не е нищо повече от “помпане на мускули”.
Нека кажем направо – президентът може и да папагалства каквото му внушат председателят на неговеия съвет, по известен като агент “Майстора” от Държавна сигурност, както и един друг, който спря метрото преди дни, но едва ли някой ще повярва, че точно те са хората, които ще ни изведат към светлото бъдеще. Та нали всички виждат, че в главите им ехти химна на Коминтерна и очевидно двамата не са забравили как се прави тероризъм по болшевишки.
Затова не се учудваме, че помпозното словоблудство в първатата част на документа не е нищо по-малко от прелюдия към появата на “Спасителя”. Обикновено такива документи се четат след като вече и извършен държавния преврат. Само че на президента май не му стиска да се откаже от президентството и поведе народа. Предпочита да е като маймуните, които не пускат лиана преди здраво да са хванали следващия и са сигурни, че няма да паднат в пропастта.
В кой свят, всъщност, живее, абдикиралият отдавна от основното си задължение да обединява, а не да разединява, държавен глава. Много елементарно Радев се опитва едновременно да буни и да излъже народа да му даде цялата власт. Няма да припомняме, че едва ли щеше да се обади, ако не бяха излезли онези записи, както и обвиненията към негови съветници, че ползват служби и магистрати за лични цели. Това и сянката на онзи пенсиониран генерал Решетников, бабуваща на избора му, едва ли се нравят и днес на повечето българи.
Затова е по-добре Радев да не дърпа дяволът на импичмънта за опашката, а да си се прибере в декоративната клетка. Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е – да го направиш, е казал за такива като него народният писател. Това са истинските три части. Но не на неговата “псевдостратегия”, а на живота.
