Добре е, че от образователното министерство са решили да попълнят белите полета в историята ни след 1940 г. до днес, както и да я изчистят от политически клишета. Очевидно е също, че без да бъде преодоляна съпротивата от представителите на политическото статукво, процесът няма как да се осъществи. Но това е единственият възможен път за спиране на езика на омразата. Фактическото изучаване на мракобесието на фашизма, последвалите ги при соца лагери и изселването на половин милион наши сънародници са факти, които не могат да бъдат претупвани. Бандитската приватизация в постоталитарния период също не може да бъде подмината.
Познаването на тези исторически периоди от новите поколения ще е в основата за изграждането от тях на новия стил за политическо общуване. Полезността на бъдещите политици ще се оценява не в противопоставянето, а в стремежа да осъществяват добруването на тези, които са ги избрали. Историческите факти не могат да бъдат пропуснати, нито пък едностранно тълкувани, според временната политическа изгода.
В тази връзка не трябва да се учудваме на съпротивата. Тя не е само резултат на сенки от миналото, а и от действията най-вече на няколко подсъдими олигарси, чиито състояние бе натрупано в резултат на бандитска приватизация. Тяхната вина няма политическа окраска. Затова нека не се опитват да скрият историческата истина зад поредната синьо-червена мъгла, насаждане на омраза и разбунване на исторически страхове.
