Милозливостта на съдиите пуснали под гаранция пътни престъпници започва да става натрапчива. Особено, когато има критики към съдебната система за корупционни практики. И в случая с убитото семейство мотористи от турски шофьор, и с алпиниста Боян Петров, пометен от “небрежна” румънска шофьорка, неспазила ограничителните знаци, личи опасна доверчивост. В единия случай гаранция било, че иначе живеещият в Германия убиец, “внезапно” се сдобил с квартира в София, а в другия - мургавата румънка имала две деца, за които трябвало да се грижи, сякаш мъжът й не може да се справи. Видяхме как реагираха рокерите, след като гастарбайтерът потъна в дън земя и още не е открит от Интерпол. Съдът си измива ръцете с МВР, полицията пък нямала ресурс да сложи пазач пред квартирата - проследяващите гривни били кът, а поръчката им се бави заради предлаганата висока цена.
Интересно е кой ще поеме отговорност, ако румънката последва многобройните примери на избягване на правосъдие...
Ясно е, че прехвърлянето на топката между институциите само засилва недоверието към тях. А противопоставянето по между им е добър знак единствено за престъпниците и обслужващите ги. За някой може да е странно, че обществеността се вълнува от подобни “дреболии” и не оценяват всекидневните високи отговорности, пред които са изправени държавниците ни. Но точно тези битови инциденти са показателни до каква степен държавата е гарант за сигурността на гражданите. А те имат право на това, не само защото са данъкоплатци, а и защото от отношението към тях зависи дали големите европейски страни ще се държат уважително, или ще ни смятат за втора категория граждани
