Какво
нахалство - Меглена Кунева, лидерка на поредното политическо ГМО, се опитва по
терлици да яхне народното недоволство. С евтиния трик, че не случайно партията
и се казвала „България на гражданите“. Но едва ли някой ще и повярва. Нито ще
я питаме защо не я виждаме сред
протестиращите. Тя сама се убеди в народната любов, когато преди дни трябваше
да бъде изведена от задния вход след среща с гражданите на Благоевград.
Специално по повод на сегашните протести можем да
припомним и за дейността и като чиновник в синьото правителство, а след това и като главен преговарящ на
България по присъединяването на страната в ЕС
как спомогна да бъдат закрити блокове на ядрената ни централа в
Козлодуй. По-късно като еврокомисар от 2007 г. до 2010 , в чийто ресор бе
защитата на потребителите, нищо не направи за тях, размахваше им пръст от
Брюксел и послушно изпълняваше всичко, което и наредят, с което съвсем
заслужено получи новото си име Мадам Yes.
Можем
да се върнем и във времето Тато, когато Кунева по онова време, с отварящата
врати комунистическа фамилия Пръмова, е работила в създадения и контролиран от
ДС Комитет за защита на човешките права, известен с това че трябваше да измива
лицето на страната ни пред света заради зловещия възродителен процес.
Затова,
когато тя днес безочливо твърди, че обществото ни било разделено на хора от
улицата и хитреци, които винаги оцелявали, че
почвата на партиите била изтощена, страната живеела в безвремие и
безсилие и ако не влезат гражданите на терена на политическото никой нямал
шанс, ще кажем само, че така се държат хора, които отдавна са си плюли на
физиономиите и в морално отношение няма какво да губят.
Всъщност
на Кунева може да и се иска тя да е новият водач, но истината е, че е поредният хомункулус на криминалния преход,
родил и Октопода. Кукловодите просто искат да запазят позициите, които
губят, с цената на всичко. Както през
годините успяха да опорочат политическите партии така днес искат да омаскарят и
гражданските движения.
Затова
не е добра новина за нея и нейните модератори всяко разкриване на неудобните
връзки с миналото, защото застрашават политическите им проекти. Но това, което
най-много ги плаши е, че номерата им вече не минават. Маските падат и опитите
да се присламчат към народния гняв са обречени на провал. Паметта на избирателите не е толкова къса.
Освен това те се научиха да разкриват зад политическата риторика истината, зад
митовете – фактите, а зад обещанията на машите политици – техните истински
намерения. Днес хората не само че не
могат да бъдат излъгани, но и не се колебаят да кажат право в очите на такива
като Мадам Yes: “На лъжата краката са къси!“
