Близо месец след официалния крах на Синята коалиция и
подаването на оставка от Мартин Димитров водещите групи в СДС не са се разбрали
кой ще е следващия лидер на партията. Последният срок за номиниране на
кандидати изтича днес. Изборът ще се състои на 8 юли, при балотаж – една
седмица по-късно. Могат да гласуват всички партийци, плащали редовно членския
си внос. В момента те са около 10 000. До последния ден трима кандидати бяха
регистрирани на „Раковски” 134 – Румен Христов, Ваньо Шарков и Лъчезар Тошев. До
късно вечерта в неделя се обсъждаха и други кандидатури. Целта била по думите
на участници в преговорите, да се издигне убедителна фигура, която да спечели
още на първия тур. Освен трите имена, спрягат се още и тези на временния
председател на партията Борис Марков и на Иван Сотиров. Обсъжда се и още една
известна фигура, която има подкрепата на областните организации на Пловдив и на
Бургас, но от СДС-София имат резерви.
В дъното на този избор за нов шеф не е само решението за
самостоятелно явяване на следващия парламентарен вот и последвалата оставка на
Мартин, но и декларираната от СДС решителност да скъса с червено-синята мъгла,
шествала близо година и половина в Народното събрание. Сините се върнаха към
добрата стара традиция техният основен враг да бъде БСП.
Суматохата, която предизвика разпадът на Синята коалиция отекна
силно както в техните партньори от ДСБ, за които стана съмнително минаването на
четири процентовата бариера, но и в БСП,
които се надяваха да я използват като таран срещу ГЕРБ
Не случайно социалистите правеха всичко възможно за да
запазят тази дружба в парламента и да изострят отношенията на сините с
управляващата сродна народна партия. Освен това от Столетницата се надяваха че
на следващия вот Синята колация ще може да отцепи достатъчно гласове от
управляващите, за да даде шанс на БСП да се върне в управлението на страната. Левият
уклон на десницата обаче им изигра лоша шега и това се видя от плачевния
резултат на миналогодишните президентски и местни избори.
Затова и най-важният въпрос за СДС е да се намери
подходящия лидер, който така да преструктурира партията политически и кадрово,
че да
върне доверието на близо два и половината милиона
избиратели
отдръпнали се от тях през последните близо 15 години.
Но не бива да се забравя, че на „Позитано” 20 няма с лека
ръка да преглътнат загубата на такъв верен съюзник, какъвто им бе Синята
коалиция. И ще направят всичко възможно тя да бъде възстановена. Те вече има и
свой кандидат за лидер в лицето на Ваньо Шарков. Неговата кандидатура формално
бе издигната от Сливен, макар че той е депутат от Велико Търново. Шарков бе
един от главните противници на самостоятелното явяване на сините. Зад него е и
Мартин Димитров, както и повечето депутати от СДС. Сред поддръжниците на
коалицията е имало известно колебание дали в битката да не влезе отново
Димитров, но впоследствие са решили да играят с Шарков. В действителност зад
него не стоят много структури. Публично го подкрепят от Велико Търново и
Сливен. Но със сигурност зад него ще застане и водената от Найден Зеленогорски
плевенска организация. Част от структурите на Враца, Монтана и Видин също ще го
подкрепят. Той вероятно ще получи и скрит вот, организиран от депутатите, които
са против самостоятелното явяване на СДС на изборите. Така че се очаква
сериозна битка. Най-малкото, което се цели, е да се
стигне до ново разцепление в сините редици
И в крайна сметка не само ДСБ, но и СДС да не влезе в
следващия парламент.
Другите две кандидатури са на хора, които твърдо са
подкрепили идеята за самостоятелно явяване на сините на изборите догодина.
Румен Христов може да спечели въпреки загубите, които претърпя като кандидат за
лидер и президент. Но за да се случи това той трябва да получи подкрепата на
възлови организации. До момента това не е известно, защото се очаква в
последния момент да се регистрират и други кандидати. Ако това не стане,
най-вероятно следващия лидер на сините ще е Христов.
Кандидатурата на Лъчезар Тошев е изненадваща. Той е в
сините редици от създаването на съюза. Известен е с прокарването на редица
антикомунвистически закони, както и с дейността си в ПАСЕ (Парламентарна
асамблея на Съвета на Европа). Неговите фенове твърдят, че това е новият Филип
Димитров. И твърдят, че само заради носталгичността по онези свързани с бурни
емоции времена, той можел да привлече много избиратели. Само че днес времето е
друго. Младите, от които се очаква мощна подкрепа, предпочитат да гласуват за
партии, които ще им дадат възможност за бърза кариера. Те се ориентират бързо в
това кой ще е печелившия и не се ръководят от емоции при избора си. Освен това
в момента зад Тошев стоят много малко организации.
Затова най-интересни са тези кандидати, които днес ще се
включат в битката. Единият е Иван Сотиров, бивш депутат в 37-то и 40-то Народно
събрание, зам.кмет по сигурността в предишния мандат на столичния кмет Йорданка
Фандъкова. Сотиров бе един от най-върлите противници на заигравката на сините с
БСП.
Временният шеф на сините Борис Марков е друга скрита
кандидатура. Той твърди, че не иска да е лидер и предпочита да се занимава
повече с организационна работа. Но нищо чудно
в крайна сметка да бъде убеден да се кандидатира
Това може да се случи ако бъде отхвърлена неговата тайна
кандидатура за лидер на партията. Човекът „Х”, както го наричат в момента в СДС,
все още се обсъжда дали би бил достатъчно убедителен лидер на партията. Това,
което е показал до момента е, че може да печели битки, доказа го и на
последните местни избори.
Истината е, че колкото повече са кандидатите за лидер от
отбора, който държи на самостоятелното явяване на изборите, толкова по-трудно
ще спечелят срещу Шарков. Той вече е обявил, че ако стане лидер на СДС не само
че ще запази формата Синя коалиция, но ще я разшири и с други партии.
Затова е много важно на синия връх да бъде постигнато
съгласие и да бъдат туширани всички разногласия, както го направиха когато
решиха Борис Марков да е временен председател. Единството досега е било
най-дефицитното нещо за СДС. На липсата му винаги са разчитали и от ляво и
отдясно. Днес сините са на крачка от връщането към славното си минало. Дали ще
успеят да бъдат най-малкото участник в политическия процес, с който се
съобразяват, зависи единствено от тях. Имат шанс, който не бива да пропиляват
дори само защото страната ни няма нужда от червени управници.
