Старите влъхви в БСП дадоха заявка, че готвят смяната на лидера си Сергей Станишев. Докато той обясняваше в последната изборна нощ, че е доволен от резултата и че трябва да се довърши започнатото дело, се видя, че дългогодишните партийни манипулатори не понасят вече плитката му демагогия и нямат намерение да се правят дори че го слушат. На всички направи впечатление как Румен Петков демонстративно напусна НДК не заради недоволство от сигналите за шашми, а заради нескриваната вече неприязън към бившия премиер.
Още тогава започнаха да се спрягат имената на все още действащия президент Георги Първанов, на Георги Кадиев, на Янаки Стоилов и на евродепутатката Илияна Йотова за нови лидери на „Позитано” 20. Сега няма да се спираме на това, коя е най-подходящата кандидатура. В Столетницата си има добре обработен механизъм за избора на нов лидер, който включва цял арсенал от политически интриги, преди той да поеме партийното кормило.Освен това все още не е много ясно как ще се отрази загубата на президентската институция на вътрешнопартийните боричкания. Новият президент Росен Плевнелиев и премиера Бойко Борисов са, които имат така наречения „handicap” (предимство), от което едва ли ще пропуснат да се възползват, за да повлияят индиректно на избора на нов лидер на БСП. (Нека само си припомним как преди години Иван Костов тръбеше, че Георги Първанов е изборът на десницата за лидер на Столетницата) Неслучайно вчера, без да се впуска в подробности, Борисов даде да се разбере, че
Първанов е този, който дърпа конците в БСП
макар това да не личеше така, както след тези избори. Наистина обиколките на обитателя на „Дондуков” 2 по време на представянето на негова книга съвпаднаха с малкото изборни победи на червените – Враца, Видин, Хасково, Перник, Търговище, Шумен, Разград. Тези градове, както и някои други (които сега няма да изброяваме), са добри предмостия, в които Първанов може да развие по нов начин, чрез апарата на местната власт, своя проект АБВ, при това без да го натрапва. Не само защото АБВ беше един фалстарт, но и защото далеч по-добре е Първанов да не излиза на светло до момента, в който ще се влезе в пряк сблъсък за свалянето на Станишев от лидерския пост. Всички помним онези кадри, на които се вижда как комунистическият лидер Тодор Живков зяпва, когато разбира, че е свален от поста.
В Столетницата ги умеят тези заговори
и няма да пропуснат да приложат подобна партизанска хватка, ако Станишев доброволно не напусне поста, както се очертава вече.
Румен Петков е другият лидер, който, освен че ненавижда Станишев заради поведението му на отглеждан в парника на комунистическата върхушка (каквито са родителите му), но и заради безцеремонното му поведение, когато го уволни като министър на вътрешните работи от неговото правителство. Не е тайна, че Петков е тясно свързан с Първанов и двамата заедно са много силен тандем, който може да превърне партията отново в железен юмрук, за каквото мечтаят чугунените глави в Столетницата. Между другото, те са точно тези, които подхлъзнаха Станишев с кандидатурата на Ивайло Калфин за президент. Беше ясно, че Калфин заради ренегатството си няма да намери подкрепа сред старите кадри на червената партия. (Те и неслучайно дадоха гласовете си на бившата снаха на някогашния партиен функционер Иван Пръмов Меглена Кунева). Освен това слагането на Стефан Данаилов за вице също бе двоен терлик за Сергей. Но той не се усети как го подхлъзват и се виждаше победител. Всъщност тайно манипулаторите в БСП направиха така, че Станишев на практика да претърпи голяма загуба на тези избори, за да може по-късно той да бъде свален. При това не веднага, а в подходящия момент,
когато си мисли, че е спасил кожата
Има и други аргументи за отстраняването на Станишев. И те са чисто личностни. Ще дадем само един пример от изборната нощ, когато обикаляше телевизионните студиа и нервно обясняваше как страхът е завладял хората, а БСП била стожер на демокрацията. Подобни твърдения винаги имат обратен ефект. Защото на хората им е ясно кой е в дъното на криминалния преход и кой роди Октопода. Освен това той нямаше доблестта да признае победата на управляващите и да поздрави победителя президент. Стряскащо е подобно поведение. То няма да бъде простено не само от избирателите, но и от неговите съпартийци, които са свикнали на далеч по рафинирани игри. Защото големите и силни лидери винаги приемат поражението, за да имат силата и мобилизацията да се подготвят за следващата голяма битка.
Изобщо не трябва да се подценява и
отношението в мрежата към лидера на БСП
Само няколко часа след изборната загуба оставката на Станишев бе поискана във „Фейсбук”. Групата, която набира скорост, носи многозначителното заглавие “Пета поредна загуба. ОСТАВКА". В нея можем да прочетем следните нелицеприятни за него мнения.
„Оставка на тези, които затриха Партията на истинските социалисти”, е записано от създателите на групата. „Загуби, загуби и никаква реакция. А може би това е целта на ръководството на БСП”, възмущават се други. Има и такива, които се възмущават по следния начин: ”Каква оставка очаквате от тези наглеци, дето мислят само как отново да си пълнят гушите? Те ако мислеха за партията, отдавна нямаше да ги има, но те са толкова нагли и мислят само за гушките си”, пише друг симпатизант на червената идея. Трети директно се възмущава от изказванията на Станишев в изборната нощ: „Да заявиш, че сме постигнали много, а в същото време ГЕРБ да е завладял България на 100%, е наглост”, пише създателят на групата, който е анонимен. Той определя това като забрава и „велика морална нечистоплътност”. „Не искаме такъв лидер. Носим срама му, докато той спи спокойно с мисълта за вечност.” Едно от заключенията е особено саркастично: "Преди 10 ноември ние размахвахме червени знамена, сега размахваме розови прашки"…
И това се случва само няколко дни след изборите. Но можем вече да си представим колко бързо ще се разрасне този натиск. Разбира се, едва ли Станишев ще стои със скръстени ръце и ще чака да бъде отстранен от поста му. Още отсега той обещава да приложи някои проверени във времето трикове като например подготовката за поредния вот на недоверие, който, естествено, ще мобилизира най-малко парламентарната група. Още днес очакваме да бъдат прочетени декларации от пленарната зала, с които БСП да обяви изборните резултати за фалшифицирани. Със сигурност от „Позитано” 20 ще предприемат и съответните действия за искане за касиране на изборите и в някои градове. Това обаче едва ли ще повлияе на готвената вътрешнопартийна битка.
