Ято сини рибки в тигана на Гаргамел

Много еротика има вдясно напоследък. И много мазохизъм, разбира се. Но нека приемем с известна условност, че това е част от любовната им игра. Неслучайно един бивш вътрешен министър от синьото управление, запитан на кого симпатизира повече, ако трябва да избира между Костов и Мартин, риторично отговори с въпрос: „Питате между той и тя кой избирам!?..." Нека добавим към това и незабравимата фраза на д-р Николай Михайлов, който определи ДСБ като амортизиран травестит без претенции, и всичко ще дойде на мястото си. 

Правилно Командира е решил да бие дузпата на сектата, която го доведе до половин процент подкрепа и да се хване като удавник за сламка за СДС. Лошата новина за Иван Костов е, че хвърли в тигана само ято сини рибки, но без трите букви. Защото истинските седесари няма как повече да бъдат излъгани от човека, който вместо да създаде средна класа, самоопределяйки се като твърд поддръжник на десницата, предпочете тайния слугинаж към червените си покровители. И им даде лъвския пай от приватизацията. Е, разбира се, уреди и себе си, както и малкия приятелски кръг „олимпийци". Да не забравяме и създадената по негово време Самоковска митница. Точно в този период - 

в периода на управлението на Костов, новобогаташите се превърнаха в олигарси 

Пак тогава страната ни започна да се превръща в бананова република, а хората станаха по-бедни от тези в повечето балкански страни. И това, защото тъкмо Иван Костов пропусна възможността да създаде класическо западноевропейско гражданско пазарно общество. 

Но как да го създаде политически милиционер като него, промивал мозъците на студентите по времето на Тато с марксистки формули. Той друго не може. Както не можа да превърне нито СДС, нито ДСБ в истинска модерна партия. Няма да превърне в такава и новия си проект „Синята коалиция". 

Как да забравим лицевите опори, с които се опитваше да намери кой да го изнесе от блатото, в което затъваше. То не бяха обяснения в любов към Генерала, то не бяха гушкания с бившите царисти, че и с Янето, който пък сега се оказа, че бил произведение на ДАНС. И вместо на някои от сините да им светне какво иска единствено Костов, 

те сами скочиха в тигана му 

Като слуша човек речите на Мартинчо, както и на останалите рибки, отсега се вижда, че сектата просто се попълва. Но не с нови идеи, а с костовистчета. И това пак ще върне подкрепата до половин процент. Поради простата причина, че калъпът е един - синьо БКП. Затова и като взе властта, по комунистически образец Командира развъртя сопата на съдебната власт и тайните служби. Но не за да се разправи с кукловодите, а само с личните си противници. Защо ли го достраша тогава да извади досиетата? 

Ето например сега като отворим съвсем топлата програма за управление на Синята коалиция, какво научаваме, при това написано с патос, сякаш откриват топлата вода: "Българската дипломация е доминирана от кадри на бившата "червена" номенклатура и служители на бившата Държавна сигурност, което влошава международния образ на страната." 

А кой беше на власт цял мандат през 1997-2001 г. и кой имаше абсолютно мнозинство? 

Не само че не се стигна до лустрация 

както стана в други посткомунистически страни, но и бяха покрити основни политически играчи. Те сега съвсем естествено му се отблагодаряват, защото и той, и те са обучавани как да си подават топката. 

Трябва ли да се учудваме, че онзи ден Командира така патетично се изцепи: „Никога за 20-годишното си участие в политиката не съм вярвал, че СДС някога може да бъде елиминиран от участие в изборите с умисъл и мръсни хватки. И то с единствената цел да бъде отнето правото на гражданите да сменят управляващите, гарантирано от конституцията." Сякаш не беше той човекът, който напусна синия лъв със сакралната фраза, „Каузата напусна СДС, то е като момента, в който духът напуска тялото, истината е, че духът си отива от тялото, а не тялото изпуска духа. Когато каузата напусне една организация, 

не можем да тъжим 

за тази организация, ДСБ се превърна в новото тяло на този дух." 

Много мъка наистина, др. Костов! 

И крокодилски сълзи... 

В тази връзка нека да попитаме защо се забравиха песни като „Развод ми дай" и култовият девиз от зимата на 1997-ма „Ние няма да ви излъжем, ние няма да ви предадем". Защо ли тези хора онзи ден при откриването на кампанията предпочетоха речите пред подскоците. Защо ли забравиха „Кой не скача, е червен". 

Няма съмнение, че на Костов му се ще да забрави защо претърпя такъв крах през 2001-ва. И вместо да се скрие завинаги, сега се опитва да изплува наново чрез смесването на демократични и популистки цели в една уж нова програма. 

Но как да повярваме, че съставителят на програмата е демократ, а не обикновен демагог? 

Още повече че веднъж вече се е случило избирателите да бъдат излъгани. И резултатът се оказа антидемократичен, обслужващ само определена малка група. Затова и си получи заслуженото. Сега пак се опитва да ни преметне. Но споменът за поразиите на Костов още не е избледнял. 

Ясно е също, че 

бившият премиер няма как да се върне във властта, ако няма още еротика. 

Мартинчо не стига, за да се подреди пъзелът. Всъщност истинската цел на Командира е Генерала. От плаката Костов само наднича зад гърба му. Но отсега гордо заявява: „Мисля, че от този плакат печели Бойко Борисов. 

Синята коалиция носи компетентността, носи потенциала за управление, носи огромен опит, положителен и опит от грешки, който е още по-ценен. Синята коалиция може да бъде гарант, че България ще се върне на линията на проевропейските реформи. Синята коалиция е гарант, че ние ще обявим война на мафията. Това е със сигурност. Заради това е и войната, заради това и печели Бойко Борисов от такъв плакат." 

Нека припомним как само преди няколко месеца твърдеше точно обратното и в ДСБ наричаха кмета мутра, човек от подземието, милиционер, който е разтривал ушите на Тодор Живков, телохранител, поредната маша на кукловодите, пръкнала се в подземията на бившите тайни служби, която трябва да бъде на всяка цена спряна... 

А днес Костов каква прекрасна лицева опора прави пред кмета... И колко нежност има само в това желание да се гушкат... 

Не за друго, а за да е първи на пистата за властта. Но само като власт за оцеляване. Не за гражданското общество, което търси и иска промяната, а на лидерите, които я провалиха. Точно до това ще доведе готвеният брак по сметка. И до истинската същност на макиавелиста, който не знае какво е това да поискаш прошка. 

Ще се захласват ли по Командира и Генерала, както преди по Царя

Но нека се върнем към сините рибки. И към това колко сини рибки ще скочат в тигана. 

Миналата седмица един от лидерите на СДС и на влиятелната синя организация в София седеше унило в парламентарното кафене в компанията на не по-малко известни седесари от близкото минало, пушеше цигара от цигара, както никога досега не го е правил, и гледаше тъжно в една точка. Когато бе попитан защо е толкова мрачен, той откровено призна: „Как да съм весел, като се налага да крепя топките на Командира!" Какво откровение! Точно така образно стоят нещата при сините рибки... 

Но тези, които не са в тигана, защото просто не са рибки и които са мнозинство, искат друго - да се промени моделът. Да знаят какво е най-добре за тях и да го изискват. Да разпознават истинските политици, които ще служат на тия, които ги избират. А не да се захласват по Командира, по Генерала и както беше преди по Царя. 

Синя рибка за Мартинчо

Няма никакво значение кой кого изключва в СДС.

Важното е, че не всички в синята партия са баламурници като младия си лидер.

Още като видяха как бившият им премиер Иван Костов прави лицеви опори, им светна, че той пак иска да ги преметне.

Ама, разбира се, щеше ли Командира да прави коалиция със СДС, ако беше сигурен, че ДСБ сами могат да влязат в парламента...

Хубаво би било  просветлението да споходи и останалите сини. Веднъж успяха да се отърват от политическия милиционер. Все още не е късно да го сторят отново. Никой няма да повярва, че идва реформирана десница, ако политикономиста седне отново в пленарната зала. С него ще са лесна мишена за всички. И от ляво, и от дясно ще ги бият за далаверите на неговото управление. Винаги ще питат за скритата приватизация, за началото на дедесе измамите, за Самоковската митница. Ще питат и за тайните му връзки с червените водачи от началото на прехода, за неразкритите досиета, най-вече на онзи червен лидер с харамийския псевдоним.

А какво да кажем за руските другари, на които трябваше да се отблагодари, като им подари обекти за милиони.

Няма друг, който да е натрисал сините повече от Командира. Достатъчно е да припомним как само царят искаше да управляват заедно, че дори на хубавото Наде предложи да остане външен министър, но заради проникновения му марксистки поглед и досега десницата е в опозиция. И май пак ще остане в десета глуха.

Истината е, че има нещо съмнително в поведението на новите сини теменужки. Толкова млади, а вече зависими.   

Но както се казва имало глава да пати. Как иначе да си обясним, че въпреки това синият лъв протегна ръка на своя сатрап, вместо да остави малката секта, в каквато се бе превърнала ДСБ, да продължи да си живее, но извън политиката

На всякакви сини щуротии сме се нагледали, така че нищо няма да ни учуди.

За щастие в СДС са останали разумни хора. Няма как да бъдат в един отбор с човек, който е промивал мозъци по времето на Тато. И едва ли ще допуснат статуквото на синьо-червената мъгла да продължи. А синята централа да се превърне в негов мавзолей като вместо лъва отпред, сложат негов бюст паметник.

Затова тези, които ще останат в Синята коалиция, няма да жалим. Те  си знаят какво е да се гушкаш с Командира. Знаят също и как ще свърши любовта им. Нека бъдат щастливи по този начин с него.

Но за другите, които все още се колебаят, образно ще покажем какво се случва:  

„Както си плували волно в морето, Киркор казал: „Гарабед, за да не се морим и си плуваме по-дълго, нека направим кооперация. Ти ще махаш с ръцете, а аз ще те хвана през кръста и ще ритам с краката. „Добре”, зарадвал се Гарабед на находчивостта на приятеля си.  По едно време Гарабед изохкал и викнал на Киркор: „Да се пуснем за малко, че една рибка ми влезе отзад. А Киркор му викнал:  „Плувай, плувай, не е рибка”.

Наистина не е рибка, другарю Димитров!

 

 

 

 

 

 

 

.

 

 

  

Оne-way ticket за Ваклото агне

Учудващо последователни са кукловодите, когато решат да изфабрикуват поредната партия менте. Но изглежда се е поизчерпал списъкът от марионетки, щом като са решили да извадят от нафталина Стоян Ганев. Никакво съмнение не трябва да има, че се задава поредния кьорфишек на политическия ни небосклон.

Но нека видим с какво политически милиционер от времето на Тато иска да спечели сърцата ни. Тези, които добре го познават, сигурно са се впечатлили от неприсъщата му скромност, с която заяви пред огромна тв аудитория, че не търси място в парламента, нито във властта, но ще иска да е лидер на едно движение, което дори и да не участва в изборите ще е коректив на ставащото в България. По думите му от 20 години България тъне в бедност, която ще се задълбочава заради финансовата криза. Затова трябвало да започне масово строителство на детски градини, незабавно трябва да се осигурят безплатни лекарства за пенсионерите и хронично болните. Това можело да се осъществи като се орежат бюджетите на министерствата с 50 процента. 

Как галят слуха на изтерзаните тези думи! И колко лесно е да се излъжат тези, които живеят ден за ден. И не знаят живи ли са още, или умрели. Като удавници за сламка те са готови да се хванат за всяка дума, в която има малко надежда.

Но как смърдят неговите думи всъщност! 

Няма да се интересуваме дали Ваклото агне на българската демокрация, както го наричаха навремето, е свързан с преподобния Муун, нито дали е продавал чорапи в Америка, (но ще приемем както той сам твърди че "има интереси в текстилния бизнес"), няма да питаме и Мадона, когато дойде през лятото в страната ни, дали го познава, Доналд Тръмп също ще пропуснем. Но ще припомним как като асистент по "Държавно право на социалистическите страни" по времето на соца се е криел зад катедрата, когато студентите са го питали "има ли изобщо право в соц.страните". Няма да му спестим и факта, че преди да се вклини в СДС, а по-късно загърби юридическата теория на Вишински и се обяви за първи монархист, се обучава на тези хватки в Москва и после ги преподава в школата на МВР в Симеоново.

А колко умело ги прилагаше. Като външен министър в първото правителство на СДС Ганев взриви сините редици, като през 1993 г. обвини премиера Филип Димитров, че е бил собственик на конспиративна квартира на Държавна сигурност. Мнозина си спомнят с какво настървение обвини своя бивш началник, за явочник, предаде жълт плик с компромати на вътрешния министър Виктор Михайлов, председателя на парламента Александър Йорданов и шефа на контраразузнаването Арлин Антонов, след което беше изхвърлен от синята партия. 

Още когато се промъкваше във Великото народно събрание, на сините трябваше да им светне, че не няма нищо случайно. Ганев беше единственият народен избраник, чийто избор беше оспорен. Обвинението е, че част от бюлетините са невалидни и че конкурентът му е получил 186 гласа повече на първия тур. За да защити своя избраник, СДС свика митинг в Пазарджик и призова към мирни протести из цялата страна, а актьорът Йосиф Сърчаджиев демонстративно се разплака пред камерите на телевизията. 

Този път пред телевизионните екрани се разбра и нещо наистина забележително, че Ганев не е забравил българския. Защото само преди няколко години в "Шоуто на Слави" той ни смая, като говореше на родния си език с ясно доловим американски акцент. Но какво друго да се очаква от човек със слаба интеграция на менталното съдържание и повърхностна организация на мисленето, опитващ се да прикрие с агресивност и езикови номерца комплекси и най-вече зависимости.

Но какво друго да очакваме от човек, който е бил протеже на червените бонзи ген. Атанас Семерджиев и Ярослав Радев, неколкократен кандидат-член на БКП и зет на виден съветски чекист.

И днес той се загрижил за бедните и за децата.

Наистина се носи смрад от неговите думи! Защото са казани от поредния самозванец. С какво нахалство човекът, който твърдеше, че се срамува да постави въпроса за падането на визите, защото българите били известни като крадци в белия свят, днес ни пробутва фалшивата роля на родолюбец. И се представя за поредния "месия", който обявява, че ще спаси страната ни за не по-вече от пет години.

Може би се надява, че паметта на хората е къса... 

Кой ще спасява и какво ще спасява той!? Заради такива като него младите хора не получиха това което искаха и хукнаха немили недраги по света. А той просто ги заряза и също се изнесе, но на топло местенце. 

И днес ни лук ял ни лук мирисал се връща, за да постави новото начало. Но може ли да се вярва на човек, който си идва в родината само за да върши поразии!? Истината е, че идва да служи не на полза роду, а на онези, които още тогава му дърпаха конците. Няма как човек, на който родолюбието, честността, непродажността му са чужди, пак да излъже. 

Ясно е че не движение "Стоян Ганев", а движение "Срани Гащи" ще създаде. Няма как той да ни оправи, по-скоро него ще го оправят. Затова преди още да е изпитал на живо народния гняв, по-добре е да хване по най-бързия начин първия възможен полет. И напусне страната с еднопосочен билет. 

Пак сини шашми

Винаги когато се появи сянката на Командира, вдясно вместо ред настъпва разруха. Само месец след като бе обявено с половин уста, че ще има коалиция с ДСБ и че Иван Костов ще води листа в София, в синята партия ври и кипи. От нея си отидоха завинаги знакови фигури, областни организации се разбунтуваха, членове на ръководството съдят СДС, синият лидер все още е нелегитимен и по всяка вероятност няма да бъде. 

И това не е всичко. Както обикновено се случва, винаги се появяват и мишки, които искат да бъдат лъвове и използват суматохата, за да се подредят на парламентарната софра. И те са готови на всичко, за да се докопат до свещената сграда. С класически шашми си набавят гласове, за да вземат челните места в партийните листи. Лидерът също не остава по-назад. Вместо да се яви на първични избори, както повелява уставът, той се опита да се скрие. След като разбра, че номерът няма да мине, избяга от столицата, където му искат оставката, и се скри в Града на тепетата. 

Да се чуди човек как е възможно сините така да бъдат преметнати от човек, който не за пръв път ги е лъгал. И най-вече от този, който ги заряза в най-трудния момент, скри се при теменужката си и остави хиляди активисти да бъдат уволнени от властта, която с лека ръка бе загубена. В името, разбира се, на червените олигарси, руския мечок и скритите досиета.

Както е тръгнало, сектата, в която се превърна ДСБ, е на път да глътне СДС и да напъди нормалните хора от него. Няма как истинските седесари да крачат в една редица с политически милиционер, който е промивал мозъци по времето на соца. И да са в партия, която не е по-различна от Татовото БКП. 

Всъщност няма повод за радост вдясно. Няма как да има нова десница, докато старите влъхви не си отидат. Просто сме свидетели на поредната мошеническа операция вдясно. И кукловодите вече протриват доволно ръце.

Ще станем ли наистина свидетели на най-голямата шашма в историята на СДС!? Или най-после разумът ще надделее, лъвът ще се събуди и ще изгони търговците от храма.

 

Двоен стандарт

Кога е прав синият лидер Мартин Димитров - когато обвинява управляващите в липса на публичност или когато крие от съпартийците си отчета пред Сметната палата за харченето на финансите на СДС. 

Странно поведение за млад демократ. 

Преди няколко дни, вместо сам да пресече искането на неговите приятели да не се явява на предварителни избори за кандидат за депутат, пак се ослуша и предизвика гнева на своите. 

Този двоен стандарт е твърде подозрителен. 

Това, разбира се, не е всичко. Какво да кажем за неговата готовност да лови врага с партиен билет. И за отправените заплахи срещу съпартийците му, които оспорваха в съда устава и легитимността на някои комисии. Още тогава май им светна на мнозина, че има нещо съмнително в поведението на новия лидер. Дали пък и затова предишният лидер все още не смее да сдаде напълно поста... 

Истината е, че хъсът на Димитров с всеки изминал ден става все по-обясним. Очевидно лидерската болест го хваща и оттук нататък ще става страшно за другояче мислещите в партията. И весело за тези, които отдавна се трудят, за да изчезне лъвът пред сградата на "Раковски" 134. 

Но трябва ли да очакваме друго, след като се допусна коалиция с Командира. Ясно е кой вече е учителят и кой командва парада в синята партия. Да се чуди човек колко им е къса паметта на сините, та с лека ръка си върнаха този, който превърна синята идея в синоним на корупция, провали правителството на надеждата, после заряза СДС и с теменужен плам започна да гради своя партия. И след като и нея провали, като удавник за сламка се хвана отново за сините. Но вместо да го оставят да си живее в измисления свят извън парламента, младите сини лъвове му я поднесоха на тепсия.  

Сега е лесно да се махне с ръка и да се каже - да са мислели тези, които са го избрали за лидер. По-трудно е веднъж завинаги в СДС да се научат да спазват правилата, които имат претенции, че са научили от демократичния свят. Ако ще я карат по стария комисарски път и с учители като Командира, не трябва да се учудват, ако и те се озоват в неговото положение един ден - да търси баламурници, които да прецака, за да продължи и в следващия парламент червено-синята мъгла. 

Нито лов, нито война

Задава се поредният политически цирк. Този път няма да бъдем само свидетели, а и участници. Затова не трябва да се учудваме, като започнат да ни замерят с "бомбастики", както се изразяваше любимият ни монарх. Целта е известна. Лагерите също. Вече няма приятели, само сметки. Едните ще искат да се запази дългогодишното статукво. А другите се надяват да пуснат от бутилката духа на промените. Дори само да успеят да се откъснат от нежната прегръдка на кукловодите, и това ще е успех.

Ясно е отсега, че не всички ще са щастливи, след като се приемат изборните закони. На едни не им се нрави да бъдат избирани преференциално. Други искат хем да са мажоритарни кандидати, но за всеки случай да са водачи и в пропорционалните листи. На безпринципните коалиции хич няма да им се понрави висок изборен праг. А някои още отсега разбират как ще им дръпнат килимчето с благинките, върху което седят. Затова и стрелят напосоки. Освен празен шум в системата едва ли ще постигнат друго. Нито е лов, нито е война. 

Истината е, че мачът за някои ще е последен. Затова няма да има компромиси. Няма как да плеснат с ръце и да се прегърнат, както го правеха с години сред червено-синята мъгла. Този, който ще изплува след нея, дано да не е Фортинбрас.

Костов и палачинката

Както обикновено става в политиката, палачинката се обръща. Преди време низвергнатото вице от синьото правителство Евгений Бакърджиев риторично попита щеше ли Иван Костов да прави коалиция със СДС, ако беше сигурен, че ДСБ сами могат да влязат в парламента. Прав беше, но вече не е. Заради нежеланието на Командира да се оттегли, синята партия е пред разцепление. Ключови фигури я напускат, съдът бави регистрацията. Очертава се и тих вътрешен бойкот. От съюзник, който със сигурност вкарваше бившия премиер в следващия парламент, сега сините се превръщат в бреме. 

Но Командира знае как да се отървава от неудобните. И няма да чака дълго младият син лидер да сложи в ред собствените си редици. С един замах ще се освободи от всички седесари. Които доскоро му се правеха на важни. А някои от тях дори му искаха главата. И ще намери нови съюзници, които да му гарантират влизането в парламента. Дори верния Мартинчо от кумова срама няма да покани в листата си. Тогава и на него ще му светне защо на Костов му викат Командира, но ще бъде късно. 

Всъщност няма защо да се учудваме. Да са мислели сините, преди да правят коалицията. Фактът, че още като взимаха решение за този съюз, не бяха единни, трябваше да им подскаже, че няма защо да се напъват да помагат на бита карта, каквато беше ДСБ, преди да се гушнат. Ама, разбира се, че с бившия премиер ще се превръщат в лесна мишена за всички. И от ляво, и от дясно ще ги бият за далаверите на синьото управление. Винаги ще питат за скритата приватизация, за неразкритите досиета, за продадения за един лев металургичен комбинат. Ще питат и за тайните му връзки с червените водачи от началото на прехода. 

Да се чуди човек как може синият лъв да извърши такава глупост - да протегне ръка на своя сатрап. И вместо да оставят малката секта, в каквато се бе превърнала ДСБ, да продължи да си живее, но извън политиката, сините им дадоха рамо.   

Сега освен да му сърбат попарата, нищо друго не им остава. Само ще гледат как той отпрашва с други съюзници към заветната цел, а те ще му дишат прахта. Някои от тях дори ще се молят да ги вземе. Но той дори няма да се обърне, за да види как се гърчат.