За лекарската чест

Втори ден няма реакция от ръководството на болницата на обвиненията от близки на зверски убитото дете, че лекарят от Бърза помощ не си мръднал пръста, за спасяването на живота му. Оставил го в ръцеге на баба му, а той седнал при шофьора. Криенето и бавенето на топката не е добър знак. Разследващите със сигурност ще установят какво точно се е случило от подаването на сигнала до пристигането на линейката в лечебното заведение. Експертизата ще установи доколко това е повлияло животът на детето да не бъде спасен. 

Хипократовата клетва е тази, която неизбежно поставя въпросът доколко тя е спазена. Още повече, че българските лекари от години са доказали, че са на световно ниво. И всеки ден има нови доказателства за това. Всяко посегателство срещу лекар винаги е предизвиквало вълна от обществен гняв. И бърза реакция на призваните да защитят закона.

Разбираема е болката на близките, но емоционалните им изказвания могат да доведат лоши последици. Каквото и да се е случило, не бива да има повод за спекулации. Случаят е толкова болезнен за обществото, че разследващите със сигурност няма да мерят с различен аршин. И едва ли ще минат опити да бъде потулена истината. 

Страх не само от кучета

 Извършено е поредното жестоко убийство след изнасилване – този път на седемгодишно дете. Убиецът веднъж е съден за кражби, разследван е за блудство и е лежал в затвора. Асоциален тип, заплашвал и ограбвал нееднократно деца в селото, дори е бил бит от съселяните му, заради това. Той самият не работи, родителите му също не се трудят.

Казано в прав текст –  има склонност зе престъпни посегателства към малолетни. Както се видя не само за да бъдат ограбени. Дали това е отчетено при пускането му от затвора и какви мерки са били взети, за да се предотврати ново престъпление тепърва ще узнаем. Факт е, че детето е мъртво, а близките ще живеят с този ужас до края на живота си. Изобщо няма да коментираме каква трябва да е съдбата на убиеца. Каквото и да се случи с него, той не може да плати цената на затрития детски живот.

Има и друг факт: той е, че никой  в селото не се впечатлява, а само от отбелязват това, че всички в  семейството мизерстват. 

Възниква и въпросът как да се процедира с подобни паталогични типове. Според действащото законодателство той си е излежал присъдата, може дори и предсрочно да са го пуснали. Оттук нататък нищо не е направено паталогичното му поведение да бъде под контрол, с него да се действа превантивно и той да изпитва страх да посегне отново, така, както се страхува от кучета. 

Излиза, че някой не си е свършил работата. А възможности има много – може да се закупят допълнителни количества гривни за проследяване, може с такива типове по-често да се срещат психолози и социални работници. Самото законодателство би могло да се промени и да бъде далеч по-строго при такива посегателства. 

Така че случаят не бива да отминава след подобаваща шумотевица и героизъм на службите, както се случи с журналистката от Русе. Държавата има достатъчно възможности, за да се справи. Но това трябва да се случи, без да се чака някой да нареди отгоре. Очевидно само лаят на кучетата, не е достатъчен, за да бъдат държани подобни престъпници в страх.
   

Без край ли е ужасът с белодробните трансплантации!?

Стряскаща е новината, че първата белодробна трансплантация у нас ще се направи през 2021 година. Тя дойде непосредствено след друга – Австрия спира трансплантациите за чужденци. Така еуфорията след успешното присаждане на бял дроб на българка, след години на провалени надежди на чакащите пациенти, (някои от които починаха), се превърна в поредната мъка за тях.

Но повод за недоволство не са само тези пациенти, но и неуредиците със стотиците, чакащи лечение в чужбина. Крайно време е да се сложи ред в тази дейност, която министерството на здравеопазването изцяло взе под контрол. В конкретния случай е добре чиновниците бързо да намерят друга болница, където да се извършат операциите по присаждането. Не е по силите на отделни клиники и техните директори да уреждат операциите, благодарение на личните си контакти. Това, което те трябва да свършат, с помощта на министерството, отново е да осигурят екипите, които ще бъдат обучавани в чужди клиники. Също така по -най-бързия начин трябва да бъде внесено съответното оборудване за нашия (или нашите) трансплантационен център. 

2021 г. е твърде далеч и ако не се предприемат съответните мерки, смъртта на тези пациенти ще е неизбежна. И тя не може да се оправдае с по-строгите мерки срещу търговията с органи, нито по начина, по който бе направено с предишните пациенти, които вече починаха. Силата на държавата се измерва точно в такива хуманни действия, когато тя показва, че цени човешкия живот и прави всичко възможно да го спаси.

По-внимателно с планината

Последните инциденти с планинари край хижа “Македония” в Рила, Боянския водопад и скалите край Лакатник, двудневното търсене на двама в Пирин, както и трагедията с паднало дърво върху палатка край водоем по време на буря ни карат да припомним, че с природата шега не бива.

Всъщност не минава ден, в който да няма инциденти. Факт е, че нашите планински спасителни служби стават все по-добри и разполагат с отлична техника за бързо придвижване и оказване на първа помощ. Добра новина е, че все повече туристи си правят застраховка, с която се осчетоводяват усилията за спасяването им. Телефоните на службата и сайта им са винаги на разположение за консултации за обстановката. На много места има монтирани уебкамери, които могат да се видят. Но остава открит въпросът за екипировката и неадекватните реакции.

Основните травми са от подхлъзване по камъните на мокър терен. Ниската облачност при лошо време създава опасност за мъгли и изгубване. Затова екипировката задължително трябва да е добра – водоустойчиво яке и високи обувки с грайфер. Важно е също, особено за възрастните хора да не са сами, за да може при инцидент да им бъде оказана помощ на място от останалите. При влошаваща се обстановка – приближаваща буря със светкавици, е най-добре да не се правят опити непременно да се стигне до поставена цел, а по най-бързия начин да се прекрати излетът или да се потърсят безопасни укрития. Мобилните телефони трябва да са заредени, добре е да има допълнителна батерия, както и осветление. 

Последните статистически данни показват, че планинският туризъм у нас става все по привлекателен и масов. Това означава, че и рисковете се увеличават. А отговорността е преди всичко на тези, които са решили да посетят планината.

Тука има, тука нема

След стресиращите новини за заразени хиляди свине в няколко големи свинекомплекса, най-после добра новина – във фермата в с. Юделник, където се отглеждат 17 000, пробите са отрицателни засега.

Но това едва ли е повод за успокоение. Въпреки видимите усилия и многобройния човешки ресурс, който се хвърля в борбата с чумата, продължава да се действа на принципа “тука има, тука нема”. Решават се конкретни проблеми, вместо да се извършват мащабни превантивни действия. 
Например защо само един човек обикаля граничната ограда и защо полицията не помогне за откриване на прасета, да речем със своите дронове за търсене на имигранти. Няма никаква публичност за това как се води отстрелът на дивите свине в карантинните зони. А би трябвало да има всекидневен отчет. Досегашните действия са неадекватни, хаотични и закъснели. Преди дни дори от ДПС предложиха в парламента да се включат снайперисти от спецчастите и армията. Нищо не се говори за това как ще се спре преминването на заразата в Южна България, където също има големи свинекомплекси. 

Оправданието, че не може всичко да се свърши с магическа пръчка не е приемливо. Имаше цяла година, а и повече, след като се разбра за погрома с прасетата в съседна Румъния, да се вземат тези мерки. Илиза, че тепърва се обяснява на селските кметове какво трябва да правят. Изобщо няма да коментираме темата за нерегистрираните животни. 

Случващото се е наистина ужасно, цял един отрасъл може да си отиде за дълго време. Перспективите никак не са добри. Но това не означава да не се продължава битката, както и да се правят дългосрочни програми за опазването на това, което е останало.

“Апетитните” обществени поръчки

Когато маймуните станат много на клона, той обикновено се счупва. Добра новина е, че държавата вече харчи рекордните 25 млн.лв.на ден за обществени поръчки, но никак не е радващо, че една четвърт се оказват незаконни, а половината от обжалваните процедури са основателни.

Изводите не са лицеприятни. Вярно е, че оспорването се е превърнало в доходоносен бизнес за някои фирми. Но от друга страна, фактът, че в повечето случаи парите са от еврофондове, е примамка за властимащите и толерираните от тях фирми. Особено опасно е, че установяването и разкриването на незаконните поръчки отнема толкова много време, че когато това стане, повечето от тях вече са реализирани

И понеже апетитът идва с яденето, битката става така ожесточена, че финалът няма да е добър за всички. И не само от морална гледна точка. Еврофондовете не са бездънни. Но лошите навици ще останат. И това ще пречи в бъдеще, когато примем еврото и влезем в шенгенската зона. Евтините балкански номера няма как повече да минават.

Затова е добре държавата да подобри процедурите и най-вече прозрачността при получаването и реализирането на обществените поръчки. Резултатите от некачествените изпълнения не само петнят името на страната ни, но в повечето случаи парите за поправянето на грешките излизат от нашите джобове. 

Рогата на дявола

Ако е гарга, рошава да е, е комичният извод от приключилия дебат за партийното финансиране. 

Драмата засега завърши с отхвърлянето на президентското вето. Но това не е добра новина нито за управляващите, нито за опозицията. Повече от месец народните представители водеха ожесточен дебат, предизвикан от разкрита грешка в изчисленията за размера на субсидията. Страстите така се разгоряха, че част от мнозинство реши да покаже кой командва парада в държавата и падна в капана, който само заложи. Оттук нататък беше ясно, че популизмът ще надделее над разума. И всичко това се разигра на фона на други много по-тежки за решаване проблеми – социалните помощи, недостигът на жизненоважни лекарства, чумата по свинете и произтичащите от това нарастващи цени. 

А това, че червената опозиция лековато потърси под вола теле за закони, които тя е приемала навремето като управляваща партия и допусна Антон Кутев да обслужва олигархични кръгове с вехти мантри, е израз на слабост, която може задълго да им отнеме шансовете да се върнат във властта. 

Всъщност, тези, които най-много трябва да се замислят са управляващите. Те допуснаха да се повлияят от едно шоу, вместо да решат грешката със субсидирането, да организират бързото връщане на парите и да се заемат със съществени дела. Сега въпросът със субсидирането остава открит. И какъвто и контрол те да обещават за “даренията”, няма как да гарантират на гражданите, че всичко ще бъде прозрачно и според закона. 

Затова, като оставим настрани комичната страна, ще препоръчаме на политическите спекуланти да гледат по-далеч от пъпа си. Да не се мислят за големи хитреци и да знаят, че на дявола някой му е сложил рога.