Другият дневен ред

На вратата на мутра звънят рекетьори. "Кой е?" "Не се бойте - не сме данъчни..." 

Това се случва през последните дни. Пак се надхитрят едни и същи. Единственото сигурно е, че политиката на опорните точки, заклинателните мантри и рекетът претърпя поредния неуспех. И най-вероятно, заради нерадостната перспектива скоро да не са депутати, оставката на правителството се прие с неочаквано спокоен дебат. Нямаше изцепки, скандирания, ропот и напускане на залата, на каквито ставахме свидетели през последните години. Изводът, който може да се направи,(преди всичко, заради президентския вот) е, че политически спекулации от този тип ще водят до неизбежен провал. А тези, които продължават да вещаят хаос и да ловят вещици, бързо ще отидат в политическото небитие. АБВ, ДСБ и Реформаторския блок инатливо вървят по този път. ГЕРБ изтрезвяват след наказателния вот, но все още нито осъзнават какво се е случило, а още по-малко знаят какво трябва да направят, освен, че искат бърз реванш, което може да ги доведе до нови грешки. Червените също не са напълно щастливи от подаръка, който един неизвестен доскоро летец-изтребител им поднесе. Националистите в действителност не са единни, разногласията между тях ще цъфнат при определянето на листите за новия парламент. "Несистемните" играчи, (сред които собственикът на аптеки и бензиностанции е най-добре представилият се), няма да коментираме, защото бързо лъсна чии маши са. Излиза, че единствено ДПС е готова за избори, а до тогава,(както обикновено става в тази партия), низвергнатият и опълчил се срещу тях бивш лидер ще бъде маргинализиран.


Има и още нещо - последните консултации показват и друго: управляващите, заедно с президента, търсят начин да не стигат до избори, а да съставят ново правителство. Това им желание пролича с новото мнозинство (благодарение на "златния пръст"), гласувало на първо четене бюджета на страната. Време за пазарлъци има

Все пак, без да избързваме, ако се стигне до нови избори, дилемата ще е дали ще се появи ново движение или формация, която да обедини протестния вот. Разбира се, това няма да е новост и е любим похват на манипулаторите на прехода. Така дойде царят на власт, ГЕРБ също яхна подобна вълна, дори на два пъти, след като протестърите срещу Орешарски не родиха нищо и предпочетоха колаборацията и личното облагодетелстване. 

Общото между новопоявилите е мимикрията и контролът от кукловодите. Не че подмяната не беше водеща през целия преход, който не случайно се определя като криминален. Всички те разчитаха на популизъм и реална политика се правеше под външен натиск и въпреки тях. За да прикриват неспособността си да се справят и въртят далаверите си на тъмно, играчите се опитваха да се скрият зад измислени митологеми. Нарочените, обаче не получаваха съдебно възмездие, дори да бяха разследвани. Единици, като един червен премиер бяха застреляни, а други, като един лидер на партия, бяха стресирани с опрян в главата му, но гръмнал напразно пистолет. При всички, като при мафията, действаше омертата. И досега няма наказани за очевидния грабеж.

Затова илюзия е да се хранят големи надежди за бърза промяна на статуквото. 

Сигурно е клише, но шансът е да се търсят общи решения до края на този парламент. И вместо да се чертаят нови задкулисни схеми, да се постараят да осмислят грешките си. Видя се, че ефектът от размахването на плашила винаги води до неуспех. 

Не нови маски, враждебност и лъжливи обещания, а каузи ще са в основата на следващия успех. Изборите за президент, за кмет в столичния квартал "Младост" и референдумът показват, че животът си има други планове, с които пазителите на миналото няма как да се справят.  

Планинска драма с много въпроси

Винаги, когато се случва инцидент в планината, едни хукват да помагат, а други като, иначе доста шумните природозащитници, се снишават. 

Когато краят е фатален, започват взаимните обвинения. 

Няма съмнение, че основна причина за драмата, е че 34-годишният Мирослав Късовски е тръгнал с колелото си към връх Ботев, подценявайки основните рискове - злополука или внезапна промяна на времето, с което е известен Балкана.
Факт е, че бяха хвърлени скъпоструващите усилия за неговото спасяване. Но ще отбележим, че е странно да се чака премиерът да нареди включването на армията. Излиза, че няма добре организиран механизъм как да се действа и кой допълнително да помага, когато спасителите сами не могат да се справят. 

И това не е единствената причина за съмнения доколко са подготвени институциите да реагират. Оказа се, че чак сега щели да започнат разговори с мобилните оператори, за предоставяне на бърза информация от мобилните клетки.
Особена е отговорността на НПО-тата, които отчитат евросубсидиите с поставянето на многобройни забранителни табели, но нямат грижата за указателни знаци, които да улесняват придвижването на туристите. 

Изводът е, че зимата не е дошла, но отсега се вижда, че се действа хаотично. Казано малко цинично - тръгваме да спасяваме, ако го спасим, славата е за нас, ако не - той си е виновен. Не подценяваме риска за спасителите. Но случилото се за пореден път показва, че като в романа на Илф и Петров, “спасението давещите се е дело на самите давещи се”. Затова е добре, вместо всекидневно да ни занимават с проблемите по опазването на околната страна, всички да направят така, че планината да е общодостъпна и най-вече безопасна за тези които я обичат и посещават.

За учените с любов

Не е чак толкова мрачно бъдещето пред родните учени. Срамно бе, че вместо да празнуват, в Деня на народните будители те се вдигнаха на протест. А ние трябваше да научим колко ниски и незаслужени са заплатите им.

Но има светлина в тунела. Нужна е само малко инициативност. Ето например областният управител на Русе им подаде ръка и разчита до събота техен екип да открие кой замърсява въздуха в града. Какъв шанс - сега е моментът те да покажат, че знанията им не са напразни, нито пък са хитреци, използващи позициите си за други цели, а държавната хранилка е прикритието им. Не може да не припомним, че градът е ключов, защото, заради предишни обгазявания, от там тръгна демокрацията и дойде краят на комунистическия режим. За съжаление, съветският модел на повечето институции остана. Затова, ако учените си свършат работата, то пътят за реформирането на БАН ще бъде открит. Гражданството ще въздъхне с облекчение, а държавата в лицето на областния със сигурност ще се отблагодари подобаващо.

Дано обаче да не се окаже, че това е работа на извънземните. Не е тайна, че точно учените от БАН са с едни гърди напред. Те вече общуват с другоземците, работят по дешифрирането на поредица от символи, подавани им от чуждите форми на живот. Според изследователите извънземните вече отговарили на 30 от зададените им въпроси.
Ако се окаже, че има извънземни, замесени в Русенския случай, то ще бъде даден отговор на жизнен въпрос, защото досега се твърдеше, че извънземните са приятелски настроени...

Нека все пак да се приземим. Разбира се би било огромна крачка в развитието на човечеството, ако твърденията на нашите учени се превърнат в действителност. Но по-вероятно е душманите на Русе да се окажат наследници на Ганя Балкански, рожби на криминалния преход, които за келепира, са готови да пожертват здравето на цяло поколение, както не веднъж се е случвало.

И още нещо - посткомунистически феномен е, че четвърт век след края на соца на учените не им е светнало, че "свободният пазар е непрекъснат процес, който не може да бъде държан в застой; насочен нагоре процес, който изисква най-доброто (най-рационалното) от всеки човек и в замяна подобаващо го овъзмездява", както правилно отбелязва нееднократно в произведенията си Айн Ранд,

Но да не избързваме, у нас всичко е предпоследно, а до събота има време.

Eвтина поява на един бивш министър

"Какво мислите за Бетховен", е един от интригантските и по американски самонадеяни въпроси към четиримата от Бийтълс, когато кацат на летище "Кенеди" за първото им турне в САЩ преди повече от петдесет години. Номерът обаче не минава. "Обичам го", възкликва уж непринудено Ринго Стар, прави многозначителна пауза, за да подчертае прозрачността на питането, и изстрелва с типичен английски хумор: "Особено стихотворенията му".

По същия начин трябва да отговорим на бомбастичното твърдение на бившия правосъден министър Христо Иванов, че изборите щели да бъдат изтъргувани срещу нов състав на Висшия съдебен съвет. Но няма да го поздравим, че е тръгнал срещу вятърни мелници, нито ще го предупредим за овчето стадо и неминуемата разпра с овчаря...

Няма как, дори с ирония, да го сравним с героя на Сервантес. Няма романтика - има пресметнати бъдещи индулгенции в търсене на подкрепа за реванш. Които обаче няма кой да му даде. Защото Иванов не оправда доверието - нито на тези, върху чиито рамене се възкачи до заветния пост, нито на другите, които го назначиха и които предаде зад гърба им, като, вместо да се заеме с реформите, предпочете да доносничи срещу тях в Брюксел. А след като го разкриха и отстраниха, лъсна, че и за реформите блъфирал и не е оставил нищо, от което да се вижда, че е направил някакво усилия в посока на промените.

Затова е най-добре да си седи при скелетите в гардероба.

Предизборен дъжд от анкетни комисии

Приказката "ако искаш да забатачиш една работа, създай парламентарна комисия" не е от вчера. В състезателен дух, кой първи да внесе искането, само за дни избраниците на народа създадоха няколко -  за средствата по АЕЦ "Белене", за картела с горивата и за концесията в мини  "Бобов дол". Прозрачна инициативност. Няма как да не я свържем с наближаващите избори. И да прогнозираме, че всичко ще утихне след тях. После комисиите ще приключат работата си без резултат.

Разбира се, по-добре е, че те бяха създадени. Защото непостоянният политически вятър може така да задуха, че за първи път в нашата най-нова история видни политици, и дори бивши министри, да получат подобаващи наказания. Това е, което отдавна чака обществеността. Защото нанесените щети се плащат не от извършилите престъпленията, а от данъкоплатците. В конкретния случай ще добавим, че поминъкът и здравето на миньорите няма как да бъдат пренебрегнати.

Ако се върнем назад омертата беше  - ние ще си затваряме очите, докато сме на власт,  вие също за нашите далавери, когато я получите. Тази зависимост е проблемът, който ако се реши, страната ни ще се превърне в правова държава. Не са нужни шумни кампании как трябва да се промени съдебната система, за да бъдат пресечени подобни зависимости. Сегашното законодателство е напълно достатъчно, за да получат виновниците за тези афери полагащото им се наказание. Стига да има достатъчно политическа воля.

Политици за отстрелване

Случи се като в приказката за ловците, които спорили дали патицата в блатото е истинска или фалшива. Изведнъж се чул изстрел от невидим ловец. После проехтял гласът му: “Хайде сега нека някой от вас да иде и види дали патицата е фалшива или истинска!...”

Толкова за Ирина Бокова и Кристалина Георгиева. И най-вече за управляващите.

Все пак мнозинството получи захарче – Антонио Гутереш бе избран, огънят, подклаждащ популизма на политическите “чичовци”, изгасна. Конфузът лесно може да се размие в доморасла среда.

Остава открит обаче въпросът защо, след като получи ясен сигнал за отношението на Русия към издигането на нова кандидатура за шеф на ООН, с неприсъщото за дипломацията оповестяването на ходатайството от немската канцлерка Ангела Меркел пред Владимир Путин, правителството се отметна от Бокова и все пак издигна Георгиева като официален свой кандидат. Няма ясен отговор засега. Евтино е да предположим, че управляващите са проявили партийна солидарност в неформалната битка между десница и левица в Евросъюза. Нито, че са приели за чиста монета насърчителните знаци, дадени от Москва, дори и такива да е имало в личния разговор между премиера ни и президента на Русия. А приказките за намесата на тайнствените “Господари на света”, ще остави за ширпотреба.

Какъвто и да е отговорът, шамарът е много силен. Излиза, че избраниците на народа не са научили уроците от миналото, че вземането на страна в битка между Колосите, ще е пагубна за всички.

Всъщност, в сезона на гроздобера и зимнината, обществеността слабо я интересува кой е председател на ООН. За властимащите обаче, това не е нова спасителна сламка, като успокоителното захарче с приключилия избор. Андрешко знае кога да набута съдията в блатото и да го остави да хленчи. А тъмнината този път да не му отговори. Както го направи онзи глас след като патицата бе гръмната.

Постът, който не е за всеки

Владо Кузов очевидно не може да избяга от нрава си да ни баламосва, след като списъкът на хората, които го подкрепят за президент, се оказа, че е пълен с фиктивни имена. С лъжи се опитваше да се измъкне и когато го съдеха за педофилия. Впрочем, възниква въпросът трябва ли съдени за педофилия лица да бъдат допускани в надпреварата за публични постове. 

Това, на което трябва да обърнем сериозно внимание, обаче е, кой има нужда от зависимостите му- най-малкото, за да отклони общественото внимание. Или пък, ако го бяха допуснали – най-вероятно да открадне полагащите се на друг гласове. И това е също за разследване. 

Изводът е, че са необходими както законодателни, така и съдебни мерки, за да не се допускат такива лица да петнят изборния процес. Дори да се приеме, че изборите не са само добре калкулирано състезание и трябва да бъде разведрявано с такива като Кузов, има граници, които не бива да се прекрачват. 

Време е да се престане с евтините номера, използвани от кукловодите в началото на прехода. Точно те излъгаха надеждите на хиляди и накараха немалка част от избирателите да предпочетат трудния път на емигрантството. В конкретния случай съдът отдавна се е произнесъл. Трябва само да се затвори законодателната вратичка, която дава възможност да бъдат ползвани подобни политически услуги. Номерът “всички са маскари и всички вкупом съгрешихме” може да обслужва нечии интереси, но няма как да има траен ефект в новия демократичен ред, където моралните норми и личната отговорност пред тях са тези, които се ценят.