Большой шлем за Георги Първанов

Тут слово взял Георгий Пырванов и устами своего переводчика заявил на русском:

- Позвольте использовать неспецифическую терминологию и сказать, что подписание всех этих договоренностей обеспечило нашей стране большой член.По сути высказывание выглядело верным, но форма заставляла задуматься насчет того, что президент Болгарии как-то все таки переволновался за эти два дня.Через несколько минут один болгарский журналист, задавая вопрос своему президенту, сказал:- Бридж - игра сложная, и выложить “большой шлем” непросто...Только теперь стало ясно, что господин Пырванов имел в виду “шлем”, а не то, чем в России измеряется как твоя собственная состоятельность, так и состоятельность твоей страны.
Припомняме показателния текст на руския вестник «Коммерсантъ» № 6(3823) от 19.1.2008 не за да коментираме как са се развили руско-българските енергийни проекти под вещото ръководство на отиващия си президент, а за да му напомним, че стремежът му за постигането на бърз политически „голям шлем” вече му изиграва лоши шеги, които ще го изхвърлят на политическото бунище за радост на сегашния партиен лидер на БСП Сергей Станишев. Няма да се спираме подробно на гафа с награждаването на неговото вице с най-висшия български държавен орден. Ще поразсъждаваме обаче върху любимата му хватка за измъкване, като

прехвърля топката в отсрещната сграда



която на практика участва формално в това награждаване. Тези евтини трикове са характерни за човек, който е превърнал опортюнизма в своя втора природа. Няма как да бъдеш Първанов пред избирателите, а „Гоце” пред бившата репресивна машина на комунистическия режим Държавна сигурност и да не действаш по този начин. Самият факт, че още в началото на прехода научният работник Първанов се опитва да се измъкне от лапите на ДС, макар че преди това с охота им е сътрудничил, показва колко удобен може да бъде той за тези, които бързо скриха червените знамена и облякоха вълчите кожи на дивия капитализъм. И те, разбира се,

не пропуснаха да използват тази негова зависимост



за да го включат в своята игра. В Кърджали още помнят как в началото на прехода предвождаше националистически митинги на ОКЗНИ. За тези, които са забравили, ще припомним, че съкращението означава “Общонароден комитет за защита на националните интереси”, а митингуващите разнасяха ковчези и инсценираха погребения на българската демокрация. Първанов беше говорител на ОКЗНИ, през 1990 г. е техен кандидат за депутат във Великото народно събрание, а през 1994 г. като водач на общата листа на ОКЗНИ и БСП е избран за народен представител в 37-ия парламент. Днес за никого не е тайна, че тази организация бе създадена в лабораториите на ДС. Не ни изненадва и активното участие на Първанов тогава, като се има предвид, че от комисията по досиетата бе разкрита принадлежността му към репресивната тайна служба на бившия комунистически режим. Нима той като историк не е знаел за онези забележителни думи, казани от Апостола: “Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение”.

А какво да кажем за писмото, което Първанов като лидер на БСП написа на Слободан Милошевич в негова подкрепа и как

дейно участваше в антинатовските митинги в края на деветдесетте



години на миналия век и после как се отметна, като се опита да омаловажи някогашното си положително отношение към режима на Милошевич.

Но нека се върнем към последните му изцепки. Онзи ден той гордо заяви, че бил създател на тройната коалиция, но с лекотата на фокусник отхвърли всякаква отговорност за нейния провал.  Оправданието бе, че било отхвърлено тайно негово предложение към тогаващния премиер да се отиде на нови избори, веднага след приемането ни в Евросъюза.

Истината обаче е по-различна. Кукловодите са поискали нов премиер не за друго, а защото Станишев е започнал да се измъква от тяхната опека. Не случайно в една грама, оповестена от „Уикилийкс” на бившия американски посланик Джеймс Пардю, посветена на организираната престъпност в страната ни, взаимодействието й с политиката и икономическите придобивки на групировките, в прав текст се казва, че през 2001 г.

„Кюлев подпомогна и финансирането на успешната президентска кампания



на лидера на БСП Георги Първанов”.

Хубаво е да се запитаме и защо в последните изяви на Ловеца с двете имена липсва темата за посланиците агенти на бившите тайни служби, чието отстраняване той блокира повече от година. Още когато в началото на миналата година гледаната от милиони зрители немска обществена  телевизия ZDF в специално предаване посочи Първанов не само като сътрудник на бившите тайни служби, но и като човек, който пази посланиците агенти на ДС, трябваше  да му светне, че вече е нежелан в страните членки на НАТО и от кумова срама да подпише указите. Той обаче не го направи, разчитайки на помощта и съпричастието на тези хора към готвената от него нова политическа кариера. Впрочем Първанов сам си признава за тези си намерения: „За БСП промяната е от изключителна важност, промяната е нужна, за да могат хората да повярват, да си върнат изгубеното доверие…Приветствам това, че Станишев стана лидер на ПЕС, това е част от една дълга линия на много политици за социалдемократизирането на БСП и за ставането й част от Социнтерна и от ПЕС – каза Първанов…Ще се занимавам преди всичко с политика, това е нещо, което мога”…

Това обаче не е много сигурно. Защото преди това отиващият си президент трябва да отговори на много въпроси, които поради възможностите за влияние на президентската институция са били прикривани. Например преди няколко дни бившият гард от НСО Николай Марков декларира пред ТV7, че

Първанов е надминал по ловни подвизи комунистическия диктатор Тодор Живков



По думите му около 200 души излизали с президента на един лов, имало е и специална оръжейна с пожеланото от държавния глава ловно снаряжение и това струвало на данъкоплатците милиони. Имало е и поръчки за горива, за които нямало прозрачност.

Известно е, че правилата в БСП са други, не само защото тази партия е обвързана с бившия режим, но и заради установените в нея традиции за издигане в йерархията. Ако обществеността знаеше, че Първанов е агент „Гоце”, едва ли щеше да получи втория мандат, независимо от партийната подкрепа. Сега той може (за което обаче имаме достатъчни съмнения) да бъде номиниран за лидер на БСП. Може да участва в надпреварата за първия пост и със свое протеже, за което загатва. Сигурно ще видим и сантиментални сцени при неговото завръщане на сбирките на „Позитано”. Отсега може да кажем обаче, че няма значение той на кой ред ще стои там – на последния, както сам предложи, или на първия. По същественото е, че  няма никакъв шанс да се върне в голямата политика. Не само защото с излизането му от президентството се затваря една страница на криминалния преход. Но и защото избирателите няма как да бъдат излъгани отново. 

Кьорфишеци за ляв реванш

Лидерът на БСП Сергей Станишев най-после разбра, че постът му не е за вечни времена. И че отиващият си президент Георги Първанов дори вече не чака да свършат последните му дни на „Дондуков” 2, за да атакува пряко човека, който сам сложи на този пост преди повече от десет години.

Лошата новина и за двамата е, че въображението им стига само дотолкова, че да водят битката помежду си на гърба на управляващите. Тук те неизбежно ще се издънват. И вече го правят.  Само за два дни Първанов така се оплете в гафове, че на всички им светна колко мимолетна може да бъде властта за хора, които отдавна са забравили кой ги е избрал.

Като твърди например, че неговият сблъсък със сегашния премиер предстои, 


Първанов не казва това като бъдещ свободен агент, 


а го говори най-малкото като кукловода, а защо не и като новия стар лидер на Столетницата. Няма да се спираме на откровено популистката фраза, че неговата амбиция била „България да има по-добър, по-силен, компетентен, отворен премиер, който наистина ще приляга на изключително тежките задачи, пред които страната ще бъде изправена от 2013 г. нататък." Защото ако той си бе изпълнил обещанието да бъде социален президент, контролираните от него правителства през тези години нямаше да получат такъв мощен наказателен вот на парламентарните избори през 2009 г., а и наследникът на поста му, щеше да е негово протеже. Видя се, че две и половина години след изборите, никой не иска да чуе за отиващия си криминален преход и избирателите мощно го отхвърлят.

А какво да кажем за гафа със шуробаджанашкото награждаване на вицето му с най-високия български орден „Стара планина”. Начинът, по който отиващият си държавен глава се опита да се измъкне, прехвърляйки топката в правителствения двор, само показа защо той има две имена - едно пред обществото, а друго (което той бе скрил) за кукловодите. Този случай, огласен подобаващо, само показва защо Първанов няма морален политически шанс. Но какво ще реши партията му, е друг въпрос. Това, което се вижда на повърхността обаче, е показателно за нравите там.

"Лидер не означава непременно формален ръководител", каза още Първанов по повод първия пост в БСП. На въпрос дали той ще бъде лидерът, а Станишев председателят, президентът отговори: "Не, БСП ще спечели, ако бъдем мъдри, достатъчно разумни, за да си разпределим ролите. Защото всеки има своята сила. Единият навън в Европа, другият тук."

Едва ли Станишев се е усмихнал щастливо, като е прочел това. И двамата знаят, че сегашният лидер на БСП е само временен председател на европейските социалисти (ПЕС) и никак не е сигурно дали ще запази този пост през есента. Освен това думите на Първанов са твърде менторски по отношение на сегашния лидер. Пренебрежителното му отношение може и да цели да омаловажи израстването на Станишев. Всъщност затова и твърдим, че той не се обръща към премиера  с „Бойко, идвам!”, а думите му са насочени съвсем конкретно към лидера на БСП: „Сергей, идвам!”

Отстрани погледнато, изглежда малко като хвалипръцковщина, но за ослушващия се червен елит това е знак, че трябва да подготвят оцеляването си и с единия, и с другия. Както навремето чугунените глави бяха сменени с опортюнисти, загърбили лявата идея и превърнали се в червени мандарини, така днес тази върхушка трябва да се погрижи за себе си, жертвайки единия или другия.

Лоши новини има и за Станишев. 


Най-малката от тях е неговата предстояща смяна. Логично погледнато, след пет поредни изборни загуби няма какво друго да очаква. Факт е, че вместо да остави младите да се развиват само в социалната мрежа, той  ги загърби и предпочете да си създаде свой приятелски кръг. Съботните размишления на разбързалия се червен лидер, изказани на заседанието на Националния съвет на партията, само показват колко тънък е ледът, по който той стъпва. Ще пропуснем употребата на сравнения с покойния севернокорейски диктатор Ким Чен Ир, защото те само ни напомнят колко обвързани са бившите комунисти с наследството на тоталитарното минало. Но не може с лека ръка да отминем пораженското сравняване с управляващата партия. Може ли да бъде реална алтернатива БСП, когато вместо да посочи

конкретни предложения за измъкване от кризата

залага на отрицанието, при това с популизъм, който избирателите неколкократно са отхвърляли. И лъжи като тази, че социалистите били в подем, защото зад техния провалил се кандидат за президент стояли един и половина милиони избиратели. Няколко пъти беше посочено, че всъщност избирателите на БСП са намалели, а гласовете за Ивайло Калфин са дошли от другаде.

Истината е, че Станишев пропусна да увлече след себе си младите социалисти, за да има днес на какво да се опре. Те вече са го отхвърлили и усилено търсят своите нови представители на „Позитано” 20.

След дъжд качулка е и призивът на Станишев за следване на лява политика. А отхвърлянето на тезата на Първанов, че няма ляв или десен изход от кризата, както и идеите за "правителство на национално съгласие, спасение, експертност и пр." само показват какъв огромен разнобой съществува в самата БСП. От друга страна пък, неспоменаването на името на човека с двете имена през цялата съботна сбирка, се приема единствено

като детинско перчене пред старите партийни хищници

Не можем да пропуснем и оценките на Станишев към управляващите, че се занимавали с политическо инженерство и тактиката им била да разделят и противопоставят партиите една на друга. Само че паметта на хората не е чак толкова къса, че да не си спомнят кой и по кое време създаде тези партии ментета, които сега съвсем естествено си отиват, но вдигат вой до бога, защото не се наредиха на трапезата на победителите.

По-същественото е друго - че Станишев премълча за новия стар парламентарен съюз между БСП и Синята коалиция, който шества през цялата минала година, шества и до днес.

А можеше да го

отчете като успех на криминалния преход

Можеше също да съобщи за какво ще бъде обещаният от него пореден вот на недоверие към управляващите в съучастие с десните. Този път обаче Станишев не обели нито дума за това. Замести го с любимата хватка от началото на прехода – БСП да подготви правителство в сянка. Ще кажем лаконично: рибата е още в морето, а слагат олиото в тигана. Не случайно и неформалният лидер на разпадналата се Синя коалиция Иван Костов вече не избързва да се изхвърля с искане на вот на недоверие. След провала на последните избори за президент и местна власт червените и сините разбраха, че съюзът им се приема враждебно в обществото. Затова и усилията, които опозицията хвърля, са насочени главно в запазване на разклатеното статукво в собствените им партии.

Но пътя да оцелеят, който са избрали, като се крият зад гърба на управляващите и хвърлят вината за собствените си неуспехи само на тях, е твърде погрешен. И ще им изиграе лоша шега. Съпартийците им ще направят всичко възможно да си намерят лидери, които ако не съумеят да ги извадят от блатото, в което са затънали, то поне да дадат шанс на нови лица.

Поучителен скандал

Циркът с награждаването и връщането на орден „Стара планина” от вицепрезидента Ангел Марин всъщност е една поучителна история. Тя ще е обеца на ухото за всеки следващ български президент и идва  броени дни преди встъпването в длъжност на новия държавен глава Росен Плевнелиев.

Със сигурност скандалът ще е и един от последните щрихи към портрета на един бивш агент на тайните служби, загърбил обещанието си да бъде социален президент, но за сметка на това превърнал институцията в символ на шуробаджанащината и поставил я в услуга на криминалния преход. Изобщо не се учудваме на пъргавината, с която се опита да прехвърли топката в отсрещната сграда. Но може ли някой да вярва на човек с две имена. Каквото и да каже за свое оправдание, зад него винаги ще наднича сянката на бившата Държавна сигурност.

Няма да преразказваме как преди повече от 100 години се е родила българската наградна система. И че един от първите, който е бил награден, е турският султан Абдул Хамид Втори, защото е дал  на българите във васалното си княжество възможността да имат свои ордени. Ще кажем само, че султанът е слагал ордена при всички свои официални срещи в знак на уважение към младата държава. Няма да споменаваме и цялата плеяда от герои, които са били награждавани. Но се надяваме в бъдеще тези, които награждават, както и награждаваните,  да не се срамуват, а да бъдат еднакво горди пред лицето на народа си.

Залпът на "Аврора" и гладните кокошки

Гузен негонен бяга. Тези, които добре капитализираха властта през последните 20 години, така са си плюли на физиономиите, че щом чуят звъна на сребърници, веднага им се привиждат призраците от сладкото минало и са готови да вменят своите грехове на всеки, когото могат да очернят, за да не останат сами с тях.

Декларации, отнасящи се до субсидията на независимите депутати, дадоха удобен повод да се спусне отново червено-синята мъгла. Не че не се очакваше, но ни омръзна от евтини трикове. Сякаш не знаем, че точно по време на червеното правителство на Сергей Станишев бяха приети поправки в Закона за политическите партии, регулиращи финансовия поток на парите за независимите депутати. За да не бъдем голословни, ето точния текст:

Според чл. 25, ал. 3 от този закон при промяна на членския състав на ПГ държавната субсидия се предоставя на формациите, към които независимите декларират принадлежност. В закона няма изрична забрана партиите да връщат тази субсидия на независимите депутати.

С това би трябвало да се приключи и изобщо да не се поставя този въпрос. Но популизмът на наследниците на комунистическия режим и макиавелизмът на тези, които се борят да седнат на стола на бившия преподавател по марксистка политикономия Иван Костов, са убедително доказателство, че скоро няма да се разделим с многоглавата ламя на криминалния преход. След всяка отсечена глава се появява нова, още по-хищна.

Нахално е тези, които дълги години бяха маши в ръцете на задкулисните кукловоди, днес да си служат с морални категории. Знае се добре, че те отдавна са оперирани от това. Доказаха го и последните избори, на които се видя, че избирателите категорично се обявиха против съюза между БСП и Синята коалиция, шествал през цялата 2011 г. Това че тези стари партии не са си взели поука, си остава за тяхна сметка. Но и не трябва да се чудят защо и в техните къщи гори пожарът на недоволство и разединение, изхвърлило някои от тях зад борда на 4-процентната бариера.

Можем да добавим и още нещо ­ че за първи път в този парламент бе сложен край на партийното номадство и безпринципното създаване на нови формация вътре в пленарната зала. Няма да се спираме сега и на отхвърления веднъж завинаги проблем с гласуването с чужди карти. Но тези две победи на демокрацията, с които червено-синята мъгла нарочно не се справи, сега се пропускат от техните лидери. Но и това е обяснимо. Гарван гарвану око не вади, когато става дума за белите, които съвместно са сътворили и най-вече заради услужливото подаване на топката от парламент на парламент, от мнозинство на мнозинство, през целия криминален преход.

Естествено е, че със зъби и нокти ще се опитат да върнат старото статукво. Но както се вижда, никой не им вярва. Едните ще си останат със залпа на Аврора, а другите, както е казал народът, като гладни кокошки просо ще сънуват.

Беззъб опозиционен януари

Беззъб опозиционен ще е новият политически сезон, който започва тази сряда (11.01) с новата сесия на Народното събрание. Управляващите разполагат със стабилно мнозинство след една декларация на 9 независими народни представители още от миналата пролет. В края на годината това мнозинство е станало още по-стабилно след като други шест народни представители (Валентин Иванов,Стоян Иванов, Огнян Пейчев, Калина Крумова, Цвета Георгиева и Кирил Гумнеров, бивши депутати от АТАКА), са декларирали принадлежност към ГЕРБ. Напоследък мнозинството има подкрепа и от петимата народни избраници, останали от разпадналата се група на РЗС. Това означава, че на практика правителството разполага в парламента с подкрепата на 137 депутати. Тенденцията дори е тази подкрепа да се увеличи след евентуалното разпадане на парламентарната група на АТАКА, която бе разтърсена от вътрешни сътресения в края на миналата година.

От сега е видно, че наличието на такова солидно мнозинство ще обезсмисли и дискредитира всеки опит на опозицията да бламира пленарните заседания с излишни популистки дебати. За съжаление, вместо да се оправдават парите на данъкоплатците, като се приемат законите (това, за което всъщност са избрани депутатите), със сигурност сблъсъкът между тях ще е още от първия ден. Най-лесно е да се намери подходящия повод затова. Не е изключено дори да има драматични схвътки с изключването на микрофони и намесата на квесторите. Но и това няма да е изненада, заради факта, че Октопода губи позиции, а неговите генномодифицирани продукти, трябва да оправдаят зависимостите си от него (въпреки желанието на една част от тях да си намерят нови господари).

В средата на този парламент избирателите вече няма как да бъдат подведени. Те видяха кои са палячовците и ги наказаха на последните избори за президент и местна власт. Лош бе резултатът и за партиите от очерталия се съюз през миналата година между БСП и Синята коалиция. Проблемът и на едните и на другите е, че

често стъпват на динени кори

Спомняте ли си, например как лидерът на БСП се издъни с отношението си към Българската православна църква, когато в края на миналата година заяви, че тя „не е част от държавата и няма защо да участва в това посмешище, което се разиграва” по повод на дискусията дали да се извадят поповете, доносничели на ДС. Тогава Станишев подкрепи позицията на Светия синод да откаже отварянето на досиетата на църковните служители. Само че самата църква, усетила, че политиците се опитват да трупат дивиденти на неин гръб, се отметна от намерението си да се противопостави на комисията по досиетата и и оказа пълно сътрудничество, като предостави за проверка списъка на висшия клир. С този ход БПЦ се измъкна достойно от ситуацията, докато Столетницата остана с пръст в уста. Може дори с известна ирония да се предположи, че разигравайки червените, църквата си връща на бившите комунисти заради тоталния терор на който са били подложени светите служители по времето на соца. Така че, когато лидерът на БСП обявява намерението си да внесе още в началото на тази сесия нов вот на недоверие срещу правителството, трябва да има предвид, че пак може да бъде подхлъзнат. Изборните резултати карат всички участващи в комплота срещу управляващото мнозинство

да преосмислят позициите си.

За някои от тях това ще е последният шанс да минат четирипроцентовата бариера. За други, ще е бавене на топката, докато решат вътрешните си проблеми. А за Станишев всяка допусната от него грешка, ще налее вода в мелницата на опонентите му в партията, които след 20 януари, когато Георги Първанов напусне президентството, ще бъдат с един в повече.

Ще пропуснем встъпителния политически цирк, който се случва в началото на всяка нова сесия и често отнема целия пленарен ден. И ще се съсредоточим в това, което се очаква да бъде гласувано още в първия месец. То е достатъчен повод, за да нажежи страстите между парламентарно представените политически сили. Законът за гражданската конфискация, както е познат в обществото, или Закона за отнемане на имуществото, придобито по неправомерен начин няма начин да не предизвика бурни дебати. Дискусията, която се разрази миналата година за него показа, че

конфискацията на имущество преди да се е произнесъл съдът

е неприемлива за кукловодите на криминалния преход. Управляващите този път обаче са си подсигурили нужното мнозинство, (което се пропука при предишния опит и сред подкрепящи ги независими депутати). Този закон се наблюдаваспециално и по механизма за сътрудничество и оценка от Брюксел, защото през февруари се очаква междинния доклад на Европейската комисия, предхождащ окончателния през лятото.

Втората писта, по която управляващите ще продължат да налагат своите позицииq са промените в закони, свързани със социалната политика. В края на миналата година президентът наложи най-вероятно последното си вето в десегодишното си пребиваване на „Дондуков” 2. С него той върна измененията в Кодекса на труда, приети преди Коледа. Управляващите едва ли ще се съобразят с него, въпреки аргументите на държавния глава, че може да бъдат засегнати редица международни договорености. Ветото всъщност цели по-скоро да осигури бъдеща подкрепа във вътрешнопартийната битка на Първанов на някои работодателски организации. Затова, въпреки витиеватостта на формулирането му, ветото няма да се приеме в пленарната зала и законът ще бъде прегласуван.

По-интересен за разглеждане като перспектива е внесеният от председателя на парламента проект за промени в конституцията на България, добил популярност като Пакта за стабилност, или Пакта „Дянков“. Така или иначе той трябва да бъде гласуван, макар и след като Европейският съвет уточни окончателно новата финансова рамка, по която страните членки, трябва да работят. Всяка промяна в конституцията обаче изисква мнозинство от две трети, каквото в момента управляващите нямат. Затова по тази тема ще се наложи нов кръг от предварителни разговори. Носят се слухове, че цената за тези приемането на пакта „Дянков” ще е експертно правителство. Но това се отхвърля от основни играчи като ГЕРБ и БСП. Известно е обаче, че в критични за страната моменти, като например войната в Югославия, ДПС е гласувало в полза на НАТО и Европейския съюз. Така че

категоричното противопоставяне на пакта

от страна на червените може да си остане само за тяхна сметка.

От любопитна гледна точка е интересно как през новия политически сезон ще продължи роенето в парламента и дали и АТАКА (след разпада на РЗС през миналата година) ще оцелее като парламентарно представена сила. От това имат полза единствено от БСП. Очаква се още през първия работен ден социалистите да попитат не е ли нарушен правилникът на НС заради обявената принадлежност на шестимата атакисти към ГЕРБ. Но и това ще е буря в чаша вода, защото както в много такива случаи по ирония тълкуването че субсидията следва депутата е внесено (и прието по-късно) от Павел Шопов, депутат от АТАКА.

Каквото и да се случи през тази сесия, дори да се стигне до скандални изцепки и схватки, то това едва ли ще навреди повече на авторитета на свещенната сградаq на която пише „Съединението прави силата”. Избирателите не само че са претръпнали след миналогодишните водни шоута в нея, но все по-ясно виждат кой работи в техен интерес и кой не.

Броженията в опозицията

Те са толкова силни в двете стари партии БСП и разпадналата се Синя коалиция (СДС и ДСБ), че се вижда отчаяние в последните напъни техните лидери да запазят партийните си постове. Най-видима е паниката в БСП. Лидерът на партията Сергей Станишев в края на миналата седмица привика на „Позитано” 20 участници в младежкото обединение на партията. На него той откри по твърде прозрачен пополустки начин топлата вода като заяви, че “БСП е узряла за идеята да има повече млади хора в депутатските листи, в ръководството й.” Нека само си припомним какво се случи в същата тази партийна централа, когато миналата есен техният кандидат за кмет на София Георги Кадиев обяви своя листа от съветници, състояща се предимно от млади хора. Не само че бялата партийна врана, бе нападната от чугунените глави, но и по-късно бе провалена на изборите, предимно от своите. Кадиев подаде оставка след провала си и вече е проблематично дори оставането му в партията. Младите в БСП не искат това да се случи и с тях - да бъде използван тяхната енергичност и след това да ги захвърлят, за да може

машите на Октопода да запазят постовете си.

Разбира се, това което върши Станишев, е след дъжд качулка. Едва ли с голи фрази той ще може да привлече на своя страна достатъчна подкрепа, за да запази поста си, особено след като Георги Първанов се върне в партията. На всичкото отгоре се готви и нов ляв проект, в който провалилият се на пет избори лидер няма как да се внедри. Докато, според хората, които вече възстановяват структурите на социалдемократическото движение, същото не може да се твърди за Първанов, който отдавна им помагал задкулисно.

Лошите новини за Станишев ще дойдат и от самата парламентарна група, където вече разслоението е факт. Затова и признанието му, че в нея гъмжи от интриги е истинско, но закъсняло. То само доказва слабостта му като най-дълго управлявалия лидер на БСП в годините на криминалния преход.

Интересно е и

как ще се развие разпадът на Синята колация

и коя от двете партии ще съумее да оцелее, като влезе самостоятелно в следващия парламент. На пръв поглед изглежда, че авторитарния Иван Костов има предимство и ДСБ е по-стабилната партия. Той самият се опитва да внуши това не само на своите, но и на ослушващите се близо 2 милиона десни избиратели, които загърбиха през последното десетилетие синята идея. Само че тъй като той е носителят на основната вина за разпада на дясното, „стабилността” му е на глинени крака. Младите, които по подобие на Станишев, той ухажва със семинари, едва ли приемат като чиста монета „обединителните” му действия, гарнирани с апаратни хватки, като например кооптирането в ръководството на популярните Прошко Прошков и Светослав Малинов. Те разбират, че реанимирането на Синята коалиция минава единствено

чрез пращането на Командира на заслужен отдих

в Драгалевци. Костов, дори когато е губел, е съумявал да запази своя интерес. Затова за нас е по интересно какво ще се случи от приятелската ръка, която той хвърля към неуспялата кандидат президентка Меглена Кунева, заради получените от нея близо 500 000 гласа. Самата Кунева вече се самообяви за „дясна”. Само че и двамата си знаят, че този неин „успех” няма как да се повтори. По известната като мадам Yes лидерка на новото обединение „България на гражданите” нанесе смъртоносен удар на своите от НДСВ, които я подкрепиха със структури и финанси. Тя покани само неколцина от тях в бъдещата си партийна формация. И това със сигурност ще и изиграе лоша шега.

Що се отнася до Мартин Димитров, той със сигурност едва ли през тази година ще играе по свирката на червено-синята мъгла, тъй като се видя, че парламентарният му съюз с БСП и сляпото подчинение на Командира доведе до плачевният резултат на техния кандидат за президент, който напълно маргинализира сините и ги остави на политическото дъно.

Църквата не е дъвка за обществото

Българската православна църква завърши и започна Новата година с две добри дела. Точно на Стефановден (третият ден от Рождество Христово) в Комисията по досиетата  е постъпил изпратен от нея списък на всички духовници, които участват в нейното ръководство. Това бе официално потвърдено от шефа й Евтим Костадинов. Така БПЦ изпълни изисканата по закон информация.
Вчера пък Свeтият синод прецизира становището си относно методите за асистирана репродукция и сурогатното майчинство, което тя отхвърли в навечерието на Нова година.  Новата формулировка е в резултат на синхронизирането с останалите православни църкви. Веднага ще отбележим, че в практиката на Руската и Гръцката църква се допуска прилагането на принципа на икономията по отношение на оплождането ин витро за хората, които не могат да възприемат кръста на бездетието като особено житейско призвание, нито са готови да поемат по благословения път на осиновяването. Към становището на Св. синод на БПЦ е включен преамбюл, в който се казва:
“В духа на неизменната православна вяра в съвършенството, всезнанието, благостта и светостта на Божията воля Българската православна църква-Българска патриаршия не може да подкрепя методите на асистирана репродукция, както и сурогатното майчинство, доколкото те нарушават целостта на брака. БПЦ благославя единствено “ин витро”/”ин виво” оплождането, при което се използва материал от самите съпрузи и се имплантира/т ембрион/и в самата съпруга, без да се допуска унищожаването на нито един от тях”.

Допълнението в становището не е само в увода, но и в самия текст. Новият пасаж гласи:

“Българската православна църква по крайно снизхождение може да допусне „ин витро”/„ин виво” оплождане, при което се използва биологичен материал, принадлежащ само на двамата съпрузи за създаване на ембриони, всеки от които се имплантира в съпругата без да се унищожава нито един от тях, като те се износват единствено и само от съпругата. По този начин целостта, единството и хармонията в семейството в значителна степен биха били запазени.”
В така формулираното становище се извеждат два основни принципа, определящи позицията на църквата към въпросите с биоетичен характер: запазването на целостта на семейството, което се състои от един мъж и една жена, и възприемането на ембриона като човешка личност с еднакво право на живот преди и след раждането.
С това се слага край на измислени от кукловодите на криминалния преход дискусии дали да се оповестят поповете агенти на бившата ДС и може ли да има заместители на майки. Така че и

дежурните оплаквачки

т. нар. леви интелектуалци, подозрително заставащи на амбразурата винаги когато се появи сянката на бившата Държавна сигурност, могат да се успокоят до следващото дърпане на конците им.
Тези две здравословни стъпки на църквата показват защо тя е оцеляла през вековете. Упреквана особено (и не случайно) в годините на прехода в чудовищни грехове, БПЦ винаги е успявала да намери онова единство, което да я извади по-силна след всеки опустошителен политически смерч, преминал през нея. Трябва ли да припомняме как с помощта именно на бившата ДС бе организирано разцеплението на Светия синод още в началото на 90-те години, което придоби гигантски размери по време на управлението на Иван Костов (1997 – 2001). Тогава имаше двама патриарси, а до края му (юни 2001 г.) от дублиращия синод бяха окупирани 250 църкви, манастири, параклиси и други имоти на БПЦ. В техни ръце са и банковите сметки на църквата.
Споменаваме това не случайно. Защото тогава се опитваха да ни внушат, че  новият патриарх Пимен е избран по „един демократичен начин”. И тогава, и сега се внушава на десните симпатизанти, че другият синод “е комунистически” и се състои от “агенти на ДС”. Само че се оказа, че Пимен е бил един от най-приближените на комунистическия диктатор Антон Югов, включително и като негов ятак, като активен борец против капитализма и фашизма, а най-вече и като агент на ДС в състава на Светия синод наравно с други двама най-видни разколници. Също така през май 1990 г.

Пимен е начело на депутатската листа

в създадения от червеното политбюро и ДС (в края на 1989 и началото на 1990 г.) Общонароден комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ). Комитетът е известен с това, че стана инициатор на подклажданата от комунистите и ДС “националистическа вълна” на засегнатите от връщането на турските имена и отмяната на възродителния процес.
Припомняме всичко това и защото не трябва да се учудваме на съпротивата срещу очакваното оповестяване на досиетата на висшия клир в края на месец януари, която бе оказана от някои кръгове. Съвсем обяснимо ще е когато се обявят имената, някои или сами да напуснат постовете си, или пък

самата църква да поиска отстраняването им

Защото има достатъчно убедителни данни и сега, които потвърждават думите на бившия шеф на комисията по досиетата Методи Андреев, че ДС е наблюдавала и контролирала църквата. Това се вижда още от програмните документи при създаването на ДС след 9 септември 1944 г. А по- късно, вече в годините на демокрацията, висши служители на бившите тайни служби разказват подробно как е ставало това. В мемоарните си книги например Бончо Асенов, шеф на направление „Духовенството” от 1974 г. на Шесто управление на ДС, разкрива, че сред поповете имало агенти от много висок ранг и те били много прилежни. Анализите на спомените на бившите ДС служители и на публикуваните от комисията по досиетата архиви показват, че хватките на вербуването са класически – от доброволното сътрудничество през насилието, конспирацията и шантажа. Основанието за вербовката на най-доверените от тях обаче е било парадоксално – че те в действителност не са били вярващи. С други думи доносници ставали само “духовниците”, които

доверявали на ДС, че не вярват в Бога”

Само можем да си замълчим пред подобно светотатство. Но ще си позволим да кажем, че апостол на вярата и одлъжностено към ДС духовно лице са две различни неща, които нямат връзка помежду си. Затова и както пише в светото писание, истината ще направи свободни всички – и зависимите, и миряните, които трябва да знаят божи служител ли е този, пред когото се изповядват, или служител на тайната милиция. Така че в това отношение имат право свещениците като твърдят, че вярата и властта са несъвместими. И да протестират, когато чиновници и политици се опитват да се набъркат в църковните дела.

Със сигурност когато в края на януари бъдат оповестени имената на агентите от висшия клир, това ще предизвика разнопосочни тълкувания – от разпни го до осанна. Така стана и миналата година, когато комисията  на Евтим Костадинов разкри посланиците агенти на ДС. И досега благодарение на една институция тази тема се влачи, дори се стигна до осъждането на министерството на външните работи от трима бивши агенти. Но на „Дондуков” 2 на 22 януари встъпва в длъжност новият президент. Така че било с тиха лустрация или по друг начин, бивши агенти на комунистическите тайни служби вече няма да има на дипломатическа работа. Това, което е по-съществено, е, че

ТАЗИ ИНСТИТУЦИЯ НЯМА ДА Е ОПОРА ЗА ОКТОПОДА

когато трябва да се попречи и забави процесът на демокрация чрез прикриването на едни или други зависимости. Не случайно някои архиереи обявиха преди Нова година, че точно от президентството ще искат подкрепа да не се разкриват досиетата на църквата ни. Сега вече тази опора и тих пристан на бивши агенти ще бъде разрушена. Новият ред там ще е този, който ще помага на обществото да се отърси веднъж завинаги от тайните и носталгията по социалистическия строй.
А очакваният катарзис в православната църква ще даде път не само на млади и достойни свещеници, но и ще успокои миряните, които в продължение на повече от десетилетие и с помощта на бивши десари бяха разкъсвани между два синода.
Бихме могли да цитираме и библията по въпросите, свързани с двойнствената същност. Но ще се въздържим. Защото разкриването на истината ще е достатъчно наказание.
По отношение на изкуплението на греховете им обаче ще прочетем от
Исая 53 и 1 Петрово 2:24:
 „Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиито рани вие оздравяхте.”
Ще цитираме и Апостол Йоан(1 Йоан 5:14-15): 
„И дръзновението, което имаме пред Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да попросим, знаем, че получаваме това, което сме просили от Него"

Нова година по български

Годината, за която, според календара на маите се твърди, че ще настъпи краят на света, започна у нас типично по български. Политиците вместо да си подадат ръка и заедно да тръгнат срещу кризата, предпочетоха да хвърлят камъни в чуждия двор. Например лидерът на СДС Мартин Димитров вчера премълча за своето едногодишно съучастничество в червено-синия заговор срещу сродната управляваща партия, но с охота продължи да чертае мрачни прогнози, за които, според него единствено е виновно мнозинството, заради погрешната политика, която водело. Той дори се изхвърли, че единствената политическа сила, която можело да изведе страната от кризата била СДС. Няма да го питаме, защо при това положение, избирателите са сложиха тази партия под чертата на четирите процента, нито защо доскоро, заради сляпото подчинение на другия коалиционен партньор го наричаха Мавъртинчо. Само ще отбележим, че Димитров е председател влиятелната икономическа комисия в парламента и докато заема този пост 

ще носи солидарна отговорност за случващото се в страната.

Е, ние сме сквикнали политиците да ни баламосват с лакърдии. Повечето българи вече гледат на тях откъм веселата страна.  Но има и плашещи неща като очакването и през тази година да продължи излишната и нездравословна носталгия по времето на соца. Тя е добра храна единствено за Октопода, чиито позиции са силно застрашени. На пръв поглед бе забавно да се види ликът на бившия комунистически диктатор Тодор Живков  на календар за 2012 г. Но на нас не ни се иска и тази година да мине в глупави блянове по онова време. Добре че има хора като Мария, (жената, която бие камбаните на храм паметника Александър Невски в столицата), които не само не искат да си спомнят онова минало, но и се гневят: „Каква е тази носталгия за управлението на Тодор Живков? Тогава нямаше нищо – нямаше червен пипер, орехи, чесън… Аз донесох гребени от Тунис - тук в един момент дори не се намираха гребени.”

А и фактите за тия години, идващи от всекидневно разкриващите се архиви на бившата Държавна сигурност, не са добри за кукловодите на криминалния преход. Митът, че по време на четиредесет и пет годишното управление на БКП се е живеело по-добре рухва. Някак си се забрави огромния външен икономически дълг, наследен от режима, който и днес данъкоплатците,(част от които са тези, които „плачат” за ония времена) продължават да изплащат. А какво да кажем за натрупания вътрешен дълг от 23 милиарда още в началото на 80-те години на миналия век и съсипването на водещи по онова време икономически отрасли. В показанията на редица комунистически дейци, правени в началото на 90-те години,(които могат да се прочетат в прокурорското „Дело номер 4”) се разбира как например заради неплатежоспособността на режима, Златният резерв на България е „подарен” на СССР през 1960 г с еднолично решение на тогавашния първи секретар на БКП Тодор Живков. Руснаците просто са си поискали кредитите, които са отпускали под формата на заеми. Всъщност още тогава държавата ни на практика е била фалирала. А

Живков, за да запази банкрутиралото си управление,

иска дори да станем съветска република. Това, че не се е случило не означава, че руските кредити секват. Напротив, те продължават чак до 1987 г., когато Кремъл, закъсал също икономически и управляван вече от Михаил Горбачов, отказва на България жизненоважен кредит от 1 милиард долара. През тези години, за да се набавят пари, страната ни започва контрабанда на оръжие и други нерегламентирани стоки, като наркотични вещества под формата на медикаменти. Но и това не помага. Например, „Кинтекс”, фирмата, която се занимава с такива дейности към 1987 г. дължи на Българската външнотърговска банка близо 600 млн.долара. Селското стопанство е изоставено за сметка на индустриализацията, но за произведената продукция от този отрасъл няма толкова голям нито вътрешен нито външен пазар, така че да бъдат покрити инвестициите. Близо 2 милиарда долара, вложени в индустрията отиват на вятъра. Електрониката също закъсва, след като спират възможностите да се осигурява нужната валута за нейното подържане на съответното технологично ниво. Всъщност икономическата криза  в целия бивш СИВ е тази която предшества и обуславя падането на комунистическите режими. Ще пропуснем последвалата и дирижираната от кукловодите трансформация на държавната собственост в капиталистическа

в продължилия близо 20 години криминален преход

И ще преминем направо към добрите новини. Една от тях е смяната на караула на „Дондуков” 2. Сигурни сме, че когато на 22 януари новият президент Росен Плевнелиев встъпи в длъжност, ще се пресечат редица скрити и явни механизми за влияние на тази институция, както и осигуряването на чадър на бивши агенти на ДС.

Ще отворим една скоба, за да кажем, че положителните промени, които заради Октопода стават мъчително бавно, също са причина за раздразнението на ицзбирателите. Но те сами са виновни, че появата на всичко, което липсваше по времето на соца (и лесното му придобиване) - коли, банани, автоматични перални и много други лъскави предмети, красиво опаковани, някак си притъпи развиването на демократичните цености . Хората някак си забравиха че всичко това върви ръка за ръка. Затова и днешната стратегия на оцеляване не работи в тяхна полза. Единствено опирането в точните и реални цифри ще е от тяхна полза. Или както казваше „желязната лейди” Маргарет Тачър: "Не се плашете от сложните термини на икономистите и министрите, а

мислете за политиката на нивото на собственото си домакинство"

Всъщност, това, което тя казва, е особено актуално и днес и то е, че ако не пестиш, не можеш да си сигурен, че другите ще го правят. Животът отвъд възможностите води до зависимост вместо до независимост, а зависимостта води до деградация.

Затова и участниците в продължилата близо месец у нас стачка в железниците разбраха, че синдикатите с техните голословни напъни да защитят собственото си статукво, не защитават техните интереси. Оказа се, че условията, предложени от работодателите (на базата на точни разчети), са приемливи за стачниците. Те се опряха на реалността. И от това спечелиха. Загубиха само тези,

които през годините са били маши на играчите в сянка

Това беше добър урок за това как трябва да се работи в условията на криза. Избирателите все по рядко ще се вързват на голословните приказки на политиците.

Накрая, за да обобщим ще кажем, че можем да повярваме на думите на синия лидер, че иска консолидация, а не разделение вдясно. Наистина трябват млади политици. Но преблемът вече не е само в оттеглянето на Командира, а и в отдръпването на самия Мартин Димитров, което той, разбира се по костовски няма да направи.

Но думите му, че нямало дебат и анализ на кризата в страната и че се питали астролози и знахари как тя да бъде решена, звучат лековато. Също така не можем да приемем за чиста монета думите на Костов, че сегашното управление е ляво и популистко. А какво да кажем за твърдението на неуспялата кандидат президентка Меглена Кунева, че била дясна политичка. Няма да се спираме на това какво твърди лидерът на БСП Сергей Станишев, защото червената демагогия е разбираема. Но ще отбележим, че нито един от изброените политици не представя най-важното, което се очаква от тях –

алтернатива, в която избирателите да повярват

Ако те го бяха направили убедително, нямаше да получат този плачевен резултат на миналогодишните президентски и местни избори.

Затова е крайно време веднъж завинаги да се разделим с носталгията по соца, а изброените политици, вместо да хвърлят камъни в чуждия двор и вдигат излишна врява, да потърсят преди всичко своите кривици. Защото поведението им е комично точно като в този виц: „В публичния дом влиза мъж и уверено се запътва към една от стаите.След пет минути от там изскача проститутка и крещи:"Ужас! Ужас!"

Съдържателката на заведението я поглежда изненадано и изпраща вътре друго момиче. След десет минути и то излиза от стаята с викове:"Ужас! Ужас!"

За да спаси честта на заведението, собственичката изпраща вътре своята любимка. След петнайсет минути и тя излиза от стаята с думите:"Ужас! Ужас!"

Накрая съдържателката въздъхва и сама влиза в стаята. Минава час, минават два. След три часа от стаята излиза разтреперана и казва:"Е, ужас е! Но не е "Ужас!!! Ужас!!!"