В желанието си за бърз реванш политици,
заслепени от властта, която са загубили,
забравят, че в основата на Библията е
„да нямаш други богове, освен Мене”.
Популизмът винаги се обръща срещу този, който си служи с него, а последствията се плащат от данъкоплатците. Възможно е част от тях да са повярвали, че милиардът, с който се актуализира бюджетът, ще бъде откраднат и невидимите кукловоди ще станат още по-богати. При подобни внушения обикновено се разчита на презумпцията, че властимащите крадат. Проблемът обаче е другаде – обикновено крадецът вика дръжте крадеца. Сянката на фалиралите олигарси наднича зад тези, които пледират, че се борят за справедливост. Смешно и дори опасно е да се смята, че другите, които берат тютюн, за да си изхранват семействата и се озоват на другата страна на барикадата,
не са свободни и демократични граждани
Същото се отнася и за миньорите, които знаят, че могат да срещнат смъртта и както се видя, я намират, но влизат в мината, защото това е единственият начин в момента да изхранват семействата си – не може те да се питат с кого са, след като не са на жълтите павета. Ще вметнем само, че е похвално да се събират пари в помощ на семействата на загиналите от протестиращите в София. Но защо например не организират митинг срещу собствениците на мината убиец? И къде бяха по време на цялата драма? Дали пък закъснялата помощ не е и защото нито бившите управляващи, нито
обитателят на „Дондуков” 2 не проявиха съпричастност
и не посетиха поне от кумова срама мината. Едно е да се размахва пръст от висотата на президентската институция, но вътрешно да се радваш, че не си бил на лов, както се случи с предишния глава по време на една друга трагедия, и съвсем друго би било, ако проявиш съпричастност на място.
Тука е уместно да припомним, че Росен Плевнелиев може с лека ръка и многократно да упреква управляващите за това, че обременяват бюджета с допълнителни пари, които се предполага, че могат да се харчат непрозрачно, но ще прояви късопаметство, когато става дума за други държавни пари, излезли от нашия джоб, за да бъдат платени близо 5,5 млн. лв. лихви по забавено плащане на фирма строител. И то по времето, когато Плевнелиев е бил министър и умишлено е забавил плащането, след което са се натрупали въпросните лихви. Ще допълним, че тогава той дава сделката на прокуратурата, а днес е склонен да обвинява същата прокуратура, че се е занимавала с него за дреболии и действията й много приличали на онези на вътрешния министър с горнооряховските лекари.
Всъщност едва ли някой се съмнява, че тази
двойственост на държавния глава и популизмът
който я обвива, е само заради лични пристрастия. Тя е преди всичко част от един сценарий, който в момента среща съпротива и участващите в битката кукли трябва да я преодолеят, защото в противен случай следващата стъпка на загубилите е да понесат последствията за щетите, които са нанесли на страната ни. Те знаят добре, че това е последният им шанс, затова предпочитат да си затварят очите пред проучванията, които сочат противни на желаните от тях резултати за съотношението на силите в тази игра. И изпадат в транс, когато затлаченият в продължение на години бизнес, както и Съветът за тристранно сътрудничество започнат да работят. Дразнят се от апатията към улицата от страна на други съсловия, заради които са падали правителства – таксиметрови шофьори, учители, лекари, земеделски стопани. Изобщо не искаме да си представим как реагират, когато се
дават поръчки от хазната за хора с увреждания
А няма нищо по-нормално да се ползват услугите на техните кооперации за изпълнението на държавни поръчки за брошури, книги, обувки, работни облекла, както и за ремонти на паркове и детски градини. Фактът обаче, че държавата законово се задължава да ползва само такива фирми, е не само жест към хората с увреждания, но и към онези български граждани, които наскоро разбраха, че милионите за здравеопазване са били ползвани от бившите управляващи не за това, а за други цели, които тепърва ще се изясняват.
От друга страна, икономическата сигурност, която започнаха да получават отделни български прослойки, които досега бяха ощетени, няма как да не бъде оценена. Това, че се случва още в първите сто дни на управлението, също е ход, който със сигурност силно ще дразни манипулаторите на криминалния преход. И ако бившите управляващи и президентът се правят, че не виждат, то протестиращите ще бъдат първите, които ще
усетят кой започва да липсва в техните редици
Събирането на пари в помощ на семействата на загиналите миньори може да се тълкува и по този начин. Сетивата на протестиращите не са така закърнели като тези на политиците популисти. Те още в самото начало на протестите не приемаха нито бившите управляващи, нито техния президент. Защото първоначално можеше и да не се досещат добре кой им дърпа конците, но днес знаят и не искат те да ги дирижират. Затова депутатите от ГЕРБ също се изнизват с коли със затъмнени стъкла, а държавният глава отказа да отиде в парламента не защото не искаше да присъства на отхвърлянето на негово вето, а защото предпочете да не се среща с народната любов.
Разочарованието от десните
Днешната ситуация, разбира се, е несравнима с онези преди години, когато можеше да се скандира „кой не скача, е червен” и това вдъхваше ентусиазъм, но всъщност нямаше значение, защото гнилата круша сама падна. После пък разочарованието бе толкова голямо, че само едно „вервайте ми” бе достатъчно десницата да бъде пратена в небитието, откъдето се опитва да изпълзи днес. А да не говорим за онази наивност, докарала ГЕРБ на власт, за да бъдат изконсумирани едни милиарди, без тези, които са гласували за тях, да получат нищо. Улицата е добър знак, че е трудно да се скрива каквото и да било. Но и тя не е панацея.
Скоро ще се види, че не тези, които са там, ще са тези, които ще спечелят. Напротив, големите губещи пак ще са тези, които първи са повярвали. Добрата новина е, че има светлина в тунела и скелетите на миналото, които излизат, ще са пример за това как не бива да се управлява. И че шумът и пушилката са изгодни единствено за тези, които искат да възкресят статуквото. Колкото по-бързо на всички, които милеят за бъдещето на страната, им светне, че само според добре проверените правила на демокрацията може да се общува между спечелили и загубили изборите, толкова по-бързо ще може да се излезе от кризата. Популизмът няма да доведе до нищо добро, защото на хората наистина им писна да ги залъгват със светло бъдеще.
Популизмът винаги се обръща срещу този, който си служи с него, а последствията се плащат от данъкоплатците. Възможно е част от тях да са повярвали, че милиардът, с който се актуализира бюджетът, ще бъде откраднат и невидимите кукловоди ще станат още по-богати. При подобни внушения обикновено се разчита на презумпцията, че властимащите крадат. Проблемът обаче е другаде – обикновено крадецът вика дръжте крадеца. Сянката на фалиралите олигарси наднича зад тези, които пледират, че се борят за справедливост. Смешно и дори опасно е да се смята, че другите, които берат тютюн, за да си изхранват семействата и се озоват на другата страна на барикадата,
не са свободни и демократични граждани
Същото се отнася и за миньорите, които знаят, че могат да срещнат смъртта и както се видя, я намират, но влизат в мината, защото това е единственият начин в момента да изхранват семействата си – не може те да се питат с кого са, след като не са на жълтите павета. Ще вметнем само, че е похвално да се събират пари в помощ на семействата на загиналите от протестиращите в София. Но защо например не организират митинг срещу собствениците на мината убиец? И къде бяха по време на цялата драма? Дали пък закъснялата помощ не е и защото нито бившите управляващи, нито
обитателят на „Дондуков” 2 не проявиха съпричастност
и не посетиха поне от кумова срама мината. Едно е да се размахва пръст от висотата на президентската институция, но вътрешно да се радваш, че не си бил на лов, както се случи с предишния глава по време на една друга трагедия, и съвсем друго би било, ако проявиш съпричастност на място.
Тука е уместно да припомним, че Росен Плевнелиев може с лека ръка и многократно да упреква управляващите за това, че обременяват бюджета с допълнителни пари, които се предполага, че могат да се харчат непрозрачно, но ще прояви късопаметство, когато става дума за други държавни пари, излезли от нашия джоб, за да бъдат платени близо 5,5 млн. лв. лихви по забавено плащане на фирма строител. И то по времето, когато Плевнелиев е бил министър и умишлено е забавил плащането, след което са се натрупали въпросните лихви. Ще допълним, че тогава той дава сделката на прокуратурата, а днес е склонен да обвинява същата прокуратура, че се е занимавала с него за дреболии и действията й много приличали на онези на вътрешния министър с горнооряховските лекари.
Всъщност едва ли някой се съмнява, че тази
двойственост на държавния глава и популизмът
който я обвива, е само заради лични пристрастия. Тя е преди всичко част от един сценарий, който в момента среща съпротива и участващите в битката кукли трябва да я преодолеят, защото в противен случай следващата стъпка на загубилите е да понесат последствията за щетите, които са нанесли на страната ни. Те знаят добре, че това е последният им шанс, затова предпочитат да си затварят очите пред проучванията, които сочат противни на желаните от тях резултати за съотношението на силите в тази игра. И изпадат в транс, когато затлаченият в продължение на години бизнес, както и Съветът за тристранно сътрудничество започнат да работят. Дразнят се от апатията към улицата от страна на други съсловия, заради които са падали правителства – таксиметрови шофьори, учители, лекари, земеделски стопани. Изобщо не искаме да си представим как реагират, когато се
дават поръчки от хазната за хора с увреждания
А няма нищо по-нормално да се ползват услугите на техните кооперации за изпълнението на държавни поръчки за брошури, книги, обувки, работни облекла, както и за ремонти на паркове и детски градини. Фактът обаче, че държавата законово се задължава да ползва само такива фирми, е не само жест към хората с увреждания, но и към онези български граждани, които наскоро разбраха, че милионите за здравеопазване са били ползвани от бившите управляващи не за това, а за други цели, които тепърва ще се изясняват.
От друга страна, икономическата сигурност, която започнаха да получават отделни български прослойки, които досега бяха ощетени, няма как да не бъде оценена. Това, че се случва още в първите сто дни на управлението, също е ход, който със сигурност силно ще дразни манипулаторите на криминалния преход. И ако бившите управляващи и президентът се правят, че не виждат, то протестиращите ще бъдат първите, които ще
усетят кой започва да липсва в техните редици
Събирането на пари в помощ на семействата на загиналите миньори може да се тълкува и по този начин. Сетивата на протестиращите не са така закърнели като тези на политиците популисти. Те още в самото начало на протестите не приемаха нито бившите управляващи, нито техния президент. Защото първоначално можеше и да не се досещат добре кой им дърпа конците, но днес знаят и не искат те да ги дирижират. Затова депутатите от ГЕРБ също се изнизват с коли със затъмнени стъкла, а държавният глава отказа да отиде в парламента не защото не искаше да присъства на отхвърлянето на негово вето, а защото предпочете да не се среща с народната любов.
Разочарованието от десните
Днешната ситуация, разбира се, е несравнима с онези преди години, когато можеше да се скандира „кой не скача, е червен” и това вдъхваше ентусиазъм, но всъщност нямаше значение, защото гнилата круша сама падна. После пък разочарованието бе толкова голямо, че само едно „вервайте ми” бе достатъчно десницата да бъде пратена в небитието, откъдето се опитва да изпълзи днес. А да не говорим за онази наивност, докарала ГЕРБ на власт, за да бъдат изконсумирани едни милиарди, без тези, които са гласували за тях, да получат нищо. Улицата е добър знак, че е трудно да се скрива каквото и да било. Но и тя не е панацея.
Скоро ще се види, че не тези, които са там, ще са тези, които ще спечелят. Напротив, големите губещи пак ще са тези, които първи са повярвали. Добрата новина е, че има светлина в тунела и скелетите на миналото, които излизат, ще са пример за това как не бива да се управлява. И че шумът и пушилката са изгодни единствено за тези, които искат да възкресят статуквото. Колкото по-бързо на всички, които милеят за бъдещето на страната, им светне, че само според добре проверените правила на демокрацията може да се общува между спечелили и загубили изборите, толкова по-бързо ще може да се излезе от кризата. Популизмът няма да доведе до нищо добро, защото на хората наистина им писна да ги залъгват със светло бъдеще.