tropankev

Мадам Yes свали маската

2012-02-17T12:15:00.000+02:00

Маските на ACTA свалиха маската на Меглена Кунева. Затова изобщо не се учудваме, че иска да прехвърли вината от болната на здравата глава. Тя знае добре, че признае ли за затварянето на очите си по щекотливата тема в качеството й на еврокомисар, защитаващ правата на потребителите, ще зачертае и малкия си шанс за политически реванш след изхвърлянето й от финалната фаза на миналите президентски избори. И сега младите хора, които тя се надяваше да привлече за избиратели, никога няма да гласуват за нея, след като нейни бивши съмишленици разкриха ролята й в прокарването на скандалното споразумение. Няма нищо по-лошо за младия избирател от това да бъде хванат един политик в двойнственост.

По-известната като Мадам Yes

бивша еврокомисарка, разбира се, не е сама в желанието си да трупа актив, яхвайки бунта на младите срещу ACTA. Но тя единствена досега не си признава вината. А напротив, опитва се да се измъкне, като обвини всички в единен заговор срещу нея. Ще кажем направо: този мач сме го гледали. Не е твърде далеч времето, когато в БСП под натиска на кукловодите се колебаеха дали Кунева да не е техният кандидат за президент. И когато този номер не мина, решиха да я пуснат по втората лява писта за следващите избори. Отдавна се знае, че тя е свързана със същите кръгове, които днес искат да върнат на

партийния трон безработния бивш президент Георги Първанов. По този повод ще припомним малко известния факт за тяхната стара дружба още от времето, когато човекът, станал известен като първия български държавен глава с две имена, беше кандидат за народен представител на Общонародния комитет за защита на националните интереси и организираше митинги в Кърджали срещу връщането на имената на нашите сънародници. Точно по това време, когато по тези дирижирани прояви се размахваше плакат на тогавашния президент Желю Желев с турски фес, Кунева, по спомените на ексвеликия депутат Христо Марков, се появява във Великото народно събрание като

представител на Комитета за правата на човека

Става дума за същия комитет, създаден в края на тоталитарния режим, за да може да се неутрализират вече действащите дисидентски организации и най-вече пред остро реагиращата международна общност да се представи възродителният процес като едно хуманно дело. В този комитет са небезизвестните комунистически функционери Констатин Телалов и Велко Вълканов. Кунева е представена на специално сформираната парламентарна комисия, (която трябва да посети Кърджали и разследва на място демонстрациите) като човек, вещ по въпросите за защита на човешките права. Един от първите, които разкриват каква е ролята й и кой стои зад нея, е друг ексвелик депутат - Румен Воденичаров (по това време минаващ за радикален седесар).Той казал следното за комитета „Телалов”: „Креатура на ЦК на БКП, де факто се ръководят от Държавна сигурност”. Той първи разкрива чия снаха е Кунева, (която вече крие тази фамилия) и допълва: „Едно от новите дарования на партията, която скоро ще стане първа демократка.” Още тогава е станало ясно, че

„правозащитници” и „националисти” са двете лица на ДС

с които мрачната структура успешно е мимикрирала в различни ситуации по време на целия криминален преход.

Ето например как самият Велко Вълканов представя Кунев наскоро във в. „Дума”: „Спомням си, че Кунева тогава бе определена като "наше момиче" - знаеше се, че е снаха на изтъкнатия партиен ръководител Иван Пръмов - човек със сериозен принос към изграждането на нашето селско стопанство. Авторитетът на Пръмов се прехвърляше автоматически и върху неговата снаха. Тя се държеше скромно, сдържано и по този начин укрепваше предварително установеното към нея добро отношение. Такова отношение към нея имах и аз.”

След като знаем двойните игри на кукловодите, не трябва да се учудваме, че
днес Кунева се определя като десен политик

Тя всъщност е толкова дясна, колкото шестващата от близо година в новия парламент червено-синя опозиция. Затова Кунева винаги оттук нататък ще излиза от нерви и ще забравя поведението си на хрисим и ненатрапващ се човек, когато от гардероба се появи поредният скелет. Стремежът й обаче да ни накара да забравим политическата й биография започва да придобива болезнени размери. Не е нужно да припомняме всички нелицеприятни за нея факти от времето, когато тя беше главен преговарящ на България по присъединяването на страната в ЕС в правителството на НДСВ, после от 2002 до 2006 г. заемаше поста министър по европейските въпроси в две правителства. От 2007 г. до 2010 тя беше и еврокомисар, в чийто ресор бе защитата на потребителите. Ще отбележим само, че тази част от политическото й битие е свързана с НДСВ и изобщо не е случайно, че точно нейните съратници царисти разкриха, че като еврокомисар си е затворила очите за ACTA

В крайна сметка не може да забравяш кой ти е помагал през годините и да си предан единствено на кукловодите. Не случайно я определят като протеза на Ловеца с двете имена. След като по-горе припомнихме за дългогодишните й връзки с бившия президент, сега става ясно и защо тя загърбва царистите, представя се за дясна, бори се срещу ACTA, иска да е птицата Феникс. Не трябва да има съмнение, че

втората червена писта е в ход с поредната мимикрия на Кунева.

Зад гърба на Кунева наднича не само Първанов, редом с него е и Иван Костов, който първи прозря, че може да използва нейните фенове, за да си уреди още един мандат на недосегаем народен представител. Номерът с движението „България на гражданите” е своеобразно претапициране на подобни модели, използвани за поддържане на статуквото на Октопода. Няма да се учудим от появата на още няколко такива инженерни продукта. Целта е в следващия парламент те да вкарат достатъчен брой народни представители за създаването на поредното коалиционно правителство, обслужващо статуквото.

Всяко разкриване на неудобни връзки с миналото никак не се харесва нито на кукловодите, нито на техните маши. Защото това застрашава политическите им проекти още в зародиш. Иначе те така са се устремили към запазването на позициите си, че изобщо не забелязват как през годините опорочиха политическите партии, сега се опитват да опорочат и гражданските движения. Лошата новина за тях е, че действат по същия начин, както по времето на Тато, когато създадоха контролирания от ДС Комитет за защита на човешките права (в който е била и бъдещата Мадам Yes), за да запазят тоталитарния режим, но не успяха. Днес шансовете им да успеят са още по-малки. Затова и все по-често ще ставаме свидетели на неврастеничните им изцепки, а избирателите ще виждат истинските им лица.

Гафове без край

2012-02-16T08:36:00.000+02:00

Всеки ден научаваме за незаконосъобразни действия на бившия президент Георги Първанов и неговото вице. От писмен отговор до народен представител на министъра на правосъдието става ясно, че указите, издавани от двамата не са били приподписани от съответния министър на правосъдието. А Конституцията на страната в чл. 102. ал. 2 казва изрично, че "указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър". В следващата алинея се изброяват 7 конкретни случаи, при които това не е необходимо, сред тях категорично не присъстват указите за помилвания и даване на гражданство. В отговора на правосъдния министър не се посочва кой е приподписал тези укази. Диана Ковачева казва, че указите, които са получавани в ГД "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) не са били приподписани от съответния министър на правосъдието, а са били "резолирани до ресорния зам.-министър на правосъдието или до главен директор на ГДИН. Същите се изпращат от администрацията на Президента само за изпълнение". Това на практика означава, че указите на невалидни.

Преди това пък стана известно от официално писмо на администрацията на новия президент, че Първанов не е издавал указ за упълномощаването на Ангел Марин. Помилваните от Ангел Марин престъпници през двата му мандата са 533. От тях над 150 души се оказаха предимно престъпници, осъдени за убийство и други тежки престъпления. Към тези съмнителни действия могат да се прибавят непрозрачното опрощаване на несъбиареми държавни вземания. Освен това депутатите смятат да разнищят и документите, свързани с даването на гражданство. В публичното пространство се появиха твърдения, че молбите за гражданство и помилване са вървели на конвейер, а двойката Първанов - Марин едва ли не са станали милионери от рушвети. Бегъл преглед на справката от дирекция "Българско гражданство" в Министерството на правосъдието показва, че за периода от 22 януари 2002 до 31 декември 2011 г. в дирекцията са били приети 132 288 молби за гражданство, а 81 749 са се сдобили с българско гражданство през същия период. Съотношението между подадените молби и даденото гражданство сочи, че от всеки три били одобрявани две. В сравнение с минали периоди се оказва, че в мандата на Първанов и Марин са били подадени 3.5 пъти повече молби за гражданство, отколкото за времето от 1990 до 2001 г., когато в дирекцията са депозирани 36 754 такива искания.

Данните в Министерството на правосъдието сочат, че в последните години от мандата си вицепрезидентът Марин е произвел най-много "нови" българи - 18 473. Допълнително дойде и новината, че нямало пари в президентската администрация за направата на близо 300 ордена, за които вече имало укази. По този повод ще отбележим мимоходом и скандалът около награждаването на своето вице от страна на Първанов с най-високия орден „Стара планина”.

Точно заради тези факти народните представители

решиха да се заемат и разнищят тези действия на бившата президентска двойка.

Това предизвика опозицията да се позове на Конституцията, в която се казва че държавният глава не подлежи на парламентарен контрол. Но мнозинството заяви, че според основния закон Първанов е трябвало да се явява веднъж годишно при тях и да ги информира по различни въпроси от национално значение. Дори припомниха, че импийчмънтът срещу Първанов, който не можа да се осъществи, бил за това. За да не се стигне все пак до сезиране на Конституционния съд сините предложиха хитрата хватка да се проверят институционалните практики, свързани с приподписването на указите, (което е в техните правомощията) и така да се установи престъпването на закона от държавния глава. Любопитно е да се отбележи също така, че анкетната комисия по никой начин няма да иска отмяната на указите, нейната цел е да се преустановят подобен вид практики.

Затова и защитата на Първанов, който ще остане в историята като първия държавен глава с две имена – едно пред избирателите и друго, пред кукловодите на криминалния преход, от страна на депутати от БСП

показва единствено, че нещо не е наред в тяхната партия.

Фактът че лидерът им и бившият президент влязоха в пряка схватка за бъдещото ръководство на Столетницата, само потвърждава, че намеренията на Първанов за реванш минават и през разрушаването на парламентарното единство на БСП или най-малкото в превръщането му в привидно. Целта на кръга близък до Първанов ще е да използва всяка негова афера, за да го превърне в политическа жертва и трасира пътя му към върха на БСП. В крайна сметка те ще си решат как да постъпят – и едната и другата група има достатъчно аргументи в битката. Добре би било да изберат по време на предстоящия си конгрес човек, който да не носи негативите на миналото и да не попада непрекъснато под ударите на политическите опоненти и в полезрението на правосъдието.

Това, повтаряме, си е тяхна работа. Но не може да не отбележим притеснителното матросовското защитаване на тъмни каузи, които обществото иска да бъдат осветени.

Не може присъдите да бъдат публични

а помилванията да стават на тъмно. Това е най-малкото подигравка с жертвите им. Подценяват се и избирателите, защото те са тези, които пращат избраниците си, за да направят така, че всичко да бъде прозрачно. И те да знаят кой какви ги върши в държавата. Особено притеснителен е популизмът на дебатите при създаването на такива комисии. Тази, продължаваща с часове дискусия, показва и едни скрити намерения – да бъде изядено времето за съществената законотворческа дейност на депутатите.

Разбира се, че разкриването на истината е най-важното нещо. Защото само така може да се прекратят практиките, превърнали Октопода в същинския управник на държавата по време на прехода. Тези, които не искат това да се случи, са същите, които вчера в парламента се опитаха да попречат той да разследва действията на президентската двойка Първанов – Марин. Шансът за управляващите е, независимо от съпротивата, стъпка по стъпка да въведат европейските правила на управление на държавата, с което да приключат завинаги с двойнствения живот, който ни натрапваха кукловодите и техните маши.

Червен картон за Мадам Yes

2012-02-13T23:07:00.000+02:00

Неуспялата кандидат-президентка Меглена Кунева, вместо да си затрае и скрие вдън земя, след като бе изобличена от своите, че не си е мръднала пръста като еврокомисар, защитаващ правата на потребителите, срещу скандалното споразумение ACTA, обсъждано в Еврокомисията, реши да отвърне на удара по един безпрецедентен, но характерен за политици като нея начин. Чрез страницата си във Facebook с нелеп сардоничен стил се опита да отговори на всички обвинения, отправени към нея през последните дни: „Реставрирам тройната коалиция, открадвам партията на Слави Бинев и се подписвам под АСТА според хора, с които се наложи да работя в част от кампанията ми за президент. Очаквам утре да прочета с колко деца закусвам сутрин. Очевидно генерирането на енергия в нашето сдружение уплаши бъдещите коалиционни партньори – ГЕРБ и БСП - и фабриката за компромати заработи отново с пълна сила. Явно така ще бъде след всяко социологическо проучване, посещение в страната или пресконференция на лицата на „България на гражданите”. Нищо ново, просто проява на лош политически вкус.”

Груба, но обяснима грешка от нейна страна да обвини всички за своите действия, явни и тайни. Но така се получава винаги, когато правиш с чужда пита помен и „забравяш” не само какви си ги вършил, но най-вече загърбваш тези, които са ти помагали в политическата кариера. Неблагодарността е тази, която рано или късно се наказва. Още повече че тези, които е излъгала, отдавна са повече от тези, които в действителност я подкрепят. Можем да припомним много такива случаи – от Габонската афера, през срамното участие в закриването на блокове в АЕЦ „Козлодуй”, менторското й поведение като еврокомисар (нямащо нищо общо с това, че преди всичко е български гражданин), подлъгването на избирателите на последните избори за депутати за Европарламента, (когато впоследствие тя отстъпи мястото си на друг), преминем и през кампанията й като кандидат-президент (силно подкрепяна от бивши царисти, които тя тутакси забрави в момента, в който реши да прави собствено движение) и стигнем до последните й лицемерни изцепки против ACTA, когато безцеремонно се опита да яхне гражданския протест за свои политически цели. Всъщност това, което е очевидно, е че тя

няма морални задръжки

И че е готова на всичко, за да осъществи своя реванш. Не се учудваме, защото тя не е сама в това. Като нея са и бившият президент Георги Първанов, който е готов да загроби партията си, за да се върне в играта. Същото прави и Иван Костов, който по времето, когато бе партиен лидер и премиер, имаше подкрепата на 2 500 000 избиратели, а днес са не повече от 60 000. Логичният въпрос, който възниква, е защо тези политици го правят, след като за всички е ясно, че са се превърнали в маргинали и нямат шанса да получат одобрението на избирателите, сърбали попарата им през всичките тези години. Отговорът е повече от ясен – кукловодите на криминалния преход всекидневно губят позиции и за да се спасят от заслуженото възмездие, се опитват чрез своите изпитани маши да върнат статуквото, осигурило им охолен живот на гърба на данъкоплатците.

Изобщо не се учудваме на факта, че

Мадам Yes си изпусна нервите

и изявлението й в Мрежата бе пропито с толкова злоба, която тя иначе винаги се е стремяла да прикрива. По същия начин само преди седмица разкритият в опити за тайни договорки Иван Костов, изпаднал в бяс и не знаещ какво да каже за свое оправдание, шест пъти употреби думата „лъжец” от парламентарната трибуна срещу човека, за когото преди това казваше, че е първият вътрешен министър, сложил главата си в торбата заради битката с Октопода.

В анализа например на Института за модерна политика, ръководен от бивши царисти, се подчертава безпристрастно, че „преговорите по ACTA се водят от Европейската комисия в периода 2007-2010 г. по безпрецедентно непрозрачен начин.”

В този период Меглена Кунева беше комисар за правата на потребителите, в т.ч. на интернет потребителите и според ИМП е подкрепяла позицията на Европейската комисия за приемане на ACTA. И авторите му обвиняват Кунева, че тя

не е предприела нищо

за да информира българските граждани за опасностите, които споразумението съдържа. Но вместо да си признае това свое нищоправене, тя се опитва да прехвърли вината другаде. С което на практика си вкарва автогол, защото тя не отговаря на съществения за българските интернет потребители въпрос, че може грубо да им бъде нарушено основното право в демократичния свят - свободно да общуват помежду си.

Двойният стандарт на провалилата се кандидат-президентка си личи и в очевидно демагогското й твърдение, че "интернет е свободно пространство и трябва да остане такова. Всички действия, които могат да доведат до увреждане на фундаментални човешки права и свободи, трябва да бъдат изключително внимателно обмисляни, за да не се допусне това".

Известно е, че тази й двойнственост не е от вчера. Знае се, че преди десети ноември тя предпочиташе да е Пръмова (заради известния по онова време комунистически функционер, чиято снаха беше и продължава да бъде), но след промените стана отново Кунева (заради репресираните от режима нейни близки).

Разбираемо е и нейното невъздържано изказване. Тя не може да не си дава сметка, че младите избиратели, към които бе насочила посланията си, след аферата й с ACTA вече са я отписали

и каквото и да каже оттук нататък, няма как да ги накара да гласуват за нея на следващите избори. Увисват и всички нейни призиви за свобода и демократичност. Нейната болезнена реакция всъщност се обяснява с червения картон, който оттук нататък ще й бъде показван при всеки опит да се представя цялата в бяло.

Това обаче, с което ще се съгласим, е признанието й, че никога не е участвала и не е имала отношение. Защото като еврокомисар това бе главната й задача - да не участва и да няма отношение нито в енергийните афери (които по-късно се превърнаха в „голям шлем” за нейните патрони), нито в намалените субсидии за селското стопанство, нито в грандоманските изисквания за животновъдните ферми и мандрите... Или както пише един развеселен от словоблудството й интернет потребител: „Пръмова е вода ненапита! БПЦ ще я канонизира приживе!”

По този повод ще допълним, че вчера Мадам Yes ни изненада, като призна, че е казвала и "No". Но няма как да й повярваме, че е казала "Nо", та тя отговаряше с „Yеs” още преди да са я питали.

Досиета за скриване

2012-02-13T17:58:00.000+02:00

Скандалите, които съпътстват поредната порция обявени агенти от Комисията за досиетата, започват да придобиват водевилни отенъци. Тези, които изтъкваха, че се гордеят от службата си за родината като агенти (но преди да ги разкрият си траеха), сега са решили отново да се потопят дълбоко, използвайки мнозинството си в Конституционния съд. Заради висящо дело, заведено от Стоян Сталев бивш посланик в Германия и Турция и министър на външните работи в служебното правителство на Софиянски, обявен като бивш агент на тайните служби, тричленен състав на ВАС е поискал от Конституционния съд (КС) да отмени чл. 25, т. 3 от Закона за досиетата, според която „наличието на документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколи за унищожаване или други информационни носители, въпреки че не изхождат от лицето, са достатъчни, за обявяването на неговата принадлежност към ДС.” Това са всъщност придобилите популярност „картончета”, удостоверяващи реалната им принадлежност към ДС. Конституционният съд е допуснал на 2 февруари делото да се гледа по същество.

Без да коментираме само ще отбележим, че същият състав на ВАС има решение по идентичен на този на Сталев казус, но то

е в полза на Комисията по досиетата

и с противоположни на новите є доводи юридически аргументи. Те са отхвърлили (15.11.2011) подобна жалба на Красимир Парашкевов против решение на комисията, с което той е обявен за сътрудник. Лицето е проверено като началник-сектор в Министерството на отбраната в периода 2007-2008 г. и е огласено през януари 2011 г. като агент "Иво" на Трето управление на ДС от 1988 г.

Прави впечатление също, че Сталев, който през 1990 г. е и съветник на

президента Желю Желев и беше разкрит като сътрудник на ДС още през 2008 г. в качеството му на министър на външните работи в служебното правителство на Стефан Софиянски, тогава не се е възползвал от предвидената от закона съдебна защита, а го е направил едва през 2011 г., след повторното му огласяване.

Шефът на Комисията Евтим Костадинов вече съобщи, че подготвят свое становище. По делото в КС освен комисията конституционните съдии са допуснали като заинтересувани страни Народното събрание, президентът, Министерският съвет, министърът на вътрешните работи, ВАС, главният прокурор и Българският хелзинкски комитет. В 7-дневен срок от 2 февруари т. г. те трябва да изпратят писмени становища в съда.

Откакто комисията съществува, тя няма загубено дело. Но сега за първи път след приемането на закона през декември 2006 г. с огромно мнозинство (и по време на тройната коалиция), той е атакуван на такова високо ниво. (През 2010 г. беше направен опит за бламиране на закона за досиетата пред КС чрез омбудсмана, по това време Гиньо Ганев. След заседание на неговия консултативен съвет, включващ и бивши конституционни съдии, искането e било отхвърлено като неоснователно.)

Затова сега, след като това дело вече е допуснато, залогът е голям, защото до голяма степен ще се обезсмисли самият закон и процесът на декомунизация чрез разкриването на архивите на бившата ДС ще бъде блокиран. Атаката се осъществява и в момент, когато предстои

обявяването на агентите на ДС сред кредитните милионери

Битката за разкриването или скриването на агентите се води от зората на демокрацията. За първи път този въпрос е поставен на Кръглата маса през 1990 г. на тогавашния вътрешен министър Атанас Семерджиев, който става известен и с унищожението на хиляди досиета. Първите разкрити досиета скандализират с подбора си още през Великото народно събрание, като оставят съмнения за дирижирана десница, тъй като повечето агенти се оказват нейни лидери. През 1997 г., когато пък десницата имаше пълно мнозинство, създадената от нея комисия „Бонев” скри по нареждане на премиера Иван Костов мнозина десни депутати, подлежащи на разкриване, някои с хватката „реактивиране”. Вторият удар бе нанесен от Конституционния съд, който отмени три разпоредби, като с първите две от кръга на проверяваните лица са
извадени президентът и съставът на самия Конституционен съд.
(10 г. по-късно се оказва, че трима от съдиите са били агенти на ДС.) Третият текст забрани огласяването на тези, които са само с картончета. Тук е много важно да се отбележи, че КС не е разгледал причините за оставането на агенти само с картончета. А това е свързано с незаконното унищожаване на досиета по времето на Семерджиев. Не само заради юридическата страна този въпрос подлежи да бъде разгледан. Той има и морална стойност, защото не е справедливо да се крие от обществото репресивният апарат на тоталитарната комунистическа държава. Оставяме настрана въпроса защо на едни са им били унищожени делата, а на други не и
дали не са валидни същите мотиви и за днешните действия
за новото им скриване. Няма да се спираме и на отдавна битуващите съмнения, че нищо не е унищожено всъщност, защото копия на целия архив се пазели на различни места и от различни хора...

Не трябва да има съмнения, че това дело е част от битката за оцеляването на Октопода и реанимирането на криминалния преход. Ако отново се запазят в тайна от обществеността архиви на бившата ДС, ще бъдат скрити близо 70% от агентите, повечето заемащи отговорни длъжности и днес).Отзоваването на посланици, разкрити като част от бившия репресивен апарат, и катарзисът сред висшия клир са само част от полезните за демократичното развитие на страната ни факти, дължащи се на закона. Не можем да не отбележим и скандалното разкриване на бившия президент като агент, тъй като то има добър ефект вече при подбора на кадри. Със сигурност ще помогне и за прочистването на самата БСП от зависими хора и ще отвори пътя на младите към нейната промяна.

Съвсем естествено възниква въпросът след като са минали толкова години и вече има достатъчно хора, които със сигурност не са зависими, а и те самите слабо се интересуват от тази тема, защо се вдига толкова много шум. Отговорът не се свежда само до това, че трябва да се отрежат пипалата на Октопода, а е в това, че няма начин да се върви напред, ако тази страница се затвори, без да бъде прочетена докрай. Освен това няма да скрием, че и това не е достатъчно, защото заради шума около досиетата не е разнищено как и защо е била създадена репресивната машина, кои са тези, които са я наложили и кои са изпълнителите на нейните повели.

Човещина трябва

2012-02-11T16:49:00.000+02:00

Иван Костов, който обича да се прави на вярващ, винаги забравя, че според Евангелието на Матея (22:39) втората голяма заповед е: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". Което означава, че когато той е в нужда, винаги трябва да откликнеш. Лидерът на ДСБ изтърси куп глупости вчера без да му мигне окото – веднъж в сутрешния блок на ТВ7 и втори път в парламента. В желанието си да отклони вниманието от собственото си премиерстване и да не поеме част от вината за водната трагедия, сполетяла страната ни, той обвини всички власти за всичко. Не се посвени да атакува и канцлера Ангела Меркел, че имала задни мисли срещу страната ни. Всъщност от началото на миналата седмица бившият преподавател по марксистка политикономия се опитва да вбие клин и в отношенията ни със страни като Русия и САЩ, използвайки болезнената за страната ни тема за енергийната независимост. Целта е ясна - управляващите да бъдат злепоставени и да бъдат вкарани в капана на противопоставянето ни със страни, които са добронамерено настроени към нашата.
Защо ли обаче когато телевизионният водещ го запита какво прави той, за да помогне на пострадалите от водната стихия, лидерът на ДСБ смотолеви, че щели тепърва да организират събиране на помощи.

Ех, Костов, Костов, човещина трябва!

Командирски кроежи

2012-02-08T15:14:00.000+02:00

Лидерът на ДСБ Иван Костов се опитва да подложи динена кора на новия президент Росен Плевнелиев още в началото на мандата му. След заседание на партийното ръководство в понеделник (6.2.) той предложи държавният глава да свика Консултативния съвет по национална сигурност, който да обсъди въпросите на енергийната сигурност на страната и да ги постави в центъра на вниманието на всички отговорни за българската политика институции. Според Костов това щяло да има силно въздействие върху външната и вътрешната ни политика и те оттук нататък щели да се водят в условията на засилване енергийната независимост като съществена част от националната сигурност на страната. Като основен аргумент бившият премиер изтъкна намаляването на доставките на газ с близо 30% от страна на Русия през последните дни, както и скока на цената му на световните борси заради повишеното потребление. Малко по-късно той изплю камъчето като каза, че до 30 март т. г. предстои да се вземе окончателното решение дали да се изгради АЕЦ „Белене”. Очевидната цел на бившия преподавател по марксистка политикономия е да вкара държавния глава в условията на

ескалиращо противоборство с Русия

Втората, но не по-маловажна цел на Командира, е да спечели максимум лично за себе си дивиденти в икономически и политически план.

Нищо ново под слънцето, ще възкликнем обаче ние. Действително той, освен с поредната интрига, не ни изненадва с нищо ново, което да предизвика държавният глава да изпълни правомощията си, като свика въпросния консултативен съвет. Първо, на този етап газова криза от мащаба на онази през 1999 г. няма. Второ, (което е по-съществено), президентът Плевнелиев нееднократно е заявил като свой приоритет енергийната сигурност на страната ни. Подчерта го във встъпителната си реч, заяви го и на държавния секретар Хилари Клинтън в неделя.

За да не бъдем голословни и за да не даваме възможност и някой друг политик да последва популизма на Костов, ще повторим казаното от президента Плевнелиев от парламентарната трибуна:

„В българската енергийна политика е нужен нов подход - прагматичен подход, основан на енергийната ефективност, независимост и либерализация. Това са приоритетите, които са водещи при взимането на решение, а не проектите. Моята цел е енергийно ефективна, зелена България. България, която не зависи от волята на един или друг доставчик, а независимостта се поражда от конкуренцията и правото на избор.” Абсолютно в същото Плевнелиев е уверил и г-жа Клинтън, като й е казал, че ще спазва тези три приоритета. Държавният глава е посочил и мястото, в което те ще бъдат развити - Национална програма за развитие 2020. Там специално внимание ще се обърне на енергийната ефективност. Плевнелиев казва и как това ще стане: „Аз ще отворя вратите на президентството за всички, които имат какво да кажат. Още в първия месец ще заработят 5 съвета. Те ще имат ясни и подготвени програми. Ние искаме да бъдем максимално прозрачни към българските граждани. Поканили сме неправителствени организации, гражданска квота, профсъюзи, работодателски организации, министрите ще бъдат там, ще бъдат там представители на академичната общност, на университетите, всеки, който има какво да каже по националните приоритети или по темите, които се зададат. Ще има ясен регламент за действия, за да не се превърне в говорилня, и ще го излъчваме в интернет, за да може българите да видят какъв е дневният ред и какви решения се предлагат по него.”

Не на последно място този подход ще сложи край на задкулисието, което доведе инициативите в енергийната област на бившия президент Георги Първанов до злополучния „Голям Шлем” и

гьола в АЕЦ „Белене”

Тоест, избирайки да води нов тип политика, с европейски маниери, Плевнелиев се кани да оправдае очакванията на българите (в този труден за всички кризисен период) да обединява, а не да разделя, да помага за стабилизирането на страната, а не за нейната дестабилизация. Нещо повече, неговата цел е и по-голяма – да надгражда вече постигнатото.

Точно това очевидно Костов не иска да се случи. А да се продължи традицията на тесния формат от партийни лидери, заинтересовани министри и шефове на тайни служби. От такава тайнственост никой няма полза вече. Тя би върнала управляващите в лоното на Октопода и неговите кукловоди. Откровеният подход е този, който печели. Например само преди два дни се видя колко е въздействащ той, когато след срещата с държавния секретар премиерът Бойко Борисов съвсем откровено каза "българската природа, екологията и оставането на природата на страната за бъдещите поколения е на първо място, едва след това са финансово-икономическите ползи".

Не можем да си представим Георги Първанов да каже такова нещо за АЕЦ „Белене” в присъствието на Владимир Путин...

Това е, което очакват българите, това е подходът, който веднъж завинаги ще приключи криминалния преход. А Костов се опитва да върне назад във времето новия държавен глава.

Тази хватка не е прилагана за първи път от Костов. Няма нужда да се връщаме във времената от неговото премиерстване, за да видим, че той не си е мръднал пръста, за да осъществи тази енергийна сигурност на страната ни, за която днес говори. Няма да споменаваме прочутите приватизационни сделки, които направиха страната ни още

по-зависима от бившия Голям брат

Едва ли и американските ни партньори от НАТО не са наясно какво действително цели Костов със сегашната офанзива за започване на проучвания за шистов газ. Те виждат и как в продължение на повече от година в пленарната зала Командира се заиграва с БСП, които бяха на път да загробят енергийно страната ни за стотици години. Разбира се, едва ли има някой против това да се състои широка дискусия и на нея да се вземат онези дългосрочни решения, които ще покажат на света, че у нас има национална общност и стремеж към независимост. Както вече обяснихме, президентът Плевнелиев вече е посочил и мястото, където това може да се случи.

Така че изводът, който можем да направим за последните ходове на Командира, е, че те няма да могат да накарат държавният глава да бъде подведен от тях и да вземе грешно решение. Действията на лидера на ДСБ обаче показват, че червено-синята мъгла едва ли ще спре подмолното рушене на всичко, което пречи на личното оцеляване на всички, облажили се в тази мътилка и неискащи да пуснат кокала.

Миша дупка за Ловеца с двете имена

2012-02-06T12:38:00.000+02:00

Бившият президент Георги Първанов сбърка 4 февруари с 9 септември. Защото преди 15 години на този февруарски ден под натиска на разбунтувалия се народ мимикриралите в социалисти бивши комунисти претърпяха второ голямо поражение след 10 ноември 1989 г., когато бе свален дългогодишният диктатор Тодор Живков.

Първанов, разбира се, не може да чака да дойде паметният за Столетницата, 9 септември, за да започне чак тогава реванша за лидерската си позиция. И използва мижавото си участие като придружител на тогавашния неформален лидер на БСП и кандидат за премиер Николай Добрев в драматичните събития през януари и февруари 1997 г., за се представи днес като героя, спасил партията от погром. И на когото социалистите отново трябва да се опрат, ако искат да си върнат властта след пет поредни изборни загуби. Първанов, който ще остане в историята преди всичко с двете си имена - едното пред избирателите, а другото, което са му дали кукловодите от бившата Държавна сигурност, не се свени и да използва факта, че Добрев вече не е между живите, за да пренапише в своя полза историческата среща с президента Петър Стоянов, когато той

принуди БСП да се откажат

от мандата си за съставяне на правителство. Видимо раздразнен от приписаната му от Стоянов пораженческа роля, Първанов заяви в събота на сбирка във Варна, носеща фамозното заглавие „15 години по-късно. Къде се дянаха лидерите?” следното: „Претенцията на господин Стоянов ми е малко смешна. Ако той тогава беше казал, че не приема предложението за състав на кабинета, нищо по-лесно от това да се приберем на „Позитано” и да обявим, че президентът на републиката е нарушил конституцията, и да сменим дневния ред на конфликта, което за щастие не се случи”. Няма да коментираме тона, който много напомня за страшния призив „По-добре танковете да дойдат”, изречен от един бивш негов съпартиец, но за да не бъдем голословни, ще припомним как точно се е стигнало до отхвърлянето на подготвяното от БСП второ правителство след оставката на Жан Виденов. Политическата ситуация след сблъсъците, ескалирали на 10 януари 1997 г., се усложнява от отказа на Желю Желев да връчи мандат на социалистите за съставяне на правителство, както е по конституция, тъй като те са най-голямата парламентарна сила. Встъпилият в длъжност Петър Стоянов обаче го прави на 28 януари, седемдневният срок за съставянето на правителство изтича на 4 февруари.

Стоянов съвестно изпълнява конституционните си задължения
но още вечерта на 3 февруари, след завръщането си от първото си посещение в Брюксел, призовава социалистите да върнат мандата. Отваряме една скоба, за да кажем, че народният гняв избухва не за друго, а заради опита на червените през близо двата месеца след оставката на Виденов да запазят властта на всяка цена дори с хватката, прилагана вече веднъж, на коалиционен кабинет като този на Любен Беров. Ако БСП бяха върнали тутакси мандата, нямаше да се стигне до тези ексцесии. До последния момент обаче, както се вижда от дискусиите в самата БСП, те са искали да преметнат всички и да останат на власт. Затова и на 4 февруари Добрев и Първанов идват по обед в президентството с готов състав на правителството. Но както днес припомня Стоянов, влизат през задния вход, за да не ги линчуват демонстрантите пред „Дондуков” 2. При представянето на папката президентът им отказва с пълното съзнание, че се движи

на ръба на конституционните си правомощия

И свиква консултативния съвет, където червените окончателно решават да се откажат от мандата си. Днес, при липсата на основния свидетел, Първанов иска да припише на себе си връщането на мандата като стратегически ход.

Истината е не в създадената митология, че имало две папки – едната със състава на правителството, другата празна, а в носеното от Добрев изявление, за което в БСП не искат да си спомнят. Разбирайки, че Стоянов играе твърдо, Добрев му връчва следното писмо:

„Намирам, че при създадената обстановка е невъзможно да се състави необходимото на страната правителство, поради което заявявам, че отказвам да бъда избран за министър-председател, както и да представя за избор в Народното събрание състава на новия Министерски съвет. Връщам Ви връчения ми от Вас мандат." В името на мира Добрев всъщност не се е съобразил с партийното решение и като кандидат за премиер е постъпил достойно, като на своя глава е откликнал на Стоянов и е върнал мандата.

Очевидно е, че Първанов незаслужено се

опитва да се намърда между двамата

които са действали достойно. Вместо да припомни честното поведение на Добрев, човекът с харамийския псевдоним пак се опитва да прави с чужда пита помен. Тука е уместно да припомним, че Добрев е знаел като вътрешен министър в правителството на Виденов, че Първанов е имал досие в бившите тайни служби. Дори е възкликнал, като го видял: „Е, какво ще го правим нашия Джорко?” Едва ли Първанов щеше да стане президент, ако двете му имена бяха станали известни още тогава. Това премълчаване само показва зависимостта на Първанов от кукловодите на криминалния преход. Тази зависимост, от която той публично винаги се е разграничавал (дори се е опитвал да се измъкне, но не е успявал), всъщност му е гарантирала постовете още от времето, когато бе кандидат- депутат на националистическия Общонароден комитет за защита на националните интереси в зората на демокрацията. По този повод би трябвало дори да се възмутим от изявлението му от събота, че днес има дефицит на лидерството и че имало имитация на действия и че се преливало от пусто в празно, защото точно той по време на десетгодишния си престой на „Дондуков” 2 направи всичко възможно да бъдат създадени „пластмасовите лидери” на малки партии използвани за изпълнение на политически екзекуции и най-вече на отечественофронтовски инициативи, гарантиращи икономическия възход на Октопода.

А какво да кажем за снимката с миша дупка в стената, показана на форума в събота, която трябваше да илюстрира как някои (вероятно социалисти) се крият и не искат да излязат лице в лице истинския лидер на БСП. Или пък за израза, употребен от Първанов за сегашните управляващи, че действали според израза на съветския лидер Леонид Брежнев „Икономиката икономична дело на всеки”. Само тези два детайла са напълно достатъчни, за да се

види ниският таван на интелектуалните възможности

на Ловеца с двете имена. Бихме могли да коментираме и призива му за електронни магистрали вместо истински като римейк на онзи виц от времето на Тато, че не били компютри, а компоти, но ще се въздържим. Не за друго, а защото тепърва ще се види кой ще се опита да се скрие в миша дупка. Не от срам, защото той такъв няма, а заради поразиите, които е вършел като държавен глава. Някои от тях като помилванията на убийци, опрощаването на дългове и все повече изплуващите връзки с Октопода подсказват, че левицата не я чака нищо добро, ако своевременно не се освободи от Първанов и неговото агентурно обкръжение.

"Красна поляна" не е "Бояна"

2012-02-04T09:36:00.001+02:00

Бившият президент Георги Първанов искрено ни развесели с желанието си да ни върне във времето на последното десетилетие на миналия век, изваждайки куп скелети от гардероба в тв интервю вчера. Номерът с правителство в сянка, което той препоръча на съпартийците си, е най-малката глупост, която чухме. Не защото няма да се зарадваме, ако той го оглави. А защото този фарс не само сме го гледали в ония времена, но и знаем защо той бе изоставен още преди двадесет години. Малко ни е трудно да си представим също така в качеството си на какъв, след като толкова му е харесало да си пие ракийка с туршийка в дома си в столичния квартал „Красна поляна“, Първанов е решил отново да ни се представи като обитател на вече пустата боянска вила. Факт е, разбира се, че той отново е партиен член. Но е редови и дори само заради нескритите си амбиции да е отново лидер, това със сигурност ще му създаде големи проблеми в БСП. И той тепърва ще разбере, че в Столетницата няма връщане назад.

А какво да кажем за това, че

ще остане в историята като първия български президент с две имена –

едно за пред избирателите и друго – пред кукловодите на криминалния преход. Още отсега можем да кажем, че той ще се опита да яхне протестите срещу проучванията за шистов газ у нас. Но кой ще му повярва, след като навремето оглави протести срещу НАТО и в защита на режима на Милошевич, дори му написа писмо, а след това се извъртя на 180 градуса и бе един от първите, които подкрепиха членството ни в алианса. Няма да му припомняме как защитаваше възродителите (онези, които изгониха близо половин милион наши съграждани по времето на Тато) и дори бе кандидат за депутат от националистическия Общонароден комитет за защита на националните интереси. Изобщо няма да се спираме и на интригите, които въртеше като стратег на тройната коалиция, нито пък на задкулисните договорки в енергетиката в ущърб на националните ни интереси, от които най-виден е гьолът на АЕЦ „Белене”. Но ще се опитаме да разберем дали наистина той не се изживява като поредния Барон Мюнхаузен в нашата политика. Защото едно е да седиш в официалната ложа и да гледаш волейболен мач оттам, съвсем друго е това да става вкъщи.

Истината е, че Първанов с характерната за него демагогия се опитва да излъже преди всичко своите, като им се предлага с видимо болезнена натрапчивост. Първо казва, че бил поел навремето партията в труден момент, след това, че е готов отново да стори това, като „участва в състезанието на идеи и на политики” (нищо не значещи думи всъщност). След това дори развива пустословието по следния начин, едва ли не чертаейки пътя на вътрешнопартийната битка и представяйки я уж като „лидерска надпревара, състезание, конкуренция между платформи, идеи и качества”. Дори си позволява надменно да каже, че в такова състезание би могъл да участва. След което напълно в неговия мафиотски стил на тайни договорки

предлага сценарий, в който водещите лидери в БСП се събират, правят един отбор, излъчват единна платформа и с този екип се явяват на конгреса, за да не бъдел той форум на разделението.

Всъщност това, което казва, е, я да се съберем някъде на ракийка и салатка (а защо не и на лов), да си поделим партийната баница и да приведем в действия стария девиз „ние пак сме тук и пак сме същите”. Ама това, че избирателите в пет поредни избори казват, че не искат червено управление, включително и съвсем ясно му показаха на него, че не искат и протежето му за президент, това няма значение. Защото има кой да изпере пешкира, Ловецът е невинен, никога не е бил на лов за архар... Толкова е изтъркан този сценарий, че

ефектът в лявото пространство ще е деморализиращ

Не случайно известният конституционалист и член на висшето партийно ръководство на БСП Георги Близнашки казва в прав текст, че евентуалното връщане на Първанов няма да доведе до „Нова ера” в БСП, защото той е един от създателите на сегашното партийно статукво, което задушава, по думите му, партията:

„Несъмнено неговото завръщане ще раздвижи духовете, но не съм аз човекът, който би издигнал неговата кандидатура. Той си има верни поддръжници, които ще го направят. Той не е визионер, а провалът на неговия проект АБВ е нагледно доказателство за ограничения хоризонт за неговото политическо мислене. Затова не мисля, че завръщането на Първанов обратно в БСП трябва да поражда някакви особени свръхочаквания сред поддръжниците на левицата. А освен всичко друго, смятам, че двамата със Станишев ще стигнат до взаимноизгоден за тях компромис, както неведнъж досега.”

Георги Близнашки е прав и за друго – човекът с харамийския псевдоним е нанесъл достатъчно вреди в качеството си на президент – като например раздаването на множество най-висши ордени за щяло и нещяло, с което е профанирал „системата на държавните отличия, а и постави под съмнение смисъла и значението на цялата ценностна йерархия в нашето общество” – че заради тях той тепърва

ще научава много истини за себе си, които други няма да му спестят

Убедени сме, че той вече си дава сметка за това, което го очаква. Защото другото обяснение на припрените му действия го праща в орбитата на Барона, а хващането за косите едва ли ще му донесе добър полет, по-скоро ще го срещне със съдебната система. Първият сигнал за това е неумелият му опит да обясни липсата на втори указ, с който да възложи изпълнението на пълномощия на вицето си Ангел Марин по време на втория мандат, с това, че първият му указ бил безсрочен. Не случайно над 60 народни представители от различни парламентарни групи, включително и независими, внесоха вчера искане да бъде разследвано това, меко казано, безхаберие на бившия държавен глава.

“Скандалните разкрития за помилване на убийци, наркотрафиканти, изнасилвачи и други престъпници създаде предпоставка за пръв път в историята на новата демократична българска държава

парламентът да провери чрез анкетна комисия работата на президентската институция

твърдят вносителите му. Не случайно вчера и Върховният административен съд обяви, че възнамерява да сезира Конституционния съд заради липсата на отделен указ, който да упълномощава Ангел Марин да помилва и да дава българско гражданство по време на втория му мандат. Ще припомним също, че искането на ВАС за наличието на указ бе отправено във връзка с отнемането от Марин на българското гражданство на Константин Циганов, който се смята за кръстник на руска престъпна групировка от близкото минало. Това никак не е случайно, защото името на бившия президент се свързва с атентатите на двама негови съветници, единият от които (Емил Кюлев) е бил спонсор на неговата кандидатпрезидентска кампания. Нееднократно името на Първанов е намесвано и във връзки с Октопода. Фактът, че той се опитва да прехвърли топката от болната на здравата глава, подсказва, че там тепърва ще има какво да научим. Нищо чудно „големият шлем”, с който нескопосно се хвалеше, да се окаже с окраските на мафията, която си имала държава.Всъщност през годините на президентстването си Първанов тайно съсипваше БСП, сега вече тръгва да го прави явно. Въпрос на време е всички да се убедят в това. На избирателите отдавна им е светнало, че с криминалния преход трябва веднъж завинаги да се приключи. Остава и в БСП да проумеят, че с машите на бившата Държавна сигурност няма как левицата да бъде истинска европейска партия. Имат, разбира се, право на избор. Повторението като фарс на събитията в техния партиен живот обаче ще е забавно и интригуващо не за кукловодите, а единствено за лекарите, грижещи се за душевното здраве.

СДС къса с червения уклон на Командира

2012-02-02T22:23:00.000+02:00

Без да влизат във видим конфликт помежду си, лидерите на СДС и ДСБ Мартин Димитров и Иван Костов започнаха да водят самостоятелни политики, превръщайки Синята коалиция в мним параван за тяхната общност. Това си личи най-вече в действията им в Народното събрание през новия политически сезон. Например от парламентарната трибуна депутатът Лъчезар Тошев прочете вчера обща декларация на Синята коалиция за почитане на жертвите от тоталитарния комунистически режим, но на тържеството пред мемориала на жертвите пред НДК в столицата, където бе и държавният глава Росен Плевнелиев, присъстваше само синият лидер. По същото време Командира (мощно подкрепен и от заместничката си Екатерина Михайлова) заедно с червените Ангел Найденов и Михаил Миков бурно настояваше в пленарната зала да бъде съставена анкетна комисия, която да разследва действията на вътрешното министерство по случая с отвлечената и убита Мирослава от Перник. Нещо повече - лично Костов настоя тази комисия да бъде съставена на паритетен принцип, за да не може управляващото мнозинство да доминира в нея. Неговата съпартийка Михайлова дори обясни, че това трябвало да се случи, защото

по времето на тройната коалиция се действало така,

както сега ГЕРБ настоявала, и затова нито една от анкетните комисии не си била свършила работата както трябва. Тази обосновка на Михайлова разкрива защо червените например не са вносители на подобно искане, а използват ДСБ като маши, за да не бъдат обвинени от герберите, че те така са действали по време на тяхното управление.
Също така можеше и да се учудим на хъса, с който бившият преподавател по марксистка политикономия напада човека, в чиято безкористност доскоро се кълнеше и убеждаваше публично всички, че Цветан Цветанов бил единственият вътрешен министър, който реално правел нещо в борбата с престъпността и дори си сложил главата в торбата, а днес вече го смята за престъпник и подозира партията му в съучастничество в опитите да се прикрие неговата дейност. Но как да се учудим, след като добре познаваме двойствеността на Командира.
Едва ли обаче той не си дава сметка, че това (продължаващо повече от година сътрудничество с БСП) доведе до съкрушителното поражение на десницата на последните избори за президент и местна власт миналата есен. Няма да навлизаме в подробности защо то продължава въпреки плачевния резултат. Можем обаче набързо да направим няколко извода по този повод. Най-същественият от тях е

подозрението за зависимости на Командира

създадени още в годините на тоталитарния режим. Защото мястото на един десен лидер в деня, в който се чества избиването на интелектуалния елит на Третото българско царство, бе не в пленарната зала, а пред мемориала, построен в тяхна чест. Но няма да открием топлата вода, като кажем, че Костов никога не участва в такива мероприятия. Той винаги е странял и от срещи с жертвите на бившия режим. И едва ли ще застане някога лице в лице с тях, както днес го направи новият български президент Росен Плевнелиев. Убедени сме, че и никога няма да каже тези думи на признателност към жертвите, които вчера каза държавният глава.
Отсъствието на лидера на ДСБ и присъствието на Мартин Димитров на това събитие е само една брънка

от разделителната линия между командирската партия

и сините. Достатъчно е да се направи преглед на участвалите в комплота срещу вътрешния министър вчера в пленарната зала, за да се види, че в дебата не участваха представители на СДС. Още когато миналата седмица се събираше подписката за създаване на анкетната комисия, се видя, че са се подписали само петимата депутати на Костов. И в нея не участват сините. Очевидно е, че на „Раковски” 134 са започнали да си дават сметка защо са загубили доверието на избирателите и ако не вземат бързи мерки да се поправят, рискуват да останат извън борда на политическия живот.
Ще отбележим и още нещо: СДС и ДСБ не можаха да изградят обща позиция за изслушване на министрите, които могат да обяснят как се е стигнало до подписването в Япония на споразумението ACTA, поставящо под съмнение свободните комуникации в интернет. И тук
двете партии са на противоположни позицииСините не искат подписът под документа да бъде оттеглен, докато ДСБ искат разследване. Ако трябва да бъдем откровени – разликата е в степента на популизъм. Защото и едното, и другото са безсмислени, тъй като се знае, че всяко едно споразумение от такъв характер трябва да мине през Народното събрание, което да го валидира. Ясно е отсега, че то няма да мине. Което означава, че пушилката е единствено за да се създава впечатление в обществото, че управляващите са сгазили лука. Все пак не може да не отбележим и разликата в методите на двете партии. Като иска управляващите да бъдат разследвани за ACTA

ДСБ влиза в същия конфронтационен режим

който по нищо не ги отличава от БСП. Докато сините смятат, че по-добрата политика е разумното критикуване и даването на алтернативни предложения, както бе в случая с фискалния пакт.
Но най-фрапиращо е разграничението между СДС и ДСБ по линия на Октопода. Още по време на арестуването на Алексей Петров сините остро реагираха на свързването им с активно участващите в процеса Иван Костов (по време на ареста шеф на комисията „Антимафия”) и о.р. ген. Атанас Атанасов, назначил бившата барета в контраразузнаването. Сегашният лидер на СДС не иска да трупа негативите от тези зависимости на някогашните седесари. Същевременно той много добре си дава сметка колко повратливи са Костов и Атанасов и как с лекота ще се отметнат, ако палачинката се обърне. Както всъщност много пъти са го правили. Задкулисните ходове на Костов винаги са били в негова полза и в ущърб на онези, които го подкрепят По всичко личи, че в СДС най-после са си дали сметка колко безполезно е било съществуването на Синята коалиция. И сега се опитват да се измъкнат от нея. Костов пък се опитва да я запази, като рекетира Мартин с евентуално сътрудничество между ДСБ и движението на неуспялата кандидат-президентка Меглена Кунева. Командира разчита, че в крайна сметка Мартин отново ще му полегне и Костов пак ще дърпа конците. Сините обаче са решили друго. Те укрепват вътрешно партията си и се готвят за самостоятелно явяване на следващите избори. Как това ще се случи без шумен развод и последвала война между двете партии, не е много ясно. Истината е, че колкото по-бързо стане, толкова по-добре за СДС и тяхното евентуално бъдещо участие в управлението на страната.

Филчев и президентското ООД

2012-01-31T14:25:00.000+02:00

В един доклад от 2005 г. (оповестен от Wikileaks и не отречен досега) американският посланик Джон Байърли изразява разочарованието си от правоохранителните органи, че провалят разследванията (с което обезсмислят сътрудничеството с американските служби) на знаковите убийства като тези на банкера Емил Кюлев и Иван Тодоров – Доктора. Като основна причина за туткането и в крайна сметка на затлачването на разследването за Кюлев посланикът посочва факта, че банкерът е бил съветник и спонсор на кампанията на тогавашния президент Георги Първанов. Американският дипломат цитира в доклада си мнението на човека на ФБР към посолството, който бил уверен от МВР, че банковите сметки на Кюлев в България ще бъдат запорирани "още на следващия ден", но това не се е случило. Официално МВР прехвърля вината на прокуратурата, която не е издала необходимите ордери за обиск. Байърли дори

с лека ирония уточнява, че в други случаи, които нямат такава политическа окраска,

съвместни разследвания на ФБР и МВР лесно са преодолявали подобни пречки. Този странен чадър от страна на прокуратурата не може да е ставал без знанието на тогавашния главен прокурор Никола Филчев, който, както е известно, дърпаше конците и еднолично.

За зависимост между президентството и Филчев се изказа още през май миналата година и бившият шеф на контраразузнаването о.р. ген. Атанас Атанасов. Той заяви, че е бил заплашван от бившия главен прокурор, впоследствие посланик в Казахстан, по време на президентските избори през 2001 г., когато Първанов бе избран за държавен глава. Вчера по ТВ7 Атанасов категорично заяви, че Филчев, както и основният обвиняем по делото „Октопод” Алексей Петров са били под протекцията на Първанов. На самото дело Атанасов заяви, че имало връзка между предишния президент Георги Първанов и бившия главен прокурор Никола Филчев и тя протичала през Алексей Петров. И поясни, че „Първанов сложил крило над него”.

Няма да се спираме подробно на факта, че именно Първанов въпреки съпротивата на външно министерство назначи Филчев за посланик в Казахстан и дълго време пречеше на неговото отстраняване въпреки гафовете и своеволията, извършени от ексглавния прокурор. Можем само да си спомним, че в добрите соцвремена някои прекалено знаещи хора бяха изпращани далеч от родината, за да им се запуши устата, докато следите от общи мероприятия бъдат заличени.

Няма да се задълбочаваме и върху твърденията на двама дългогодишни врагове на Филчев и бивши дисиденти - Николай Колев – Босия и поета и бивш дипломат Едвин Сугарев. Само ще споменем, че единият смята, че „Филчев в комбинация с Георги Първанов бяха изключително силна като властови ресурс двойка”, а другият толкова подробно обяснява тези зависимости в писмото си до сегашния главен прокурор, че със сигурност от тезите му биха се заинтересували най-добрите американски продуценти, ако решат да направят филм за криминалния преход в България.

Въпрос на време и в интерес на страната е тези авгиеви обори да бъдат изринати. Защото досегашните твърдения на свидетелите по делото „Октопод” за опасни зависимости, стигащи до „Дондуков” 2, зад които наднича сянката на бившата Държавна сигурност, са доста обезпокоителни. Може Филчев да се прави на луд в момента и това да е част от сценария за омаловажаването на делото и превръщането му във фарс. Но истината е важна заради

поставения под съмнение авторитет на президентската институция

и мераците на бившия държавен глава да се върне начело на БСП и един ден да стане дори премиер на страната. Отсичането на пипалата на Октопода е важно и за самата съдебна система, която не може да бъде обвинявана като цяло заради безчинствата на единици. И да бъде превръщана в аргумент от еврочиновниците, за да бъде спъвано равноправното членство на страната ни с развитите европейски страни. Не случайно един от приоритетите на новия президент Росен Плевнелиев е нейното реформиране. А откровеният начин на действие на неговата партньорка и вицепрезидент Маргарита Попова още в първите дни от стъпването й в длъжност показват, че този тандем ще бъде безмилостен към всички, които бяха превърнали президентската институция в място за тъмни сделки и бизнес на гърба на хиляди жертви на убийци, както и на десетките хиляди чужденци, стремящи се към българско гражданство.

Данните за тъмни дела, вършени на „Дондуков” 2, които почти всекидневно излизат, са потресаващи. Помилвани са над 150 убийци, въпреки че юристи са предупреждавали, че те са извършвани незаконно, защото е нямало указ, с който Първанов да упълномощи вицето си Ангел Марин да изпълнява правомощията си през втория мандат. Освен това Пламен Николов (друг засегнат от Октопода), съобщи вчера, че българско гражданство за последните 5 години са получили над 12 хил. чужденци като всеки от тях е давал по 5000 евро на ръка. „12 000 умножено по 5 хилядарки прави 60 милиона евро”, изчисли той. Николов директно насочи корупционната практика към президентската двойка Георги Първанов и Ангел Марин, които той нарича „Гоце и Геле” ООД. Парите са влизали в касата на близък до Първанов член на БСП, който им се е отчитал, уточни Николов.

Напълно естествено е и

дистанцирането на сегашната президентска институция

от това, което ставало преди тях на „Дондуков” 2. Фактът, че и президентът Плевнелиев, и вицето му Попова коментират случилото се, показва, че двамата оттук нататък ще разчитат на публичността на техните действия, а това само по себе си е един шамар към бившите обитатели на техния сегашен дом.

А какво да кажем за раздаването на множество най-висши ордени за щяло и не щяло от страна на Първанов. Както правилно отбеляза членът на висшия партиен съвет на БСП и бивш конституционен съдия Георги Близнашки „така той профанира не просто системата на държавните отличия, а постави под съмнение смисъла и значението на цялата ценностна йерархия в нашето общество...”

Изобщо не се учудваме обаче, че бившият главен прокурор Филчев нито веднъж не е проявил интерес към това дали в президентската институция не се върши нещо нередно. Самият факт, че срещу двама президентски съветници бяха извършени атентати, би трябвало да го ангажира максимално, още повече, че и американските служби са дали достатъчно информация за тях. Както навремето

подозрително Филчев си е затворил очите,

така и днешната му амнезия е достатъчно смущаваща, заради което трябва да се гледа с подобаваща сериозност на случилото се през онези години. Някои днес може и да са скептично настроени за това, че ще се стигне докрай и че с Октопода ще бъде приключено веднъж завинаги. Това всъщност е и желанието на кукловодите на криминалния преход. Те винаги са съумявали да се договорят с всяка власт през тези години. Но времената са други и място за отстъпление няма. В противен случай ще има не само още жертви, но и страната ни ще продължи да бъде в периферията на Европа. Убедени сме, че управляващите не ще допуснат това, а още по-малко избирателите, които на последните избори показаха на партиите, свързани с този преход, че могат да бъдат изхвърлени от политическия живот, ако не сменят опорочените си лица и се откажат от методите на тайните договорки и престъпни действия, довели до срамното определение, че у нас мафията си има държава.

Двуличието на преходните политици

2012-01-30T21:26:00.001+02:00

Когато миналата сряда (25.1.) изпадналият в бяс лидер на ДСБ Иван Костов нарече вътрешния министър 6 пъти страхливец, на всички присъстващи им светна, че думите на Цветан Цветанов са попаднали право в целта. Командира губи равновесие винаги когато неговите тайни срещи и задкулисни договорки станат явни. Защото той има две лица – едното пред избирателите, а друго пред кукловодите на криминалния преход. Точно по тяхна заповед е трябвало да се намърда веднага след изборите на масата на победителите. Не случайно тогава подопечният му Мартин Димитров говореше, че Синята коалиция държи златното ключе. И след като това не стана, някогашният преподавател по марксистка политикономия реши да влезе в съюз с бившата комунистическа партия и да бъде опозиция. Но... и до днес е готов заради облаги да играе зад гърба на новите си съюзници и тайно

да прави опити за договорки с управляващите

Е, не е ли правилно да бъде обвиняван в липса на морал!?

В първия парламентарен ден от седмицата червено-синият съюз поиска премиерът да даде обяснения за полицейската акция, при която 25 маскирани служители на МВР арестуваха нямащо намерение да им оказва съпротива семейство в опит то да бъде уличено в контрабанда на цигари. Заради настояване на опозицията премиерът да дойде за обяснения в парламента, вместо Бойко Борисов дойде Цветанов и директно обвини и червените, и сините в сътрудничество с Октопода. Вътрешният министър призова Костов да наблюдава внимателно процеса по делото "Октопод", "защото от него ще стане ясно какво се е случвало преди в държавата". После поясни, че основен свидетел по делото се бил обръщал със сигнал към Костов, който обаче не реагирал. После МВР шефът разказа как лидерът на ДСБ е ходил в кабинета му и му е казвал, че това, което прави Цветанов, не го е правил никой през последните 20 години. "В същото време обаче излизахте пред камерите и ми искахте оставката. Защо? Защото казвахте - ти си наш опонент, а политиката е мръсна работа", допълни министърът. Е, при такава неочаквана и рядко допускана в политиката откровеност как да не излезеш от нерви...

Ето какво каза преди време в сутрешния блок на Нова телевизия Костов за Цветанов:”... Но не е такъв случаят с г-н Цветанов. Той има свойството много мъжки, много решително,

смело да постави главата си в торбата,

грубо казано. Той е инвестирал себе си във войната с организираната престъпност. Това го виждат всички хора и на всички това им прави много силно впечатление. Той е показал самопожертвователност като политик. Много рядко нещо за българската политика, изключително рядко...” Водещата изглежда не слуша какво точно й казва Костов, а пита това, което предварително си е подготвила: „Вие бихте ли се жертвал в една кандидатпрезидентска кампания?” Костов обаче продължава да говори за Цветанов: ”Не, не, ние говорим за неговата самопожертвователност в смисъл, че той е инвестирал себе си, т.е. заложил е себе си в тази битка с организираната престъпност. Това не е заради президентските избори. Не го е направил с оглед на политическата си кариера. Той иска да приключи този въпрос. Аз го познавам от тази му страна, работя с него непрекъснато. Ето, и вчера имахме среща, такава, в която обсъждахме въпроси, сигнали, за които аз ще съм му благодарен веднъж да спомене публично за това сътрудничество, защото дължи... Нека той да говори, да не говоря аз. Но ние му помагаме съществено.”

От тези откровения на бившия премиер се вижда, че той признава вътрешния министър за първия, който прави нещо съществено в борбата срещу престъпността, нещо повече, казва за него, че си е сложил главата в торбата. (Подтекстът дори е, че той самият никога не би го направил в такава степен, което е факт). Освен това Костов си признава, че е чест гост в кабинета на министъра. Редно е да попитаме,

кога говори истината Командира

Всичко, на което ставаме свидетели, всъщност е отвратително. Тези политици (сред които е Иван Костов), които днес най-много настояват поповете да се покаят, бившият президент и неговото вице да се скрият вдън земя, защото са помилвали убийци, са най-виновни за неслучилия се като в други бивши соцстрани преход. И вместо да си посипят главите с пепел и да напуснат постовете си, като отстъпят местата на млади хора, техните лидери с един необясним от гледна точка на политическата логика мазохизъм искат всичко да се срути, но те да останат на топлите си местенца. И кой знае защо са си наумили, че атаките срещу управляващото мнозинство ще им донесат желаното оцеляване в собствените им партии. Но те не си дават сметка, че колкото по-дълго време са на постовете си, толкова дълго ще продължи недоверието на избирателите към партиите, на които те насила искат да са лица.
Може ли някой да повярва на човек, който тичаше към военна болница с букет цветя и кутия бонбони, за да поздрави човека, за който казваше, че е от подземието. После радостно правеше лицеви опори, за да видят всички колко е пъргав в чупките. И накрая, разбира се, се отметна…

Никак не е смешно, тъжно е…

Накрая ще кажем и още нещо. Този път номерът им няма как да мине и заради все по-нарастващото влияние на глобалната мрежа. Тези политици можеха да съществуяват единствено зад Желязната завеса, чиито рожби са всъщност. Зад Берлинската стена всичко ставаше скрито покрито. И единствено елитът живееше добре. След демократичните промени те се опитаха да се пребоядисат, като сменят овчите кожи с капиталистически. И да си карат по същия начин – с подставени лица и в дясно и в ляво. И всички да носят бремето на бившия режим, и да са еднакво оцапани. А накрая пак с добре познатия рефрен „ние пак сме същите, ние пак сме тук” като птицата Фенкис да се появят целите в бяло и да поискат доверието ни. Но както онзи френски генерал е казал през 1916 г. в битката за Вердюн и ние ще кажем „No Pasaran!”

Авгивиите обори на Марин

2012-01-27T09:07:00.001+02:00

Нова престъпна небрежност изплува от авгиевите обори на президентстването на Георги Първанов. Оказа се, че той не е упълномощил през втория мандат вицето си Ангел Марин да изпълнява правомощията си. Това обезсилва всичко, което е подписвал той. Включително и скандалните помилвания на убийци.
Ще кажем направо – писна ни от некадърници с претенции, но с нюх към задкулисните ходове. Някой трябва да опере пешкира за тези си действия. Прокуратурата е тази, която трябва да се заеме с всичко, което се е случвало по време на десетгодишния мандат на Ловеца с двете имена. И с неговото вице, разбира се. Крайно време е двамата, които посрамиха най-висшия български орден „Стара планина”, да получат подобаващи за тъмните им дела наказания.

Орден за помилване на убийци

2012-01-26T08:38:00.000+02:00

Над сто и петдесет престъпници, осъдени за жестоки убийства, са помилваните от бившия вицепрезидент Ангел Марин, получил скандално най-висшия орден на страната „Стара планина“ в края на мандата си от експрезидента Георги Първанов. Сега става ясно защо този списък от 533 помилвани лица беше една от най-строго пазените тайни на „Дондуков“ 2. Една мощна бригада от убийци на свобода е сериозен ресурс, с който кукловодите могат да клатят държавността. Тези хора са сред нас. Затова не трябва да се учудваме на случващото се напоследък – на зачестилите палежи на коли, на новите отвличания, на бруталните грабежи и убийства, предимно на възрастни хора. Редно е да попитаме защо червено-синият съюз си мълчи за това. Но няма да го направим, защото чрез Марин диригентите на криминалния преход поддържаха тяхното статукво. Ясна е целта им – Октопода да продължи своето безгрижно съществуване. Но ще припомним думите на Марин, че връща ордена като генерал от Българската армия и вицепрезидент на България, за да запази не само своята „лична чест и достойнство, но и честта и достойнството на хиляди хора, на България“. Каква наглост - да си служи с името на родината ни и да се подиграва с хилядите пострадали от помилваните от него престъпници! Достойните български генерали, загинали за тази изстрадала страна, биха се преобърнали в гробовете си, ако можеха да научат какви ги е вършил бившият вицепрезидент...

Добре би било прокуратурата да се самосезира и провери тази публична информация.

На практика с действията си бившият вицепрезидент е обезсмислил труда на хиляди от системата на МВР и правосъдието. Защото от изнесените данни става ясно, че освободените могат да поставят под заплаха не само живота на близките на жертвите, но и да извършат нови още по-чудовищни престъпления. Отговорност за това вопиющо безобразие трябва да се потърси и на самия Марин. И той да получи съответното наказание, за да бъде обеца на ухото за всички, които дръзнат да помилват убийци заради тайни сделки и тъмни намерения.

Има и още нещо, което си заслужава да коментираме: "В списъка имената на помилваните фигурират с инициали, тъй като Законът за защита на личните данни не позволява те да бъдат огласявани", съобщават агенциите. Не може получаването на наказанието да става с публичен процес, а помилването да остава скрито. Иначе излиза, че не е срамно да кажеш за какво е осъден някой, но е срамно да кажеш за какво е бил помилван.

Що се отнася до политическата отговорност, тя ще се види от последващите действия на опозицията. Но сме скептично настроени. Защото, както те се ослушваха за това, че техен парламентарен съветник е бил един от Килърите, така ще си затраят и сега, както отбелязахме по-горе. А какво да кажем за един помилван ромски бос, който побърза да обяви още от затвора, че ще подкрепи Ловеца с двете имена за втори президентски мандат. Гарван гарвану око не вади. Това обаче трябва да се знае от избирателите. Защото без тяхна помощ няма как да бъдат отрязани пипалата на Октопода, а политическите му маши да бъдат изхвърлени на бунището. Някои от тях е крайно време да получат и раирани костюми.

Внимателно с популизма, др. Първанов

2012-01-23T15:10:00.001+02:00

Едва ли връщането в панелката на тъщата е най-доброто решение за бившия президент Георги Първанов. Но неговият популизъм е добре познат. Не може и да бъде друго след като се оказа, че пред избирателите е с едно име, а пред кукловодите – с харамийски псевдоним. Пък и нали червените баби трябва да бъдат трогнати, заради завръщането му в партията. И най-вече за предстоящата битка със сегашния лидер на левицата. Хората обаче знаят как се кри десет години на „Дондуков“ 2 и не си мръдна пръста за тях, макар че обещаваше да бъде социален президент. И се появяваше сред тях единствено, за да размаха пръст на управляващите и да поддържа рейтинга си. С който на изпровадяк се оказа, че много се гордее. Какъв срам всъщност. Да оправдае десетгодишното си нищо неправене с някакви си цифри, при това твърде хипотетични. За съжаление с това дребнодушие няма да се приключи. Пак ще слушаме лицемерните му думи. Този път обаче зад гърба му няма да е могъщата институция. Някой от тайните, скрити там, може да станат явни, а и липсващите страници от досието му могат да се появят.

Катарзисът от ДС миналото

2012-01-23T15:03:00.002+02:00

"Изпълнете се с дух на смирение пред Божията десница, която крепко пази България от явна гибел, където я тласкат нейни безумни синове. Смирете се пред дадените изкупителни жертви за независимостта на милото ни отечество и въздайте Богу Вседержителю и Спасителю сърдечна хвала за чудесно проявената милост към нашата земя. В дните на най-големи злощастия Бог показа с ясни и дивни знамения, че България е под Негова закрила. Изчадията направиха всичко, за да погубят държавата ни, но Бог я спаси от тази явна смърт. Те бяха турили под купола на „Св. Неделя" толкова много взривни вещества, че за миг да умъртвят няколко хиляди родолюбиви български граждани заедно с цялото правителство и Н. В. Царя. Но Божията ръка препобеди, спря разрушителното действие на голяма част от взрива и запази живота на държавниците, на хиляди богомолци, на наше смирение и на съслужившето с нас духовенство, а заедно с това свободата и независимостта на родината ни. Възнесете из глубины сердца благодарствени химни на Бога Спаса нашего и молете се със съкрушено и смирено сърце, щото Той да не лишава от Своята милост нашия многострадален народ...”

Припомняме тези думи от историческото послание по повод на кървавия атентат в църквата „Света Неделя” на 16 април 1925 г. на тогавашния български екзарх Стефан и митрополит на Софийска епархия не за друго, а за да напомним, че катарзисът от терористичното минало на бившия тоталитарен режим и пипалата неговата Държавна сигурност, който Българската православна църква сама избра (предоставяйки списъка на Висшия клир за проверка на Комисията по досиетата), има своите дълбоки традиции. Затова и не се съмняваме, че от скандалните разкрития за агентурно минало на повечето митрополити тя ще излезе по-силна и единна.

Както и сме убедени, че новият президент Росен Плевнелиев ще освободи всички ДС посланици, които бившият държавен глава, поради своите зависимости, бранеше напълно безсмислено повече от година.

Фактът, че пловдивският митрополит Николай поиска в събота (21.01.) прошка от името на съгрешилите показва, че пречистването в БПЦ вече е започнало. Преди време точно митрополит Николай написа писмо до Комисията по досиетата, в което поиска да му бъдат посочени свещениците агенти на ДС в неговата епархия. Ето как той обясни това: „Същинската причина за искането ми е, че не мога да позволя в редиците на Христовото войнство да има лица, които са

нарушили клетвата пред Бога

да пазят неговото стадо, и са извършили тежко прегрешение да предадат християнин на гонение и преследване от светската власт. От друга страна, съм длъжен да помогна на онези свещенослужители, които по стечение на обстоятелствата и въпреки волята си са попаднали в примката на „лукавия”, за да се отърсят от зависимостите.”

Ще припомним също така, че митрополит Йосиф още през 2008 г. в драматична изповед се покая за агентурното си минало. Същото започнаха да правят и други негови колеги от списъка. А като четем и бележките на оперативните работници, от разработките им се вижда, че някои от тях

не са били склонни да сътрудничат

като митрополит Неофит например. Очевидно е също така, че режимът добре се е постарал в църквата ни да няма такъв водач като главата на полската църква, който по-късно като папа Йоан Павел Втори допринесе за падането на Берлинската стена. Но сме сигурни, че след прошката ще последват и други оздравителни събития във висшия клир. Например канонът на 30-то апостолско правило казва: „човек, взел епископския си сан със съдействие на властта, да бъде отлъчен от църквата”. Разбира се, до такава крайност толкова бързо едва ли ще се стигне, но от техните решителни и безкомпромисни решения зависи връщането на доверието към тях от страна на миряните. Тайнството на ритуалите в църквата трябва да бъде запазено, но тя ще спечели много, ако при очакваните промени в нея тя се

отвори и направи максимално прозрачен

изборът на нови митрополити при неизбежния нов Църковен събор.

Както смята да го направи президентът Плевнелиев, предавайки на живо по интернет заседанията на бъдещите Съвети към президентството и обявявайки имената на кандидатите за нови посланици, месеци преди те да бъдат назначени, за да може тези, които са го избрали на поста, да ги одобрят или не. Няма как висшият клир да се скрие зад високите стени на Семинарията или на Светия синод и да взема решенията си на тъмно при днешните възможности на Мрежата. Но нека да оставим църквата сама да реши. Те знаят много добре какво е написано в светото писание: "Комуто много е дадено, много ще му се и поиска".

Не може да не отбележим и факта, че скандалът около агентурното минало на митрополитите е и зле прикрит опит кукловодите на криминалния преход отново да останат скрити зад гърба на потърпевшите. Не случайно на преден план излязоха обвиненията срещу БПЦ, а това, че точно тя взе решението да предостави списъка, както и да промени становището си за сурогатното майчинство, остават незабелязани. Затова точно в този момент на равносметка трябва ясно да се каже как и защо са били вербувани хора от висшия клир. Хората трябва да знаят защо тогавашният режим се е месил брутално

в делата на църквата.

И защо висши служители на ДС пишат, без да им мигне окото, в спомените си, че църковните служители при подаването на молба за сътрудничество са били карани да подписват декларация, че не вярват в Бога. Звучат цинично и думите на бившия шеф на Шесто управление Димитър Иванов, че се отплащали на митрополитите не с пари, а с „уиски и бонбони”. Смущаващи са и оправданията на Кирил Котев, бивш водещ офицер от ДС, вербувал трима-четирима от митрополитите, че службите са ги търсили с цел укрепване на християнството у нас: „Основните аргументи бяха, че трябва да се подпомогне църквата да работи по-активно. По това време имаше опити на външни псевдорелигиозни центрове да проникнат у нас. Тези вербувани митрополити не са работили срещу църквата. Те имаха за задача да активизират религиозната дейност в своята епархия. Друга тяхна задача беше да намерят подходящи младежи и да ги отведат да станат монаси”, разказва офицерът от запаса.

Основните документи за задачите и структурата на ДС, които са публично достояние вече, говорят съвсем друго – че целта е била църквата да бъде смачкана и поставена в услуга на режима, а миряните да бъдат отблъснати от нея. Затова говорят и не само

множеството избити и пратени в лагери свещеници

но и разрушените храмове. Ще припомним, че на столичния храм „Света София” има паметна плоча, посветена на близо 120 избити свещеници, повечето без съд и присъда.

Що се отнася до външната намеса – имало е такава и тя също е видна от документите. Те недвусмислено показват, че чрез ДС Москва е имала амбицията да измести Константинополската църква и така руската църква да се превърне в един „православен Ватикан”. Първият й опит да направи това е на Вселенския събор през 1947 г., но усилията й се провалят заради началото на Студената война. По-късно руската църква все пак успява да подчини православните църкви. В опитите си да изпълни плана си Москва да стане „трети Рим”, тя се нуждае от Българската православна църква, и за тази цел съдейства за сваляне на схизмата от нашата църква.

Могат да бъдат посочени други факти, за да се разбере кои са истинските сатрапи на БПЦ. Така, че дяволът не трябва да бъде търсен само сред вербуваните митрополити.

Затова накрая нека да завършим отново с думи от онова историческо послание на българския ездарх Стефан:

„Изкоренявайте от своите сърца всяка горделива помисъл, понеже гордостта е извор на всеки грях и „мерзост е Господу всеки, който има горделиво сърце" (Прит. 16, 5). Поради това и „ Бог на гордите се противи, а на смирените дава благодат" (Иаков. 4, 6). Учете своите деца на смирение, незлобие, състрадание, човеколюбие, отечестволюбие, а най-вече на страх Господен, понеже, както казва премъдрият Соломон, „със страх Господен става уклонение от злото" (Прит. 16, 6).”

Митрополити под пагон

2012-01-17T18:55:00.001+02:00

„Държавна сигурност сме ние самите, защото сме, както се изрази един дипломат, когото имах щастието да чуя, той рече, че ние сме под българско робство, не под робството на Държавна сигурност, а под българско робство, частен случай на което е тази Държавна сигурност, за която говорят. Какво значение има кой, къде е бил, в чия сигурност, при положение че е такъв, какъвто е, преди да влезе в нея и след като е излязъл от там."

Цитираме популярния народопсихолог д-р Николай Михайлов и бивш десен депутат не случайно. И не защото вкупом сме съгрешили и сега ще им сърбаме попарата, както се опитват да се оправдаят за дереджето ни кукловодите. А защото всеки носи своята отговорност за случващото се. Затова и изобщо не се изненадваме на поредната порция оповестени агенти на Държавна сигурност. Скандално е, разбира се, че духовниците са подписвали декларации, че не вярват в бога, при вербуването им, както твърдят висши служители на тези служби. Но е можело да не подпишат и никога да не станат това което са. В крайна сметка за резил. Така че българското робство не e дошло свише.

Затова ето какво ще кажем в заключение:

„И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“, е написано „Иоан“ 8:32 на светото писание. Сега агентите на ДС от висшия клир вече са освобедени от тази си зависимост. Свободни са обаче и миряните да решат дали да се изповядват и слушат проповедите на тези, които са били рупор и тайно ухо на бившия комунистически режим.

Большой шлем за Георги Първанов

2012-01-17T07:59:00.001+02:00

Тут слово взял Георгий Пырванов и устами своего переводчика заявил на русском:

- Позвольте использовать неспецифическую терминологию и сказать, что подписание всех этих договоренностей обеспечило нашей стране большой член.По сути высказывание выглядело верным, но форма заставляла задуматься насчет того, что президент Болгарии как-то все таки переволновался за эти два дня.Через несколько минут один болгарский журналист, задавая вопрос своему президенту, сказал:- Бридж - игра сложная, и выложить “большой шлем” непросто...Только теперь стало ясно, что господин Пырванов имел в виду “шлем”, а не то, чем в России измеряется как твоя собственная состоятельность, так и состоятельность твоей страны.
Припомняме показателния текст на руския вестник «Коммерсантъ» № 6(3823) от 19.1.2008 не за да коментираме как са се развили руско-българските енергийни проекти под вещото ръководство на отиващия си президент, а за да му напомним, че стремежът му за постигането на бърз политически „голям шлем” вече му изиграва лоши шеги, които ще го изхвърлят на политическото бунище за радост на сегашния партиен лидер на БСП Сергей Станишев. Няма да се спираме подробно на гафа с награждаването на неговото вице с най-висшия български държавен орден. Ще поразсъждаваме обаче върху любимата му хватка за измъкване, като

прехвърля топката в отсрещната сграда

която на практика участва формално в това награждаване. Тези евтини трикове са характерни за човек, който е превърнал опортюнизма в своя втора природа. Няма как да бъдеш Първанов пред избирателите, а „Гоце” пред бившата репресивна машина на комунистическия режим Държавна сигурност и да не действаш по този начин. Самият факт, че още в началото на прехода научният работник Първанов се опитва да се измъкне от лапите на ДС, макар че преди това с охота им е сътрудничил, показва колко удобен може да бъде той за тези, които бързо скриха червените знамена и облякоха вълчите кожи на дивия капитализъм. И те, разбира се,

не пропуснаха да използват тази негова зависимост

за да го включат в своята игра. В Кърджали още помнят как в началото на прехода предвождаше националистически митинги на ОКЗНИ. За тези, които са забравили, ще припомним, че съкращението означава “Общонароден комитет за защита на националните интереси”, а митингуващите разнасяха ковчези и инсценираха погребения на българската демокрация. Първанов беше говорител на ОКЗНИ, през 1990 г. е техен кандидат за депутат във Великото народно събрание, а през 1994 г. като водач на общата листа на ОКЗНИ и БСП е избран за народен представител в 37-ия парламент. Днес за никого не е тайна, че тази организация бе създадена в лабораториите на ДС. Не ни изненадва и активното участие на Първанов тогава, като се има предвид, че от комисията по досиетата бе разкрита принадлежността му към репресивната тайна служба на бившия комунистически режим. Нима той като историк не е знаел за онези забележителни думи, казани от Апостола: “Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение”.

А какво да кажем за писмото, което Първанов като лидер на БСП написа на Слободан Милошевич в негова подкрепа и как

дейно участваше в антинатовските митинги в края на деветдесетте

години на миналия век и после как се отметна, като се опита да омаловажи някогашното си положително отношение към режима на Милошевич.

Но нека се върнем към последните му изцепки. Онзи ден той гордо заяви, че бил създател на тройната коалиция, но с лекотата на фокусник отхвърли всякаква отговорност за нейния провал. Оправданието бе, че било отхвърлено тайно негово предложение към тогаващния премиер да се отиде на нови избори, веднага след приемането ни в Евросъюза.

Истината обаче е по-различна. Кукловодите са поискали нов премиер не за друго, а защото Станишев е започнал да се измъква от тяхната опека. Не случайно в една грама, оповестена от „Уикилийкс” на бившия американски посланик Джеймс Пардю, посветена на организираната престъпност в страната ни, взаимодействието й с политиката и икономическите придобивки на групировките, в прав текст се казва, че през 2001 г.

„Кюлев подпомогна и финансирането на успешната президентска кампания

на лидера на БСП Георги Първанов”.

Хубаво е да се запитаме и защо в последните изяви на Ловеца с двете имена липсва темата за посланиците агенти на бившите тайни служби, чието отстраняване той блокира повече от година. Още когато в началото на миналата година гледаната от милиони зрители немска обществена телевизия ZDF в специално предаване посочи Първанов не само като сътрудник на бившите тайни служби, но и като човек, който пази посланиците агенти на ДС, трябваше да му светне, че вече е нежелан в страните членки на НАТО и от кумова срама да подпише указите. Той обаче не го направи, разчитайки на помощта и съпричастието на тези хора към готвената от него нова политическа кариера. Впрочем Първанов сам си признава за тези си намерения: „За БСП промяната е от изключителна важност, промяната е нужна, за да могат хората да повярват, да си върнат изгубеното доверие…Приветствам това, че Станишев стана лидер на ПЕС, това е част от една дълга линия на много политици за социалдемократизирането на БСП и за ставането й част от Социнтерна и от ПЕС – каза Първанов…Ще се занимавам преди всичко с политика, това е нещо, което мога”…

Това обаче не е много сигурно. Защото преди това отиващият си президент трябва да отговори на много въпроси, които поради възможностите за влияние на президентската институция са били прикривани. Например преди няколко дни бившият гард от НСО Николай Марков декларира пред ТV7, че

Първанов е надминал по ловни подвизи комунистическия диктатор Тодор Живков

По думите му около 200 души излизали с президента на един лов, имало е и специална оръжейна с пожеланото от държавния глава ловно снаряжение и това струвало на данъкоплатците милиони. Имало е и поръчки за горива, за които нямало прозрачност.

Известно е, че правилата в БСП са други, не само защото тази партия е обвързана с бившия режим, но и заради установените в нея традиции за издигане в йерархията. Ако обществеността знаеше, че Първанов е агент „Гоце”, едва ли щеше да получи втория мандат, независимо от партийната подкрепа. Сега той може (за което обаче имаме достатъчни съмнения) да бъде номиниран за лидер на БСП. Може да участва в надпреварата за първия пост и със свое протеже, за което загатва. Сигурно ще видим и сантиментални сцени при неговото завръщане на сбирките на „Позитано”. Отсега може да кажем обаче, че няма значение той на кой ред ще стои там – на последния, както сам предложи, или на първия. По същественото е, че няма никакъв шанс да се върне в голямата политика. Не само защото с излизането му от президентството се затваря една страница на криминалния преход. Но и защото избирателите няма как да бъдат излъгани отново.

Кьорфишеци за ляв реванш

2012-01-16T15:59:00.000+02:00

Лидерът на БСП Сергей Станишев най-после разбра, че постът му не е за вечни времена. И че отиващият си президент Георги Първанов дори вече не чака да свършат последните му дни на „Дондуков” 2, за да атакува пряко човека, който сам сложи на този пост преди повече от десет години.

Лошата новина и за двамата е, че въображението им стига само дотолкова, че да водят битката помежду си на гърба на управляващите. Тук те неизбежно ще се издънват. И вече го правят. Само за два дни Първанов така се оплете в гафове, че на всички им светна колко мимолетна може да бъде властта за хора, които отдавна са забравили кой ги е избрал.

Като твърди например, че неговият сблъсък със сегашния премиер предстои,

Първанов не казва това като бъдещ свободен агент,

а го говори най-малкото като кукловода, а защо не и като новия стар лидер на Столетницата. Няма да се спираме на откровено популистката фраза, че неговата амбиция била „България да има по-добър, по-силен, компетентен, отворен премиер, който наистина ще приляга на изключително тежките задачи, пред които страната ще бъде изправена от 2013 г. нататък." Защото ако той си бе изпълнил обещанието да бъде социален президент, контролираните от него правителства през тези години нямаше да получат такъв мощен наказателен вот на парламентарните избори през 2009 г., а и наследникът на поста му, щеше да е негово протеже. Видя се, че две и половина години след изборите, никой не иска да чуе за отиващия си криминален преход и избирателите мощно го отхвърлят.

А какво да кажем за гафа със шуробаджанашкото награждаване на вицето му с най-високия български орден „Стара планина”. Начинът, по който отиващият си държавен глава се опита да се измъкне, прехвърляйки топката в правителствения двор, само показа защо той има две имена - едно пред обществото, а друго (което той бе скрил) за кукловодите. Този случай, огласен подобаващо, само показва защо Първанов няма морален политически шанс. Но какво ще реши партията му, е друг въпрос. Това, което се вижда на повърхността обаче, е показателно за нравите там.

"Лидер не означава непременно формален ръководител", каза още Първанов по повод първия пост в БСП. На въпрос дали той ще бъде лидерът, а Станишев председателят, президентът отговори: "Не, БСП ще спечели, ако бъдем мъдри, достатъчно разумни, за да си разпределим ролите. Защото всеки има своята сила. Единият навън в Европа, другият тук."

Едва ли Станишев се е усмихнал щастливо, като е прочел това. И двамата знаят, че сегашният лидер на БСП е само временен председател на европейските социалисти (ПЕС) и никак не е сигурно дали ще запази този пост през есента. Освен това думите на Първанов са твърде менторски по отношение на сегашния лидер. Пренебрежителното му отношение може и да цели да омаловажи израстването на Станишев. Всъщност затова и твърдим, че той не се обръща към премиера с „Бойко, идвам!”, а думите му са насочени съвсем конкретно към лидера на БСП: „Сергей, идвам!”

Отстрани погледнато, изглежда малко като хвалипръцковщина, но за ослушващия се червен елит това е знак, че трябва да подготвят оцеляването си и с единия, и с другия. Както навремето чугунените глави бяха сменени с опортюнисти, загърбили лявата идея и превърнали се в червени мандарини, така днес тази върхушка трябва да се погрижи за себе си, жертвайки единия или другия.

Лоши новини има и за Станишев.

Най-малката от тях е неговата предстояща смяна. Логично погледнато, след пет поредни изборни загуби няма какво друго да очаква. Факт е, че вместо да остави младите да се развиват само в социалната мрежа, той ги загърби и предпочете да си създаде свой приятелски кръг. Съботните размишления на разбързалия се червен лидер, изказани на заседанието на Националния съвет на партията, само показват колко тънък е ледът, по който той стъпва. Ще пропуснем употребата на сравнения с покойния севернокорейски диктатор Ким Чен Ир, защото те само ни напомнят колко обвързани са бившите комунисти с наследството на тоталитарното минало. Но не може с лека ръка да отминем пораженското сравняване с управляващата партия. Може ли да бъде реална алтернатива БСП, когато вместо да посочи

конкретни предложения за измъкване от кризата

залага на отрицанието, при това с популизъм, който избирателите неколкократно са отхвърляли. И лъжи като тази, че социалистите били в подем, защото зад техния провалил се кандидат за президент стояли един и половина милиони избиратели. Няколко пъти беше посочено, че всъщност избирателите на БСП са намалели, а гласовете за Ивайло Калфин са дошли от другаде.

Истината е, че Станишев пропусна да увлече след себе си младите социалисти, за да има днес на какво да се опре. Те вече са го отхвърлили и усилено търсят своите нови представители на „Позитано” 20.

След дъжд качулка е и призивът на Станишев за следване на лява политика. А отхвърлянето на тезата на Първанов, че няма ляв или десен изход от кризата, както и идеите за "правителство на национално съгласие, спасение, експертност и пр." само показват какъв огромен разнобой съществува в самата БСП. От друга страна пък, неспоменаването на името на човека с двете имена през цялата съботна сбирка, се приема единствено

като детинско перчене пред старите партийни хищници

Не можем да пропуснем и оценките на Станишев към управляващите, че се занимавали с политическо инженерство и тактиката им била да разделят и противопоставят партиите една на друга. Само че паметта на хората не е чак толкова къса, че да не си спомнят кой и по кое време създаде тези партии ментета, които сега съвсем естествено си отиват, но вдигат вой до бога, защото не се наредиха на трапезата на победителите.

По-същественото е друго - че Станишев премълча за новия стар парламентарен съюз между БСП и Синята коалиция, който шества през цялата минала година, шества и до днес.

А можеше да го

отчете като успех на криминалния преход

Можеше също да съобщи за какво ще бъде обещаният от него пореден вот на недоверие към управляващите в съучастие с десните. Този път обаче Станишев не обели нито дума за това. Замести го с любимата хватка от началото на прехода – БСП да подготви правителство в сянка. Ще кажем лаконично: рибата е още в морето, а слагат олиото в тигана. Не случайно и неформалният лидер на разпадналата се Синя коалиция Иван Костов вече не избързва да се изхвърля с искане на вот на недоверие. След провала на последните избори за президент и местна власт червените и сините разбраха, че съюзът им се приема враждебно в обществото. Затова и усилията, които опозицията хвърля, са насочени главно в запазване на разклатеното статукво в собствените им партии.

Но пътя да оцелеят, който са избрали, като се крият зад гърба на управляващите и хвърлят вината за собствените си неуспехи само на тях, е твърде погрешен. И ще им изиграе лоша шега. Съпартийците им ще направят всичко възможно да си намерят лидери, които ако не съумеят да ги извадят от блатото, в което са затънали, то поне да дадат шанс на нови лица.

Поучителен скандал

2012-01-14T22:12:00.002+02:00

Циркът с награждаването и връщането на орден „Стара планина” от вицепрезидента Ангел Марин всъщност е една поучителна история. Тя ще е обеца на ухото за всеки следващ български президент и идва броени дни преди встъпването в длъжност на новия държавен глава Росен Плевнелиев.

Със сигурност скандалът ще е и един от последните щрихи към портрета на един бивш агент на тайните служби, загърбил обещанието си да бъде социален президент, но за сметка на това превърнал институцията в символ на шуробаджанащината и поставил я в услуга на криминалния преход. Изобщо не се учудваме на пъргавината, с която се опита да прехвърли топката в отсрещната сграда. Но може ли някой да вярва на човек с две имена. Каквото и да каже за свое оправдание, зад него винаги ще наднича сянката на бившата Държавна сигурност.

Няма да преразказваме как преди повече от 100 години се е родила българската наградна система. И че един от първите, който е бил награден, е турският султан Абдул Хамид Втори, защото е дал на българите във васалното си княжество възможността да имат свои ордени. Ще кажем само, че султанът е слагал ордена при всички свои официални срещи в знак на уважение към младата държава. Няма да споменаваме и цялата плеяда от герои, които са били награждавани. Но се надяваме в бъдеще тези, които награждават, както и награждаваните, да не се срамуват, а да бъдат еднакво горди пред лицето на народа си.

Залпът на "Аврора" и гладните кокошки

2012-01-11T19:41:00.000+02:00

Гузен негонен бяга. Тези, които добре капитализираха властта през последните 20 години, така са си плюли на физиономиите, че щом чуят звъна на сребърници, веднага им се привиждат призраците от сладкото минало и са готови да вменят своите грехове на всеки, когото могат да очернят, за да не останат сами с тях.

Декларации, отнасящи се до субсидията на независимите депутати, дадоха удобен повод да се спусне отново червено-синята мъгла. Не че не се очакваше, но ни омръзна от евтини трикове. Сякаш не знаем, че точно по време на червеното правителство на Сергей Станишев бяха приети поправки в Закона за политическите партии, регулиращи финансовия поток на парите за независимите депутати. За да не бъдем голословни, ето точния текст:

Според чл. 25, ал. 3 от този закон при промяна на членския състав на ПГ държавната субсидия се предоставя на формациите, към които независимите декларират принадлежност. В закона няма изрична забрана партиите да връщат тази субсидия на независимите депутати.

С това би трябвало да се приключи и изобщо да не се поставя този въпрос. Но популизмът на наследниците на комунистическия режим и макиавелизмът на тези, които се борят да седнат на стола на бившия преподавател по марксистка политикономия Иван Костов, са убедително доказателство, че скоро няма да се разделим с многоглавата ламя на криминалния преход. След всяка отсечена глава се появява нова, още по-хищна.

Нахално е тези, които дълги години бяха маши в ръцете на задкулисните кукловоди, днес да си служат с морални категории. Знае се добре, че те отдавна са оперирани от това. Доказаха го и последните избори, на които се видя, че избирателите категорично се обявиха против съюза между БСП и Синята коалиция, шествал през цялата 2011 г. Това че тези стари партии не са си взели поука, си остава за тяхна сметка. Но и не трябва да се чудят защо и в техните къщи гори пожарът на недоволство и разединение, изхвърлило някои от тях зад борда на 4-процентната бариера.

Можем да добавим и още нещо че за първи път в този парламент бе сложен край на партийното номадство и безпринципното създаване на нови формация вътре в пленарната зала. Няма да се спираме сега и на отхвърления веднъж завинаги проблем с гласуването с чужди карти. Но тези две победи на демокрацията, с които червено-синята мъгла нарочно не се справи, сега се пропускат от техните лидери. Но и това е обяснимо. Гарван гарвану око не вади, когато става дума за белите, които съвместно са сътворили и най-вече заради услужливото подаване на топката от парламент на парламент, от мнозинство на мнозинство, през целия криминален преход.

Естествено е, че със зъби и нокти ще се опитат да върнат старото статукво. Но както се вижда, никой не им вярва. Едните ще си останат със залпа на Аврора, а другите, както е казал народът, като гладни кокошки просо ще сънуват.

Беззъб опозиционен януари

2012-01-09T12:48:00.000+02:00

Беззъб опозиционен ще е новият политически сезон, който започва тази сряда (11.01) с новата сесия на Народното събрание. Управляващите разполагат със стабилно мнозинство след една декларация на 9 независими народни представители още от миналата пролет. В края на годината това мнозинство е станало още по-стабилно след като други шест народни представители (Валентин Иванов,Стоян Иванов, Огнян Пейчев, Калина Крумова, Цвета Георгиева и Кирил Гумнеров, бивши депутати от АТАКА), са декларирали принадлежност към ГЕРБ. Напоследък мнозинството има подкрепа и от петимата народни избраници, останали от разпадналата се група на РЗС. Това означава, че на практика правителството разполага в парламента с подкрепата на 137 депутати. Тенденцията дори е тази подкрепа да се увеличи след евентуалното разпадане на парламентарната група на АТАКА, която бе разтърсена от вътрешни сътресения в края на миналата година.

От сега е видно, че наличието на такова солидно мнозинство ще обезсмисли и дискредитира всеки опит на опозицията да бламира пленарните заседания с излишни популистки дебати. За съжаление, вместо да се оправдават парите на данъкоплатците, като се приемат законите (това, за което всъщност са избрани депутатите), със сигурност сблъсъкът между тях ще е още от първия ден. Най-лесно е да се намери подходящия повод затова. Не е изключено дори да има драматични схвътки с изключването на микрофони и намесата на квесторите. Но и това няма да е изненада, заради факта, че Октопода губи позиции, а неговите генномодифицирани продукти, трябва да оправдаят зависимостите си от него (въпреки желанието на една част от тях да си намерят нови господари).

В средата на този парламент избирателите вече няма как да бъдат подведени. Те видяха кои са палячовците и ги наказаха на последните избори за президент и местна власт. Лош бе резултатът и за партиите от очерталия се съюз през миналата година между БСП и Синята коалиция. Проблемът и на едните и на другите е, че

често стъпват на динени кори

Спомняте ли си, например как лидерът на БСП се издъни с отношението си към Българската православна църква, когато в края на миналата година заяви, че тя „не е част от държавата и няма защо да участва в това посмешище, което се разиграва” по повод на дискусията дали да се извадят поповете, доносничели на ДС. Тогава Станишев подкрепи позицията на Светия синод да откаже отварянето на досиетата на църковните служители. Само че самата църква, усетила, че политиците се опитват да трупат дивиденти на неин гръб, се отметна от намерението си да се противопостави на комисията по досиетата и и оказа пълно сътрудничество, като предостави за проверка списъка на висшия клир. С този ход БПЦ се измъкна достойно от ситуацията, докато Столетницата остана с пръст в уста. Може дори с известна ирония да се предположи, че разигравайки червените, църквата си връща на бившите комунисти заради тоталния терор на който са били подложени светите служители по времето на соца. Така че, когато лидерът на БСП обявява намерението си да внесе още в началото на тази сесия нов вот на недоверие срещу правителството, трябва да има предвид, че пак може да бъде подхлъзнат. Изборните резултати карат всички участващи в комплота срещу управляващото мнозинство

да преосмислят позициите си.

За някои от тях това ще е последният шанс да минат четирипроцентовата бариера. За други, ще е бавене на топката, докато решат вътрешните си проблеми. А за Станишев всяка допусната от него грешка, ще налее вода в мелницата на опонентите му в партията, които след 20 януари, когато Георги Първанов напусне президентството, ще бъдат с един в повече.

Ще пропуснем встъпителния политически цирк, който се случва в началото на всяка нова сесия и често отнема целия пленарен ден. И ще се съсредоточим в това, което се очаква да бъде гласувано още в първия месец. То е достатъчен повод, за да нажежи страстите между парламентарно представените политически сили. Законът за гражданската конфискация, както е познат в обществото, или Закона за отнемане на имуществото, придобито по неправомерен начин няма начин да не предизвика бурни дебати. Дискусията, която се разрази миналата година за него показа, че

конфискацията на имущество преди да се е произнесъл съдът

е неприемлива за кукловодите на криминалния преход. Управляващите този път обаче са си подсигурили нужното мнозинство, (което се пропука при предишния опит и сред подкрепящи ги независими депутати). Този закон се наблюдаваспециално и по механизма за сътрудничество и оценка от Брюксел, защото през февруари се очаква междинния доклад на Европейската комисия, предхождащ окончателния през лятото.

Втората писта, по която управляващите ще продължат да налагат своите позицииq са промените в закони, свързани със социалната политика. В края на миналата година президентът наложи най-вероятно последното си вето в десегодишното си пребиваване на „Дондуков” 2. С него той върна измененията в Кодекса на труда, приети преди Коледа. Управляващите едва ли ще се съобразят с него, въпреки аргументите на държавния глава, че може да бъдат засегнати редица международни договорености. Ветото всъщност цели по-скоро да осигури бъдеща подкрепа във вътрешнопартийната битка на Първанов на някои работодателски организации. Затова, въпреки витиеватостта на формулирането му, ветото няма да се приеме в пленарната зала и законът ще бъде прегласуван.

По-интересен за разглеждане като перспектива е внесеният от председателя на парламента проект за промени в конституцията на България, добил популярност като Пакта за стабилност, или Пакта „Дянков“. Така или иначе той трябва да бъде гласуван, макар и след като Европейският съвет уточни окончателно новата финансова рамка, по която страните членки, трябва да работят. Всяка промяна в конституцията обаче изисква мнозинство от две трети, каквото в момента управляващите нямат. Затова по тази тема ще се наложи нов кръг от предварителни разговори. Носят се слухове, че цената за тези приемането на пакта „Дянков” ще е експертно правителство. Но това се отхвърля от основни играчи като ГЕРБ и БСП. Известно е обаче, че в критични за страната моменти, като например войната в Югославия, ДПС е гласувало в полза на НАТО и Европейския съюз. Така че

категоричното противопоставяне на пакта

от страна на червените може да си остане само за тяхна сметка.

От любопитна гледна точка е интересно как през новия политически сезон ще продължи роенето в парламента и дали и АТАКА (след разпада на РЗС през миналата година) ще оцелее като парламентарно представена сила. От това имат полза единствено от БСП. Очаква се още през първия работен ден социалистите да попитат не е ли нарушен правилникът на НС заради обявената принадлежност на шестимата атакисти към ГЕРБ. Но и това ще е буря в чаша вода, защото както в много такива случаи по ирония тълкуването че субсидията следва депутата е внесено (и прието по-късно) от Павел Шопов, депутат от АТАКА.

Каквото и да се случи през тази сесия, дори да се стигне до скандални изцепки и схватки, то това едва ли ще навреди повече на авторитета на свещенната сградаq на която пише „Съединението прави силата”. Избирателите не само че са претръпнали след миналогодишните водни шоута в нея, но все по-ясно виждат кой работи в техен интерес и кой не.

Броженията в опозицията

Те са толкова силни в двете стари партии БСП и разпадналата се Синя коалиция (СДС и ДСБ), че се вижда отчаяние в последните напъни техните лидери да запазят партийните си постове. Най-видима е паниката в БСП. Лидерът на партията Сергей Станишев в края на миналата седмица привика на „Позитано” 20 участници в младежкото обединение на партията. На него той откри по твърде прозрачен пополустки начин топлата вода като заяви, че “БСП е узряла за идеята да има повече млади хора в депутатските листи, в ръководството й.” Нека само си припомним какво се случи в същата тази партийна централа, когато миналата есен техният кандидат за кмет на София Георги Кадиев обяви своя листа от съветници, състояща се предимно от млади хора. Не само че бялата партийна врана, бе нападната от чугунените глави, но и по-късно бе провалена на изборите, предимно от своите. Кадиев подаде оставка след провала си и вече е проблематично дори оставането му в партията. Младите в БСП не искат това да се случи и с тях - да бъде използван тяхната енергичност и след това да ги захвърлят, за да може

машите на Октопода да запазят постовете си.

Разбира се, това което върши Станишев, е след дъжд качулка. Едва ли с голи фрази той ще може да привлече на своя страна достатъчна подкрепа, за да запази поста си, особено след като Георги Първанов се върне в партията. На всичкото отгоре се готви и нов ляв проект, в който провалилият се на пет избори лидер няма как да се внедри. Докато, според хората, които вече възстановяват структурите на социалдемократическото движение, същото не може да се твърди за Първанов, който отдавна им помагал задкулисно.

Лошите новини за Станишев ще дойдат и от самата парламентарна група, където вече разслоението е факт. Затова и признанието му, че в нея гъмжи от интриги е истинско, но закъсняло. То само доказва слабостта му като най-дълго управлявалия лидер на БСП в годините на криминалния преход.

Интересно е и

как ще се развие разпадът на Синята колация

и коя от двете партии ще съумее да оцелее, като влезе самостоятелно в следващия парламент. На пръв поглед изглежда, че авторитарния Иван Костов има предимство и ДСБ е по-стабилната партия. Той самият се опитва да внуши това не само на своите, но и на ослушващите се близо 2 милиона десни избиратели, които загърбиха през последното десетилетие синята идея. Само че тъй като той е носителят на основната вина за разпада на дясното, „стабилността” му е на глинени крака. Младите, които по подобие на Станишев, той ухажва със семинари, едва ли приемат като чиста монета „обединителните” му действия, гарнирани с апаратни хватки, като например кооптирането в ръководството на популярните Прошко Прошков и Светослав Малинов. Те разбират, че реанимирането на Синята коалиция минава единствено

чрез пращането на Командира на заслужен отдих

в Драгалевци. Костов, дори когато е губел, е съумявал да запази своя интерес. Затова за нас е по интересно какво ще се случи от приятелската ръка, която той хвърля към неуспялата кандидат президентка Меглена Кунева, заради получените от нея близо 500 000 гласа. Самата Кунева вече се самообяви за „дясна”. Само че и двамата си знаят, че този неин „успех” няма как да се повтори. По известната като мадам Yes лидерка на новото обединение „България на гражданите” нанесе смъртоносен удар на своите от НДСВ, които я подкрепиха със структури и финанси. Тя покани само неколцина от тях в бъдещата си партийна формация. И това със сигурност ще и изиграе лоша шега.

Що се отнася до Мартин Димитров, той със сигурност едва ли през тази година ще играе по свирката на червено-синята мъгла, тъй като се видя, че парламентарният му съюз с БСП и сляпото подчинение на Командира доведе до плачевният резултат на техния кандидат за президент, който напълно маргинализира сините и ги остави на политическото дъно.

Църквата не е дъвка за обществото

2012-01-05T08:50:00.001+02:00

Българската православна църква завърши и започна Новата година с две добри дела. Точно на Стефановден (третият ден от Рождество Христово) в Комисията по досиетата е постъпил изпратен от нея списък на всички духовници, които участват в нейното ръководство. Това бе официално потвърдено от шефа й Евтим Костадинов. Така БПЦ изпълни изисканата по закон информация.
Вчера пък Свeтият синод прецизира становището си относно методите за асистирана репродукция и сурогатното майчинство, което тя отхвърли в навечерието на Нова година. Новата формулировка е в резултат на синхронизирането с останалите православни църкви. Веднага ще отбележим, че в практиката на Руската и Гръцката църква се допуска прилагането на принципа на икономията по отношение на оплождането ин витро за хората, които не могат да възприемат кръста на бездетието като особено житейско призвание, нито са готови да поемат по благословения път на осиновяването. Към становището на Св. синод на БПЦ е включен преамбюл, в който се казва:
“В духа на неизменната православна вяра в съвършенството, всезнанието, благостта и светостта на Божията воля Българската православна църква-Българска патриаршия не може да подкрепя методите на асистирана репродукция, както и сурогатното майчинство, доколкото те нарушават целостта на брака. БПЦ благославя единствено “ин витро”/”ин виво” оплождането, при което се използва материал от самите съпрузи и се имплантира/т ембрион/и в самата съпруга, без да се допуска унищожаването на нито един от тях”.

Допълнението в становището не е само в увода, но и в самия текст. Новият пасаж гласи:

“Българската православна църква по крайно снизхождение може да допусне „ин витро”/„ин виво” оплождане, при което се използва биологичен материал, принадлежащ само на двамата съпрузи за създаване на ембриони, всеки от които се имплантира в съпругата без да се унищожава нито един от тях, като те се износват единствено и само от съпругата. По този начин целостта, единството и хармонията в семейството в значителна степен биха били запазени.”
В така формулираното становище се извеждат два основни принципа, определящи позицията на църквата към въпросите с биоетичен характер: запазването на целостта на семейството, което се състои от един мъж и една жена, и възприемането на ембриона като човешка личност с еднакво право на живот преди и след раждането.
С това се слага край на измислени от кукловодите на криминалния преход дискусии дали да се оповестят поповете агенти на бившата ДС и може ли да има заместители на майки. Така че и

дежурните оплаквачки

т. нар. леви интелектуалци, подозрително заставащи на амбразурата винаги когато се появи сянката на бившата Държавна сигурност, могат да се успокоят до следващото дърпане на конците им.
Тези две здравословни стъпки на църквата показват защо тя е оцеляла през вековете. Упреквана особено (и не случайно) в годините на прехода в чудовищни грехове, БПЦ винаги е успявала да намери онова единство, което да я извади по-силна след всеки опустошителен политически смерч, преминал през нея. Трябва ли да припомняме как с помощта именно на бившата ДС бе организирано разцеплението на Светия синод още в началото на 90-те години, което придоби гигантски размери по време на управлението на Иван Костов (1997 – 2001). Тогава имаше двама патриарси, а до края му (юни 2001 г.) от дублиращия синод бяха окупирани 250 църкви, манастири, параклиси и други имоти на БПЦ. В техни ръце са и банковите сметки на църквата.
Споменаваме това не случайно. Защото тогава се опитваха да ни внушат, че новият патриарх Пимен е избран по „един демократичен начин”. И тогава, и сега се внушава на десните симпатизанти, че другият синод “е комунистически” и се състои от “агенти на ДС”. Само че се оказа, че Пимен е бил един от най-приближените на комунистическия диктатор Антон Югов, включително и като негов ятак, като активен борец против капитализма и фашизма, а най-вече и като агент на ДС в състава на Светия синод наравно с други двама най-видни разколници. Също така през май 1990 г.

Пимен е начело на депутатската листа

в създадения от червеното политбюро и ДС (в края на 1989 и началото на 1990 г.) Общонароден комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ). Комитетът е известен с това, че стана инициатор на подклажданата от комунистите и ДС “националистическа вълна” на засегнатите от връщането на турските имена и отмяната на възродителния процес.
Припомняме всичко това и защото не трябва да се учудваме на съпротивата срещу очакваното оповестяване на досиетата на висшия клир в края на месец януари, която бе оказана от някои кръгове. Съвсем обяснимо ще е когато се обявят имената, някои или сами да напуснат постовете си, или пък

самата църква да поиска отстраняването им

Защото има достатъчно убедителни данни и сега, които потвърждават думите на бившия шеф на комисията по досиетата Методи Андреев, че ДС е наблюдавала и контролирала църквата. Това се вижда още от програмните документи при създаването на ДС след 9 септември 1944 г. А по- късно, вече в годините на демокрацията, висши служители на бившите тайни служби разказват подробно как е ставало това. В мемоарните си книги например Бончо Асенов, шеф на направление „Духовенството” от 1974 г. на Шесто управление на ДС, разкрива, че сред поповете имало агенти от много висок ранг и те били много прилежни. Анализите на спомените на бившите ДС служители и на публикуваните от комисията по досиетата архиви показват, че хватките на вербуването са класически – от доброволното сътрудничество през насилието, конспирацията и шантажа. Основанието за вербовката на най-доверените от тях обаче е било парадоксално – че те в действителност не са били вярващи. С други думи доносници ставали само “духовниците”, които

доверявали на ДС, че не вярват в Бога”

Само можем да си замълчим пред подобно светотатство. Но ще си позволим да кажем, че апостол на вярата и одлъжностено към ДС духовно лице са две различни неща, които нямат връзка помежду си. Затова и както пише в светото писание, истината ще направи свободни всички – и зависимите, и миряните, които трябва да знаят божи служител ли е този, пред когото се изповядват, или служител на тайната милиция. Така че в това отношение имат право свещениците като твърдят, че вярата и властта са несъвместими. И да протестират, когато чиновници и политици се опитват да се набъркат в църковните дела.

Със сигурност когато в края на януари бъдат оповестени имената на агентите от висшия клир, това ще предизвика разнопосочни тълкувания – от разпни го до осанна. Така стана и миналата година, когато комисията на Евтим Костадинов разкри посланиците агенти на ДС. И досега благодарение на една институция тази тема се влачи, дори се стигна до осъждането на министерството на външните работи от трима бивши агенти. Но на „Дондуков” 2 на 22 януари встъпва в длъжност новият президент. Така че било с тиха лустрация или по друг начин, бивши агенти на комунистическите тайни служби вече няма да има на дипломатическа работа. Това, което е по-съществено, е, че

ТАЗИ ИНСТИТУЦИЯ НЯМА ДА Е ОПОРА ЗА ОКТОПОДА

когато трябва да се попречи и забави процесът на демокрация чрез прикриването на едни или други зависимости. Не случайно някои архиереи обявиха преди Нова година, че точно от президентството ще искат подкрепа да не се разкриват досиетата на църквата ни. Сега вече тази опора и тих пристан на бивши агенти ще бъде разрушена. Новият ред там ще е този, който ще помага на обществото да се отърси веднъж завинаги от тайните и носталгията по социалистическия строй.
А очакваният катарзис в православната църква ще даде път не само на млади и достойни свещеници, но и ще успокои миряните, които в продължение на повече от десетилетие и с помощта на бивши десари бяха разкъсвани между два синода.
Бихме могли да цитираме и библията по въпросите, свързани с двойнствената същност. Но ще се въздържим. Защото разкриването на истината ще е достатъчно наказание.
По отношение на изкуплението на греховете им обаче ще прочетем от
Исая 53 и 1 Петрово 2:24:
„Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиито рани вие оздравяхте.”
Ще цитираме и Апостол Йоан(1 Йоан 5:14-15):
„И дръзновението, което имаме пред Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да попросим, знаем, че получаваме това, което сме просили от Него"

Нова година по български

2012-01-02T22:05:00.001+02:00

Годината, за която, според календара на маите се твърди, че ще настъпи краят на света, започна у нас типично по български. Политиците вместо да си подадат ръка и заедно да тръгнат срещу кризата, предпочетоха да хвърлят камъни в чуждия двор. Например лидерът на СДС Мартин Димитров вчера премълча за своето едногодишно съучастничество в червено-синия заговор срещу сродната управляваща партия, но с охота продължи да чертае мрачни прогнози, за които, според него единствено е виновно мнозинството, заради погрешната политика, която водело. Той дори се изхвърли, че единствената политическа сила, която можело да изведе страната от кризата била СДС. Няма да го питаме, защо при това положение, избирателите са сложиха тази партия под чертата на четирите процента, нито защо доскоро, заради сляпото подчинение на другия коалиционен партньор го наричаха Мавъртинчо. Само ще отбележим, че Димитров е председател влиятелната икономическа комисия в парламента и докато заема този пост

ще носи солидарна отговорност за случващото се в страната.

Е, ние сме сквикнали политиците да ни баламосват с лакърдии. Повечето българи вече гледат на тях откъм веселата страна. Но има и плашещи неща като очакването и през тази година да продължи излишната и нездравословна носталгия по времето на соца. Тя е добра храна единствено за Октопода, чиито позиции са силно застрашени. На пръв поглед бе забавно да се види ликът на бившия комунистически диктатор Тодор Живков на календар за 2012 г. Но на нас не ни се иска и тази година да мине в глупави блянове по онова време. Добре че има хора като Мария, (жената, която бие камбаните на храм паметника Александър Невски в столицата), които не само не искат да си спомнят онова минало, но и се гневят: „Каква е тази носталгия за управлението на Тодор Живков? Тогава нямаше нищо – нямаше червен пипер, орехи, чесън… Аз донесох гребени от Тунис - тук в един момент дори не се намираха гребени.”

А и фактите за тия години, идващи от всекидневно разкриващите се архиви на бившата Държавна сигурност, не са добри за кукловодите на криминалния преход. Митът, че по време на четиредесет и пет годишното управление на БКП се е живеело по-добре рухва. Някак си се забрави огромния външен икономически дълг, наследен от режима, който и днес данъкоплатците,(част от които са тези, които „плачат” за ония времена) продължават да изплащат. А какво да кажем за натрупания вътрешен дълг от 23 милиарда още в началото на 80-те години на миналия век и съсипването на водещи по онова време икономически отрасли. В показанията на редица комунистически дейци, правени в началото на 90-те години,(които могат да се прочетат в прокурорското „Дело номер 4”) се разбира как например заради неплатежоспособността на режима, Златният резерв на България е „подарен” на СССР през 1960 г с еднолично решение на тогавашния първи секретар на БКП Тодор Живков. Руснаците просто са си поискали кредитите, които са отпускали под формата на заеми. Всъщност още тогава държавата ни на практика е била фалирала. А

Живков, за да запази банкрутиралото си управление,

иска дори да станем съветска република. Това, че не се е случило не означава, че руските кредити секват. Напротив, те продължават чак до 1987 г., когато Кремъл, закъсал също икономически и управляван вече от Михаил Горбачов, отказва на България жизненоважен кредит от 1 милиард долара. През тези години, за да се набавят пари, страната ни започва контрабанда на оръжие и други нерегламентирани стоки, като наркотични вещества под формата на медикаменти. Но и това не помага. Например, „Кинтекс”, фирмата, която се занимава с такива дейности към 1987 г. дължи на Българската външнотърговска банка близо 600 млн.долара. Селското стопанство е изоставено за сметка на индустриализацията, но за произведената продукция от този отрасъл няма толкова голям нито вътрешен нито външен пазар, така че да бъдат покрити инвестициите. Близо 2 милиарда долара, вложени в индустрията отиват на вятъра. Електрониката също закъсва, след като спират възможностите да се осигурява нужната валута за нейното подържане на съответното технологично ниво. Всъщност икономическата криза в целия бивш СИВ е тази която предшества и обуславя падането на комунистическите режими. Ще пропуснем последвалата и дирижираната от кукловодите трансформация на държавната собственост в капиталистическа

в продължилия близо 20 години криминален преход

И ще преминем направо към добрите новини. Една от тях е смяната на караула на „Дондуков” 2. Сигурни сме, че когато на 22 януари новият президент Росен Плевнелиев встъпи в длъжност, ще се пресечат редица скрити и явни механизми за влияние на тази институция, както и осигуряването на чадър на бивши агенти на ДС.

Ще отворим една скоба, за да кажем, че положителните промени, които заради Октопода стават мъчително бавно, също са причина за раздразнението на ицзбирателите. Но те сами са виновни, че появата на всичко, което липсваше по времето на соца (и лесното му придобиване) - коли, банани, автоматични перални и много други лъскави предмети, красиво опаковани, някак си притъпи развиването на демократичните цености . Хората някак си забравиха че всичко това върви ръка за ръка. Затова и днешната стратегия на оцеляване не работи в тяхна полза. Единствено опирането в точните и реални цифри ще е от тяхна полза. Или както казваше „желязната лейди” Маргарет Тачър: "Не се плашете от сложните термини на икономистите и министрите, а

мислете за политиката на нивото на собственото си домакинство"

Всъщност, това, което тя казва, е особено актуално и днес и то е, че ако не пестиш, не можеш да си сигурен, че другите ще го правят. Животът отвъд възможностите води до зависимост вместо до независимост, а зависимостта води до деградация.

Затова и участниците в продължилата близо месец у нас стачка в железниците разбраха, че синдикатите с техните голословни напъни да защитят собственото си статукво, не защитават техните интереси. Оказа се, че условията, предложени от работодателите (на базата на точни разчети), са приемливи за стачниците. Те се опряха на реалността. И от това спечелиха. Загубиха само тези,

които през годините са били маши на играчите в сянка

Това беше добър урок за това как трябва да се работи в условията на криза. Избирателите все по рядко ще се вързват на голословните приказки на политиците.

Накрая, за да обобщим ще кажем, че можем да повярваме на думите на синия лидер, че иска консолидация, а не разделение вдясно. Наистина трябват млади политици. Но преблемът вече не е само в оттеглянето на Командира, а и в отдръпването на самия Мартин Димитров, което той, разбира се по костовски няма да направи.

Но думите му, че нямало дебат и анализ на кризата в страната и че се питали астролози и знахари как тя да бъде решена, звучат лековато. Също така не можем да приемем за чиста монета думите на Костов, че сегашното управление е ляво и популистко. А какво да кажем за твърдението на неуспялата кандидат президентка Меглена Кунева, че била дясна политичка. Няма да се спираме на това какво твърди лидерът на БСП Сергей Станишев, защото червената демагогия е разбираема. Но ще отбележим, че нито един от изброените политици не представя най-важното, което се очаква от тях –

алтернатива, в която избирателите да повярват

Ако те го бяха направили убедително, нямаше да получат този плачевен резултат на миналогодишните президентски и местни избори.

Затова е крайно време веднъж завинаги да се разделим с носталгията по соца, а изброените политици, вместо да хвърлят камъни в чуждия двор и вдигат излишна врява, да потърсят преди всичко своите кривици. Защото поведението им е комично точно като в този виц: „В публичния дом влиза мъж и уверено се запътва към една от стаите.След пет минути от там изскача проститутка и крещи:"Ужас! Ужас!"

Съдържателката на заведението я поглежда изненадано и изпраща вътре друго момиче. След десет минути и то излиза от стаята с викове:"Ужас! Ужас!"

За да спаси честта на заведението, собственичката изпраща вътре своята любимка. След петнайсет минути и тя излиза от стаята с думите:"Ужас! Ужас!"

Накрая съдържателката въздъхва и сама влиза в стаята. Минава час, минават два. След три часа от стаята излиза разтреперана и казва:"Е, ужас е! Но не е "Ужас!!! Ужас!!!"

Новогодишни лявоцентристки интриги

2011-12-30T08:56:00.009+02:00

Докато в БСП се преброяват преди битката за лидерския пост догодина, а в центъра се опитват да ни пробутат поредното политическо менте с фамозното заглавие „България на гражданите”, недоволни от новите интриги (целящи да запазят статуквото на криминалния преход) започнаха совалки за създаването на мощно социалдемократическо движение, каквото имаше в зората на демокрацията през деветдесетте години на миналия век и бе създадено от д-р Петър Дертлиев. Празната ниша на истинската лява партия, която да защитава интересите на бедните (а не да работи за себе си и за личното благоденствие – например: по времето, когато социалистите бяха управляващи, а премиер – Сергей Станишев), както и центристкото пространство (в което умело се вклини Октопода с помощта на бившата еврокомисарка Меглена Кунева) стимулираха редица малки партии и движения да започнат консултации за обединението си. Любопитна подробност е, че Обединените социалдемократи (които след години успяха да се освободят от емблематичния със срещите си със съдебната система Александър Томов) са отчели, че

резултатът от последните местни избори тази есен ги е направил пета политическа сила.

Това допълнително е дало тласък те да станат притегателен център за обединителните процеси. Към тях със сигурност ще се присъедини и формацията Леви обединени сили - ЛОС, в основата, на която бе партията Българската левица на Иван Генов. Самият той не успя да създаде структури на партията (която пък наследи като лидер от покойния Илия Божинов) и затъна в изолация. 17-те леви организации, които учредиха ЛОС, постигнаха минимални резултати на президентските и местните избори. Но сега те, с помощта на обединителните ходове на бившия шеф на БОП Тихомир Стойчев бързо са преценили, че мястото им е в новото движение.
Новото обединение със сигурност ще дръпне избиратели и от тези 500 000, които гласуваха за Меглена Кунева. Смята се, че голяма част от този вот е бил заради липсата на ясна алтернатива. От ден на ден на повечето избиратели им светва, че неуспялата кандидатпрезидентка е надхитрила всички – партията, в която още членува, взела е чуждо име за своето движение (както алармираха независими депутати), надхитрила е и избирателите (които изобщо не са си мислели, че мадам Yes е човек с много зависимости, предимно с кукловодите на криминалния преход, които сега отчаяно се борят за запазване на статуквото).
Първите прогнози за реанимираното социалдемократическо движение са доста оптимистични. Очакванията са, че след следващите парламентарни избори те ще са формация със своя парламентарна група и съвсем ясно очертан политически профил, който ще ги прави надежден и сигурен партньор за всяко правителство, което ще гарантира продължаването на реформите в страната.
Тези, които първи ще разберат, че ще бъдат ощетени от социалдемократическата алтернатива, няма да са управляващите, а предимно съпартийците им от БСП.

Маската на социалдемокрацията еднакво ще отива

и на Станишев, и на отиващия си от „Дондуков” 2 Георги Първанов.
Един бегъл поглед на сегашното разпределение на силите в БСП показва, че Първанов доминира в повечето областни градове на страната – София (област), Варна (област), Пловдив, Бургас, Благоевград, Плевен, Стара Загора, Сливен. Станишев държи Варна (град), част от София и някои по-малки градове.
Играта на Станишев е прозрачна, той иска да има конгрес през юни, за да може есента, ако бъде избран за постоянен шеф на ПЕС, сам да посочи своя наследник – най-вероятно това ще е Михаил Миков, бивш негов вътрешен министър.
Първанов, при наличието на такова голямо предимство, също едва ли ще чака друг да реди пасианса. Сигурно е, че ще нанесе своя удар също през юни. Ако Станишев падне, което е най-вероятно, тогава автоматически той ще загуби шансовете и за ПЕС.
Но нито едното, нито другото

имат значение вътре в Столетницата

Това, което обаче може да се окаже решаващо, е кой от двамата ще съумее да спечели социалдемократите на своя страна. Повечето от тях са членове все още на БСП. Някои от тях нямат и намерение да напускат любимата си партия.
Не по-малко интересно е как социалдемократическото ветрило ще се разгърне по отношение на Кунева. Изненадващо в сряда се появи ново движение, носещо име, почти идентично на това на неуспялата кандидатпрезидентка: „Граждани управляват България”. Инициаторите му твърдят, че единствено имат общо със себе си, не казват кой е фондът, който ги финансира, предложиха няколко добри граждански идеи и завършиха с това, че нямат политически амбиции. Известно е, че и Кунева нямаше доскоро такива амбиции. И така успя да приспи своите от царската партия. Сега те са й бесни и някои от тях

открито заявиха, че ще създадат паралелно движение

което да върне гласовете обратно в НДСВ. Освен това самият факт от политическото позициониране на движението на Кунева ще я лиши от част от избирателите, тъй като на президентските избори зад нея застанаха леви, центристи и десни. Ако тя продължава да твърди, че е десен политик (както го прави напоследък), то хиляди леви гласове, които тя получи, ще се насочат към новата социалдемократическа формация.

Един от най-любопитните, но нелицеприятни факти за новите формации е, че те се подкрепят предимно от „унижените и оскърбените” – недоволни от управляващите (но повече скачащи срещу партиите, от които са произлезли), или пък - лутащи се в подкрепата си от менте на менте. Затова накрая ще разкажем следната поучителна история. Веднъж тайфа мишоци се събрали на мрачно съвещание.„Всички ни унижават. Всички се опитват да ни тормозят. Не можем да живеем повече така. Какво да правим? – занареждали те. Накрая един от мишоците казал: „Сетих се! Ще питаме Филин. Той е известен и мъдър стратег!” И всички вкупом се запътили към Филин. Наобиколили го и го попитали: „Какво да правим? Ние сме беззащитни и всеки може да ни обиди!” Филин дълбокомислено погледнал нагоре и казал: „Всичко е много просто: трябва да станете таралежи”. Мишоците се зарадвали и хукнали обратно с възторжени викове: „Да, да! Разбира се! Всичко е толкова просто, можехме и сами да се сетим! Трябва просто да станем таралежи!” Внезапно един от мишоците спрял и озадачено се втренчил в земята. „Да де…- замислено казал той, - ама се чудя, как точно ще станем таралежи?” – „Наистина, наистина! – извикали останалите. Как ще станем таралежи? Да отидем пак при Филин и да го попитаме”. Цялата група завила обратно като един голям параход и хукнала отново при Филин. „Филин, а как да станем таралежи?” – за втори път попитали мишоците. „Ами - замислено и гордо казал Филин, - това вие ще си го решите. Аз съм стратег. А как се става таралеж – това е вече технология”.

Вслушване в коледните послания

2011-12-27T07:33:00.000+02:00

„Христос се роди! Дойде в света сред човеците, за да озари живота на всеки от нас с божествената Си светлина, за да ни даде надежда, да въдвори мир, да ни каже по най-категоричен начин, че нищо не ни е повече необходимо от любовта.” С тези думи се обърна патриарх Максим към миряните в Рождественското си патриаршеско и синодално послание. То бе прочетено от Стобийския епископ Наум по време на тържествената литургия в храм-паметника „Св. Александър Невски” в столицата. Патриархът пожела също така да се радваме на благодат и да преуспяваме в благочестието.
Пожеланието на Негово Светейшество идва точно навреме. В нощта на чудесата се видя, че кризата така е притиснала повечето българи, че за първи път от години липсваха традиционните емоционални гърмежи на пиратки и множество инциденти заради тях. Сигурно е, че миряните имат нужда да се опрат точно на тези ценности, споменати от патриарха, за да оцелеят. И не се съмняваме, че го правят. Въпросът е дали тези, които са избрани от тях, за да облекчават проблемите им, ще загърбят политическите ежби, ще проумеят смисъла на коледното послание на църквата и с поведението си ще оправдаят гласуваното им доверие. Няма да кажем в прав текст, че сме скептично настроени, не само защото се нагледахме през отминаващата година на достатъчно техни циркови изпълнения (и то не къде да е, а в свещената сграда, на която пише „Съединението прави силата”), а защото техният популизъм и тайни договорки, които от години определяме като червено-синята мъгла, ни карат да гледаме на някои от тях като на хора, които отдавна са си плюли на физиономиите и в морално отношение няма какво да губят.
А би било добре, ако те се опитат да вникнат поне в посланията, които им изпращат онези, които са се излъгали да им повярват и съвсем незаслужено са страдали от това. Ето например какво казва навръх празника една от тях - Мария, жената, която бие камбаните на „Св. Александър Невски”: „След 10 ноември те се разделиха на явни и скрити комунисти. Скритите бяха СДС. С дъщеря ми ходихме на всички митинги, на маршове, които започваха от НДК. Това беше измама. Много комунисти имаше в правителството на Иван Костов, той просто подведе хората. И мен излъга. Аз 40 минути при идването на СДС бих тържествено камбаните. Костов после нямаше как да остане, Господ не го разреши. А за това, което стана после… Аз бях напълно убедена, че Симеон не може да бъде такъв управник като баща си. Той беше расъл без бащин надзор, мислеше съвсем различно. Него комунистите го доведоха на власт. Просто всичко, което се случи, трябваше да го преживеем, защото трябваше да бъдем наказани като атеисти. И аз мисля, че като причина за всичките ни страдания е това голямо обезверяване, бездействие на църквата, унищожаването на християнските семейства и ритуали. Всичко това може би се е запазило, но те унищожиха безпощадно и селата ни. Каква е тази носталгия за управлението на Тодор Живков? Тогава нямаше нищо – нямаше червен пипер, орехи, чесън… Аз донесох гребени от Тунис - тук в един момент дори не се намираха гребени.”
След тези проникновения на Мария как да повярваме на коледното послание на този политик, в което ни пожелава силна воля, за да постигнем целите си и да разпознаем мечтите си. Единственото нещо,
което би вдъхнало надежда
на хилядите като Мария, е политиците, рожба на Октопода, по-бързо да слязат от сцената. Защото няма как да им вярваме и през следващата година, след като две парламентарни групи се сгромолясаха пред очите на всички, а независимите депутати вече са четвърта политическа сила. (За миг само да си представим каква каша от политически ментета щеше да се роди в пленарната зала, ако политическото номадство, както и гласуването с чужди карти, не беше премахнато в началото на този парламент.) Затова сега някои от тях леят крокодилски сълзи и са готови да отблъснат ръката, която доскоро са целували, а други пък се умилкват отново около софрата, която онези в сянката ги караха да сринат. Не трябва да има съмнение, че и на едните, и на другите
избирателите няма да им простят
Същото ще се случи не само с формированията, рожби на генното политическо инженерство, но и с традиционните партии – БСП, СДС и ДСБ. Видя се, че братската им дружба, продължила цяла година и практически проявила се в няколко вота на недоверие към управляващите, както и с тупане на топката с безсмислени и протяжни дебати в пленарната зала, не доведе до нищо добро за самите тях: червените инкасираха пета поредна загуба, а Синята коалиция се разпадна, като на изборите за президент техният кандидат получи
65 761 гласа, или само 1,95%, което е направо смешно в сравнение с два и половината милиона избиратели, гласували за синия кандидат-президент Петър Стоянов през 1996 г.
На всичкото отгоре кукловодите на криминалния преход ни сурвакаха с поредното политическо менте с помпозното заглавие „България на гражданите”. Няма да коментираме спонтанното негодувание на онези независими депутати, които обвиниха бившата еврокомисарка Меглена Кунева, че им е откраднала името, няма да се спрем и на недоволството в НДСВ (където тя все още членува), че ги е прецакала, но ще обърнем внимание на онези, които седят зад кулисите и бабуват над новата си рожба, че няма как да накарат хилядите като Мария да бият камбаните в тяхна чест отново цели 40 минути. Убедени сме, че това няма да се случи и избирателите този път много бързо ще ги отрежат,
проумели, че
вълкът козината си мени, но нрава не
Трябва ли да припомняме колко излишна политическа енергия се хвърли покрай миналите през годината президентски и местни избори, за да се настроим за същото и през следващата година. Това, което е сигурно, е, че червените и присъединилите се към тях десни партии няма да мирясат въпреки краха, който ги застигна. Отсега се говори за нови вотове на доверие. Но перспективите те да са успешни са равни на нула. Това също е сигурно не защото управляващите спечелиха изборите, а защото успяха да победят и считаните за всемогъщи синдикати. Всички видяха, че тези организации, уж призвани да защитават интересите на хората, робуват на стара слава и не могат да генерират алтернативи на предложените от работодателите решения. Служители и работници бързо схванаха това и ги загърбиха. На практика се оказа, че в евентуалните протести Октопода ще остане сам. Което ще е смъртоносно за него, защото кукловодите
винаги са разчитали друг да им извади кестените
Всъщност още през първите дни на новата година предстои да видим как ще се реши една много гореща тема, свързана с отзоваването на посланиците, бивши агенти на ДС. През годината спорът с предизвестен още с падането на Желязната завеса резултат предизвика широк обществен отзвук, след като бе блокирано отзоваването на посланиците от отиващия си президент. По предложение на правителството бяха направени промени в Закона за дипломатическата служба, за да се узакони смяната им. Но на 23 ноември Конституционният съд обяви за противоконституционни текстовете, с които не се позволява на сътрудниците на ДС да се назначават за посланици или да заемат ръководни постове в МВнР. Сега ще видим как ще продължи сагата, след като на „Дондуков” 2 се появи новият президент. Истината е, че независимо от шумотевицата
тихата лустрация отдавна е в ход
и процесът е необратим. Интересно е също така как опозицията ще отиграе очакваната дискусия за промяна в конституцията, свързана с пакта за финансова стабилност. Според предложението данъците ще могат да се променят или да се въвеждат нови с мнозинство от две трети. Непосредствено преди коледните празници управляващите отправиха покана към политическите сили в Народното събрание и независимите депутати за нов кръг от консултации. Засега единствено от СДС са казали, че ще подкрепят така наречения пакт "Дянков". Това на практика означава, че преди промените да се гласуват, ще станем свидетели на много пустословие и спекулации, целящи единствено да се повдигне духът на все по-затъващата опозиция. Изобщо няма да умуваме над това какъв вой ще се вдигне и когато започне да се обсъжда друг приоритетен закон - този за гражданската конфискация, който има отношение към междинния и окончателния доклад по механизма за оценка и сътрудничество на Европейската комисия в правосъдието и вътрешния ред и сигурност...
Само отново ще напомним, че в коледното църковно послание няма нищо случайно и че озарението е необходимо, за да вдъхне надежда на миряните. А по повод на политическите актьори, ще им препоръчаме да се замислят върху казаното от един истински артист – Марлон Брандо: "Стремежът да си успешен актьор... Какъв смисъл има, ако не води до нещо полезно? А той не води до нищо полезно. Човек седи на огромна, измамна планина от захар и гледа в нищото. Това е единствената възможност.”

Филмът, който вече сме гледали

2011-12-23T18:15:00.003+02:00

Спомняте ли си как по време на президентските избори тази есен провалилата се в тях Меглена Кунева разпалено се кълнеше, че силата й идвала от това, че нямала партия зад гърба си. Оказа се, че през цялото време, както и днес (защото няма данни да се е отказала), е била член на НДСВ. Още тогава от ръководството на партията, създадена по подобна схема, не скриха недоволството си от мимикриралата тяхна съпартийка, но от етични съображения предпочетоха да си затраят. Някои от тях дори безкористно я подпомогнаха в кампанията, заставайки редом с нея с лицата си. Всички, разбира се, се ползваха от безплатния имидж и маркетинг, проверен през годините чрез царската партия. Те си мислеха, че Кунева в крайна сметка ще атакува следващия парламент пак чрез НДСВ. И когато този уикенд тя ги загърби окончателно, като обяви че създава движение „България на гражданите”, те вече няма защо да си траят за нейната двойственост. Това, че с този ход нейните съпартийци са изиграни, си остава обаче не само за тяхна сметка, но и в бъдещата сметка на всички онези граждани, които биха дали гласа си за нея. Изобщо няма да коментираме как неколцина независими депутати
останаха със зяпнали уста
като научиха името на новото сдружение. Защото те още преди половин година бяха резервирали името „България на гражданите и регионите” в Софийския градски съд за тяхна бъдеща формация. Само ще отбележим как преди часове бившата еврокомисарка се опита да се измъкне от тази конфузна ситуация с мъгливото твърдение, че нейното име било запазено като уникално название и това означавало, че нямало как да дублира наименованието на друго сдружение. Можеше поне от кумова срама да каже, че ще покани известните депутати на разговор, с който да изчистят проблема, без да се стига до съдебни разпри. Не се учудваме, че не го направи. По същия начин, запитана преди дни как оценява отказа на управляващите да участват в европейския фискален борд, тя започна да разказва изрезки от вестници – как Литва и Полша не само че вече излизали от кризата, но имали значителен икономически растеж.
Да се признае грешка
или да се похвали нечия решителност са чужди на една специална прослойка от родни политици, рожби на генното инженерство на кукловодите на криминалния преход. Няма да припомняме нито защо по времето на Тато бившата еврокомисарка е предпочитала да бъде с фамилията Пръмова, а днес е само Кунева, няма да преразказваме Габонската афера, нито ще натрапваме манипулациите й, че двата реактора на АЕЦ”Козлодуй”, 3-и и 4-и, трябвало да бъдат затворени по изискване на Европейския съюз като гаранция за бъдещото членство там. Само ще кажем, че всичко е ставало под зоркия поглед на бившата ДС и обичащите да използват машите й днешни манипулатори. Те от години прилагат чрез лабораториите си модела „Типинг пойнт” (повратна точка), родил с в началото на деветдесетте години спонтанно от продажния феномен на обувките „Хъш пъпис” и превърнат в политически маркетинг от Малкълм Гладуел. Този модел на лансиране на личности,
опаковани с граждански ценности
трябва да натика в ъгъла старите партии и да спечели сърцата на хилядите разочаровани от тях най-малко за един мандат. А след изчерпването на модела тутакси се лансира следващото менте, което е същото, но с друга лъскава опаковка, привличаща погледа на поредната порция разочаровани избиратели.
За нас всъщност по-интересно е как Кунева ще заеме дясното пространство, след като твърди, че още от зората на демокрацията е с десни убеждения. (Няма сега да се спираме какво точно й е дясното на Кунева. Известно е, че на изборите за нея гласуваха много леви избиратели, разочаровани от непрекъснатите изборни загуби на техния лидер Сергей Станишев. Твърди се дори, че нейната червена прослойка си имала профил. И това били симпатизантите на отиващия си президент Георги Първанов, който в бъдеще чрез свое формирование се канел да си партнира и дори да управлява с Кунева. Но нека не избързваме – рибата е още в морето, а зехтинът в тигана вече се нагрява, както правилно отбеляза популярният актьор Стефан Данаилов онзи ден по повод бъдещото премиерство на човека с двете имена).
Наистина интересът на Кунева (или по-точно на приятелския кръг, стоящ зад нея) е много точен по отношение на дясно-центристката ниша. Тя е най-рехава в момента. Нейни симпатизанти са близо два милиона избиратели, повечето от които не гласуват, но биха дали гласа си за тяхно ново представителство.
В лицето на част от симпатизантите на НДСВ и на БСП Кунева си има центристка подкрепа. Затова тя е насочила усилията си предимно към
„спящия” десен електорат
Терминологията („аз съм дясна”, „когато бях по митингите в началото на 90-те”, „времето се връща”, като аналог на „времето е наше”) която използва провалилата се кандидатка за президент, цели да присвои тъкмо тези избиратели.
Любопитно е да се отбележи, че в нейните усилия тя не е сама. Бившият премиер и едноличен лидер на ДСБ Иван Костов първи плонжира, признавайки още в изборната нощ, че икономическата програма на бившата еврокомисарка е добра за него. По-късно довереният на Командира д-р Петър Москов почти в прав текст предложи на Кунева коалиция. Бившият преподавател по марксистка политикономия от времето на Тато много бързо забрави как през лятото определяше Кунева като кандидат на тройната коалиция и политически обременена. Но днес заради получените от нея гласове на последните избори и неясното бъдеще на Синята коалиция е
готов на съюз с нея, за да се
озове отново в следващия парламент
Заговори се дори, че между двамата имало вече тайна среща. Това че Командира, както правилно отбелязва за него един психиатър, бивш негов съпартиец, отдавна няма какво да губи в морално отношение и си е плюл на физиономията, е ясно от години. Той, ако успее да се вклини в сдружението „България на гражданите”, знае какво да направи, за да го превземе отвътре. Затова ни е по-интересно
как мадам Yes ще откликне на ухажването.
На пръв поглед едва ли може да се очаква, че тя ще допусне тази грешка. Но винаги трябва да се има предвид, че не тя решава, а онези, които стоят в сянка, и те може да целят точно това. Костов е доказал лоялността си към тях през годините, съдействал е много за икономическото укрепване на тяхната власт по време на своето управление. Сега той е в трудна ситуация. Но в същата са и кукловодите. Кунева е техният последен шанс. И Костов, и Кунева обаче са проблематични. За Командира е ясно, той е бита карта отвсякъде. Но за Кунева, с получените от нея близо 500 000 гласа има шанс. Само че засега сдружението й прилича повече на политически кръжок, отколкото на формация, устремила се към властта. Нейната неопределеност, гарнирана с разкази за това как е в Европа, дразни интелигентните десни избиратели, а фалшивата й загриженост за останалата (по-народна част от избирателите) е толкова прозрачна, че те едва ли ще се подлъжат. Но дори и да приемем, че тя ще разчита на другите, няма как да ги спечели в такава степен, че да повтори успеха си и на парламентарните избори. Причината е, че на тази немалка прослойка й трябва истинско политическо представителство, което да нормализира нейния живот, приличащ през годините повече на брауново движение, а не да гласува за поредния месия, който тутакси ще я забрави, веднага след като се намърда в свещената сграда. Да, те наистина този филм са го гледали. Затова вече са се превърнали в твърдо негласуваща прослойка.

Празнословие в края на годината

2011-12-19T13:25:00.000+02:00

С популярната приказка за рибите и тигана известният актьор и бивш кандидат за вицепрезидент от БСП Стефан Данаилов си послужи, когато в събота (17.12.) бе попитан за евентуалното бъдещо премиерство на Георги Първанов. В партията, основана от мечтатели, винаги е имало кой да поддържа подобна традиция, дори в онези мракобесни години след 9 септември 1944 г., когато без съд и присъда бяха избити хиляди наши сънародници, а и по-късно, когато по време на възродителния процес други стотици хиляди бяха прокудени от страната. Въпросът за партийното лидерство в БСП след пет поредни загуби е актуален въпреки нежеланието на сегашното ръководство да си признае това. Избирането на Сергей Станишев за временен президент на европейските социалисти му дава глътка въздух и известно самочувствие, но едва ли го прави сигурен в намеренията му да запази поста си. И той много добре го осъзнава. Лидерът на БСП обаче избягва тази болезнена за него тема. Вместо това се стреми да играе на терена на управляващата партия. Там обаче той се оказва неподготвен. И това личи от популистките хватки, които не сме сигурни дали и на червените бабички вече допадат. Причината е в него и най-вече в нереалното самочувствие, характерно за децата от „голямото добрутро”, както се наричат синовете и дъщерите на бившата комунистическа върхушка. На фона на информационния бум от началото на този век годишният отчет на бившия премиер е толкова неубедителен, че е обяснимо недоволството от него сред съпартийците му. Не може по друг начин освен като обикновено празнословие да се характеризират. Всъщност единственото вярно нещо в изявленията му от този уикенд е допускането от него на

възможността БСП да остане още един мандат в опозиция.

Това му предположение обаче е недопустимо за лидер на имаща претенции към властта партия. И със сигурност пораженческото „сваляне на гащите” няма да се хареса на ортодоксални социалисти като например Румен Петков. Неадекватно за бившата комунистическа партия звучи и твърдението на Станишев, че е изгубил илюзията, че ГЕРБ могат да изведат страната от кризата. Подобно изказване е извън риториката на червените, които винаги са се смятали за единствените, които движат прогреса в България. Също така увисва твърдението му, че ГЕРБ продължавали да обвиняват предишните управляващи за това, че се налагало да започнат от нулата. Мнозинството вече няма нужда от подобна тактика, особено след като получи подобаваща подкрепа на президентските и местните избори тази есен. (Отново ще отбележим, че за първи път на избори по средата на мандата си управляваща партия запазва водещата си позиция. Подчертаваме това не за друго, а защото опозицията, колкото и да премълчава този факт, трябва да го има предвид, когато решава вътрешните си проблеми.) А какво да кажем за увисналото обвинение на Станишев за социалното напрежение напоследък, че стачката в железниците и протеста на синдикатите, и протестите на фермерите „са пряко следствие от две неща - че правителството отказва диалог и второ, че правителството се държи непредсказуемо”.

Тези думи могат да се приемат или като чиста демагогия, или просто като неинформираност заради слаби съветници. Защото, казани след приключването на стачките, звучат точно като „след дъжд качулка”.Освен това, когато той говори, че иска да върне доверието в партията, как да му вярваме, след като нито веднъж той или представители на БСП не се срещнаха със стачниците, нито пък им предложиха някаква алтернатива, която да е полезна за тях. Същото може да се каже и за отношението им към управляващите. Краят на годината е добро време за представяне на програма, която да конкурира тази на правителството. Например премиерът Бойко Борисов казва, че следващата година приоритет на кабинета ще е здравеопазването. Станишев нищо не казва, което превръща усилията му в пъчене никак ненравещо се на чугунените глави в партията му, свикнали да се удря по масата.

В популизма си лидерът на БСП не е сам

Особено убедителна е напоследък неуспялата да стигне до балотаж кандидат-президентка Меглена Кунева, която обяви, че през следващата година „ще вдига градуса на българските граждани”. Това, че тя създава движение, не ни изненадва, тези й намерения са ясни още от пролетта. Шикалкавеното й обаче е това, което ни притеснява. Причината не е, че навремето е предпочитала да е Пръмова, а днес е само Кунева. А в съмненията, че тя е последният шанс на кукловодите от криминалния преход. Бившата еврокомисарка, по-известна в Брюксел като Мадам Yes, няма как (дори само заради това си прозвище) да коментира медийната среда. Още повече че като имаща стаж в тази среда знае много добре как ставаше това по времето на Тато (когато наистина се ползваше с привилегията на фамилията Пръмови). По отношение на честните избори и съдебната система, за които тя говори, едва ли има политик, който да не ги дъвче. Няма нужда да обясняваме защо те винаги влизат в предизборните обещания на партиите или на ментетата на прехода, а след като дойдат на власт, те тутакси ги забравят. По-интересно е как по-точно Кунева ще ограничава ползването на специални разузнавателни средства. И най-вече в чия глава се е завъртяла подобна идея, която няма нищо общо със същността на неуспялата кандидат-президентка. Това, което е очевидно, е, че

специалните разузнавателни средства винаги са били актуална тема

за кукловодите не само заради конкретната им жизнена обвързаност с бившата Държавна сигурност, а заради възможността те да бъдат използвани винаги както за компрометиране на отделни личности, така и за дестабилизиране на управляващите, без значение на техния цвят. Видя се в началото на годината с какъв голям набор от флашки разполагат и как съдържанието им може да предизвика политическа суматоха. За тяхно съжаление обаче се разбра и че ефектът им вече не стряска така обществеността. Изхабяването на арсенала на политическите манипулатори показа и че тяхното време си е отишло безвъзвратно. Реанимирането им от страна на Кунева показва и нещо друго - че бившата еврокомисарка не е човекът, който може да се изправи с достатъчно аргументи срещу тези, които на практика се борят с Октопода. Но кукловодите са готови на всичко, за да си върнат позициите. Ако Кунева успее, ще е добре и тя ще бъде възнаградена, ако не успее – ще се отърват безмилостно от нея. Както се е случвало с много други.

Интересно е също защо лидерът на ДСБ Иван Костов непрекъснато иска дебат по една или друга тема. За него не е трудно, ако има наистина предложение, да го изложи, той разполага с достатъчно трибуни за това. Парламентът, разбира се, е едно от местата, където би могло да се провежда такъв дебат. Но не единственото. Когато се настоява това да се случи в пленарната зала,

винаги остава съмнението, че просто се иска да се загуби

полезно време за приемането на важни за обществото закони. Вратите на Командира са били винаги отворени за негови предложения. Проблемът е, че зад всяко едно от тях се крие някаква уловка, която цели провала на този, който ще трябва практически да го прилага. В не редки случаи интересът на Командира е чисто комерсиален. Лидерът на ДСБ е прав в опасенията си, че „ако не се защити еврото, през валутния борд у нас ще нахлуе инфлация. Хората затова се питат какво да правят с депозитите си, с кредитите си, защото усещат, че през специалните механизми, с които България е скачена с европейската дългова криза и с европейската криза на еврото, това непременно ще отекне в България". Но ние повече се интересуваме какво той би предложил, за да не се допусне това.

Популизмът на някои политици никога не е имал граници. Само че техните заплахи напоследък звучат като тези на един от героите на Ярослав Хашек - подпоручик Дуб, който, разговаряйки с войниците, обикновено казвал: „Вие познавате ли ме? Не, вие не ме познавате! Вие знаете само моята добра страна, но ще ме познаете и откъм лошата. Ще ви разплача аз вас!”

Номерът минавал, докато насреща му се изправил Швейк.

- Ти какво се навърташ тук? - попитал той Швейк. - Ти познаваш ли ме?

- Осмелявам се да доложа, не бих искал да ви позная откъм лошата страна.

Подпоручик Дуб онемял, а Швейк продължил спокойно:

- Осмелявам се да доложа, аз искам да ви познавам откъм добрата страна, за да не ме разплачете, както обещахте миналия път.

На подпоручик Дуб му стигнали сили само да изкрещи:

- Пръждосвай се, вагабонтино, ние с теб пак ще си поговорим!”

Така че ако се върнем в самото начало и добавим към това и казаното от Стефан Данаилов за рибата и тигана, ще ни светне, че времето на популистите отдавна е минало.

Краят на политическата безотговорност

2011-12-18T09:08:00.000+02:00

Когато в началото на януари управляващите поискаха вот на доверие за кабинета, повечето коментари бяха свързани с рутината на операцията и най-вече с предизвестения й резултат – бетонирането на правителството за следващите 6 месеца. Малко внимание бе отделено на броженията в Синята коалиция как да гласуват. Всъщност дебатите в нея и последвалото след това сближаване с БСП, довело по-късно до неофициален съюз срещу кабинета, са нагледен пример за това как една политическа безотговорност може да изхвърли на следващите избори съставящите я формации от СДС и ДСБ. Цялата история на дясното политическо пространство е осеяна с подобни примери, но някои от тях изпъкват релефно заради фаталните последици.

Веднага ще допълним, че от това доколко политиците са зрели зависи дали могат да допуснат подобни грешки. А ако това все пак се е случило, бързината, с която те ще се поправят, е правопропорционална на тяхната отговорност. В повечето случаи в ранните години на демокрацията това се е дължало на инстинкта за самосъхранение. За съжаление това, което се забелязва днес при тях, продължава да не дава добри сигнали. Техните политици изостават във времето. И това, че единици от тях разбират грешната посока и се опитват да демонстрират съответното ниво на поведение, ги прави единствено да изглеждат като бели врани сред всеобщата пустота в СДС и ДСБ, гарнирана с авторитаризъм и апаратни хватки, така характерни за времето на Тато.

Изоставането вдясно ще става все по-страшно и заради изхабяването и компрометирането на тези, които са техни лица. Още по-лошо е преждевременно изпортване на младите лидери, имащи претенции за техни наследници.

И тъй като е краят на годината, интересно е да се отбележи, че роенето в парламента започна по същото време, когато десницата започна да завива наляво – първоначално в РЗС, а след това и в „Атака”. Може да се търсят много зависимости, но същественото е, че лупингите на техните лидери не можеше да не предизвикат тези сътресения. Може да се отправят както обвинения, така и похвали за поведението на превърналите се по брой в четвърта парламентарна сила независими депутати. Нямаме съмнение, че техният брой ще се увеличи и през следващата година. Същността е, че котвата, гарантираща невъзможността от политическо шикалкавене и създаването на нови парламентарни групи ментета, поставящи се в услуга на криминалния преход, вече я има.

Краят на политическото номадство

който управляващите наложиха още в началото на това Народно събрание, развързва ръцете на депутатите и само от тяхната съвестност или безсъвестност зависи кого ще подкрепят. Това също дава възможност за демонстриране на отговорност от нов тип. Далеч сме от мисълта, че задкулисието е загубило възможностите за манипулации, но в случая отговорността вече не е колективна, а лична. И действията на всеки един от независимите депутати са видими. Те ще са тези, които лично ще платят цената за своите действия.

Състоялите се наскоро избори за президент и местна власт (въпреки обяснимото им оспорване от опозицията) за първи път в новата ни история показаха, че избирателите не искат и не могат да бъдат вече лесно подвеждани. А последвалите стачки на железничари и зърнопроизводители само доказват, че все по-трудно ще става на стоящите в сянка кукловоди да ги манипулират. Много бързо се видя, че зад едните стоят шепа латифундисти, които получават близо 90% процента от евросубсидиите, а зад другите стоят безпомощни в аргументацията синдикалисти. Тези, на чийто гръб те живееха досега, показаха, че вече не могат така лесно да бъдат манипулирани. А работодатели и управляващи започнаха да им печелят доверието с откровеното представяне на точни икономически разчети, от които на потърпевшите бързо им светна

какво ще спечелят и какво ще изгубят

ако продължат да играят по правилата на мнимите си защитници. Икономическата криза започна да създава нови отговорности, които неизбежно ще доведат и до промяна на политическото статукво. Тези политици, които осъзнаят това и се пренастроят, ще спечелят. А популистите, обслужващи статуквото на криминалния преход, просто ще отидат на политическото бунище. Например отсега се вижда, че спечелилата на президентските избори близо 500 000 гласа Меглена Кунева няма добри перспективи. Вотът, който тя получи в своя полза, ще отиде другаде - там, където избирателите ще могат да получат реална защита на своите интереси. Техният отрицателен вот към управляващите лесно ще се трансформира другаде (както стана при жп служителите, които разбраха, че по-добре е да получат гарантираните им шест заплати, вместо да се оставят да ги водят за носа хора, които нищо не им предлагат насреща). Кунева е доказала, че не е способна да създаде програма, която да даде на избирателите

правилата, гарантиращи им благополучие

Точно в условията на криза ясно се вижда кой кой е. Управляващите имат много голям шанс, не само заради борбата с Октопода, но и в осъществяването на онези мерки, които ще стимулират инициативността на избирателите във взимането на изгодните за тях решения.

Ще дадем още един пример от последните дни. С промяната в закона за електронните съобщения се дава възможност на клиентите на мобилните оператори да прекратяват всеки свой договор в рамките на едномесечно предизвестие, без да плащат неустойки независимо от срочността на сключените договори. С това се пресича възможността те да бъдат мамени от недобросъвестни служители на компаниите. Резултатът ще е положителен за всички. Служителите ще търсят други начини за спечелването на клиенти, те пък ще имат възможност да преценят дали са направили правилния избор и ако не са – да го поправят. И едните, и другите ще преосмислят своята отговорност

А от това в крайна сметка ще спечелят всички. Избиратели и управляващи започват да разбират, че популизмът, гарниран с евтини трикове и задкулисни договорки, не е в полза на държавността и прехвърлянето на топката не решава проблемите, а ги задълбочава. Политиците все повече разбират, че трябва да се върнат към същността си - да отстояват собствените си идеи и убеждения, а не да се харесат на широката публика, тоест да й кажат това, което тя иска да чуе. И че хватката с прехвърлянето на отговорността на предишните управляващи работи само до време. А смяната на едни управляващи с други, без да се променят правилата в полза на всички, бързо превръща властта в комедия. Вижда се, че ползата е единствено за Октопода. Защото той е единственият

печеливш от марионетките

които не могат и не искат да поемат отговорност. Надпреварата с очевидно неизпълними обещания, която най-добре се вижда в предизборна обстановка, вече не работи. Особено в условията на криза, когато непопулярните мерки са задължителни. Избирателите все по-често ще търсят своето политическо представителство сред самите себе си. И ще оценяват тези, които ги представляват или им дават хляб, според онази популярна китайска поговорка, в която се казва, че не е важно дали котката е черна или бяла, а дали лови мишки.

Развод ми дай

2011-12-16T18:48:00.002+02:00

Спомняте ли си какво се пееше в тази песен, превърнала се в химн на СДС в зората на демокрацията. Двама седят в квартално кафене – единият член на Партията наша, а другият на СДС. Изтерзаният седесар казва, че няма време, че му останал само половин живот, готов е да върне панелите и трабанта, само да получи развод. За зла ирония двадесет и две години по-късно червено-синята мъгла, вместо да се вдигне, укрепва дружбата си, особено през последните месеци, както се видя.

А разводите от години са в десницата. На път сме да станем свидетели на официалния разпад на Синята коалиция и окончателната радяла между Иван Костов и Мартин Димитров. Единият гледа с надежда към новата си изгора Меглена Кунева, а другият си мисли, че може и без ДСБ да влезе в следващия парламент. Напразни илюзии и за двамата. Въздухът, който в началото на прехода сините искаха да им остане, за да дишат свободно, се оказа недостатъчен, за да може да се разберат самите те помежду си. Разбира се, че имаше кой да им помогне. Истината е, че това беше неизбежно, а и на седесарите им светна, че първата буква от СДС отдавна я няма. Затова днес и Мавърът и неговият ученик Мавъртинчо станаха вкупом ненужни.

Бездънното падане вдясно

2011-12-14T15:26:00.002+02:00

Близо година след като десните официално се съюзиха с червените за поискания от управляващите тогава вот на доверие (20.1.2011), се видя, че за това време те са претърпели тотално фиаско: 65 000 гласа за техния кандидат за президент, минимален брой кметове и общински съветници, разпад на Синята коалиция и липса на перспектива за влизане в следващия парламент. Ето това е резултатът.

Според лидерите на СДС и ДСБ обаче отминаващата година е била много успешна. ДСБ вече била четвърта по значение политическа сила, твърди лидерът й Иван Костов. А сините са получили чудесен резултат на местния вот (8,5%), който им давал шанс да влязат в следващия парламент, хвали се Мартин Димитров.

За кратък коментар ще си послужим с думи на единия от двамата: „В политиката може да се издържи дълго, ако си безочлив и разчиташ на късата човешка памет.” Един психиатър, ексдесен депутат, пък определя поведението им като на хора, които отдавна няма какво да губят в морално отношение и

са си плюли на физиономиите
Нека все пак да не бъдем голословни. През 1996 г. Петър Стоянов спечели президентските избори с 2 502 517 гласове. На парламентарните избори през следващата 1997 г. ОДС получи 2 223 714 гласа, или 52,26% от гласовете – най-високия процент, постиган в целия период на прехода. След това обаче започва падението. Ще отбележим само, че то винаги е резултат от тайните договорки с червените, за които много сполучлив е изразът „червено-синята мъгла”. Точно заради нея десните получиха през 2001 г. 830 338 гласа, или 18,18%. Тоест в резултат от управлението на кабинета „Костов” загубата на електорат се измерва с 1 393 376 гласа. Толкова хора са изгубили доверие в ОДС в рамките на тези четири години.

Ще отбележим и загубата на още гласове заради създаването на ДСБ през 2004 г. По време на изборите през 2005-а неговата партия спечели 243 788 гласа, или 6,44% (ОДС спечели 280 323 гласа). Това означава, че разцеплението се измерваше със загубата на още 307 227 гласа, които двете съставки на бившето СДС инкасираха в сравнение с 2001 г. На изборите за евродепутати през 2007 г. СДС спечели 91 871 гласа, а ДСБ – 84 350. Само за десет години (1997-2007 г.) са загубени 2 223 714 избиратели. А трябва ли да сравняваме сегашния резултат от президентските избори с онзи от 1996 г!?....

Най-лесният отговор
за случилото се е: Иван Костов е виновен. Няма съмнение, че той е. И че неговото присъствие вдясно винаги ще тегли сините към дъното. Но няма да бъдем напълно справедливи. За любовта са нужни двама. Единият може да е Мавъра, другият Мавъртинчо. Но без взаимност нищо не би станало. Затова сега не можем да приемем взаимните нападки и най-вече хленча на сините, че авторитарният сатрап и любител на култа към личността бивш преподавател по марксистка политикономия бил виновен за всичко. От ясно по ясно е, че както е тръгнало, седесарите пак ще опрат до него. Но вече не е ясно дали той ще ги поиска. Не само защото разлъката води до неизбежна нова любов. А тя (Меглена Кунева) има добра зестра от 500 000 гласа. А защото просто ДСБ стои доста по-добре от СДС в политическото пространство.

Какво падение наистина!?...Да кажеш в изборната нощ през лятото на 2009 година, че държиш „златното ключе”. И да го изтървеш. При това до такава степен, че

да се съюзиш с червените въпреки уставната забрана
Това е тотална политическа безпомощност, която превръща десницата в удобна маша за кукловодите срещу управляващите от ГЕРБ. И ако единият от двамата десни лидери е напълно наясно с играта, а другият го водят за носа, то от този миш-маш нищо добро не може да очаква от победилата на изборите сродна народна партия. Въпреки това няколко пъти те им подават ръка (специално към СДС са призивите). Но там, вместо да откликнат, си мислят, че като малкия Давид ще спечелят срещу Голиат. Само че грешно са насочили усилията си. Защото Голиат е друг. Той е от 22 години на власт и сега за първи път усеща, че краят му наближава и със зъби и нокти се опитва да върне статуквото на криминалния преход. Затова и

поведението на сините можем да определим като безхаберно
Изобщо не се учудваме, че вместо да си подадат оставките, първото нещо, което направиха лидерите на СДС и ДСБ, бе да си затвърдят постовете. Костов направи авторитарно показно с преизбирането му с 929 гласа „за“, 1 „против“ и 2-ма „въздържали се“. А Димитров спечели вота на доверие, който сам поиска най-вече с гласовете на ръководството. Но СДС се разцепи за пореден път. А проведеният през уикенда семинар на Боровец само показа, че промени не може да се очакват и на предстоящия през пролетта на следващата година национален форум.

Затова и твърдим, че двете партии СДС и ДСБ ще забравят враждата и ще се прегърнат. Може да се случи и друго. Това, за което все повече симпатизанти на десницата пледират – двете партии да се саморазпуснат и да се създаде ново движение без старите муцуни. Видя се, че младите от СДС и ДСБ в София нямат проблеми и неуспелият кандидат за кмет Прошко Прошков би бил една добра обединителна фигура. Истината е, че десницата се нуждае спешно от реформиране и нова визия. Но не чрез нови противопоставяния. Това със сигурност минава и през смяната на лидери, но и през нова политика. Защото сегашните партийни апаратчици показаха, че не са в състояние да формират онази политика, която да върне изгубеното доверие на тези близо два и половина милиона избиратели, които въодушевяваха през деветдесетте години на миналия век.

Наистина промяната не може да стане по свирката на техните лидери. Нито пък чрез сляпото противопоставяне на управляващите от ГЕРБ. Мартин Димитров даде знак, че ще подкрепят ГЕРБ за фискалния борд, искан от евросъюза. Единичната стъпка едва ли е част от по-прагматичен подход по отношение на кабинета
Липсата на политическа гъвкавост е третата много сериозна причина за тазгодишния главоломен крах на десницата. Тази гъвкавост обаче не означава пазарлък, какъвто е имало в парламента малко преди споменатия в началото вот на доверие, поискан от управляващите. Пазарлъците и стремежът непременно да са на софрата на победителите този път им изиграха лоша шега. Те загубиха златното ключе още в самото начало, а после, вместо да се вразумят, заиграха с кукловодите в един отбор. Очевидно само със замитане на изборния провал няма как да минат вдясно. Проблемът е, че падането им надолу няма дъно. А те са толкова замаяни от летенето надолу, че вече си мислят, че се движат в обратна посока. Както видяхме от безпричинното самохвалството на лидерите им, те се издърпват за косите си и наистина си мислят, че вече изплуват. Опиянението им е като на онзи пияница, хванал златната рибка. Тя му казва:

„Пусни ме, ще ти изпълня три желания!”

„Добре, дай една бутилка ракия.”

Рибката му дава, онзи надига бутилката и я изпива. Гледа празната бутилка и

му идва мъдра идея:

„Дай една бутилка ракия, която никога не свършва!”

Дава му я рибката. Човекът пие, пие, пие вярно, бутилката не свършва: „Браво! Чудна бутилка! Дай още една такава!”

Само че избирателите, както се вижда напоследък, съвсем не са вчерашни. Нито пък са готови за такова пиянство, че да поискат нова партия, след като са видели, че падението на тази десница няма край.

Популизъм на квадрат

2011-12-12T13:18:00.000+02:00

Разбираемо е желанието на политиците да са непрекъснато осветени от прожекторите. Затова за популизма почивен ден няма. Правенето от мухата слон е тяхно любимо занимание. Само че в нередки случаи заради тяхната болезнена амбициозност стават за смях. Призивът на един премиер „За Бога, братя не купувайте” в началото на деветдесетте години на миналия век, се превърна в култова фраза. Могат да бъдат забравени много от деянията на този премиер, но този призив ще остане в народния фолклор.

Миналата седмица във фенстраницата във Фейсбук на неуспелия кандидат за президент на страната Меглена Кунева се появи заглавие на статия „Българи, изключете телевизора”. Изобщо нямаме намерение да се бъркаме в една или друга позиция на колегите. Също така право на всеки, който му допадне тя, е да я качи в личното си пространство в нета. Проблемът е в опита на политиците да се намърдват по терлици и използват за популистки цели тези, свързани с актуални проблеми от ежедневието ни.

Известно е, че стачкуващите по един или друг повод през последните месеци
бягат като опарени от набъркването на политиците
в техните протести. Политиците обаче не само че не бягат, но и не пропускат възможността да направят с чужда пита помен. Приемането на този призив като свой от по-известната от еврокомисарството си като Мадам Yes Кунева е доста комично и ни я представя в твърде неудобната за нея светлина на човек, който не само е надскочил отдавна собствените си възможности, но и на човек, който е готов да потъпче точно онези европейски ценности (като например правото на избор), заради които стана промяната преди 22 години.

Няма да припомняме защо тя преди 10 ноември 1989 г. е била Пръмова, а днес предпочита да е Кунева. Но няма как да пропуснем да прибавим този призив към днешната й биография. Дори само защото близо 500 000 гласуваха за нея. И скритите намерения да използва тези гласове в бъдеще отсега ни подсказват, че се готви поредната партия менте, която да обслужи намиращите се във все по-трудна позиция кукловоди на криминалния преход. Също така не трябва да се съмняваме, че някои от протестите са и заради същите хора, съзнателно разграбили и унищожили ключови сектори за икономиката на страната.

Можем да приемем дори и че „загасянето” на телевизорите никак не е случайно. Защото точно от медиите започна да лъсва кой какви ги е вършил и защо сега иска отново да получи нашите пари, този път под формата на евросубсидии. Пак няма да навлизаме в подробности защо от 32 млн. дка обработваема земя в България над половината (18 млн.) са засети със зърно и че тези площи се обработват само от 7,4% заети в селското стопанство. Само ще отбележим по този повод, че евросубсидиите се плащат на единица площ. Или ако през 2011 г. фермерите взимат 50% от нивото на субсидията, през 2016 г. държавата може да им доплати останалите 50%. Така през 2012 г. те ще взимат 60%, а държавата може да додаде до 40%, и което е най-важно - държавата изобщо не е длъжна да им даде тези пари.

Другото нещо, което е много съществено, е, че останалите сектори в селското стопанство като зеленчукопроизводство, животновъдство, винарство, са в много по-неизгодна позиция. Те също имат субсидиране, но то все още не е навлязло в такава степен. И разликата в парично изражение спрямо зърнопроизводителите е огромна. Но от тези сектори не протестират. По подобен начин може да се разсъждава и за фалиралата БДЖ и за протестите там, които продължават вече втора седмица. Изобщо няма да се занимаваме с технически подробности дали заради новото разписание стачката там е законна или не. Но притеснителното там идва от факта, че техните синдикалисти си траеха за грешните ходове на управляващите през всичките тези години, загробили това могъщо по времето на соца предприятие. Затова

няма как да не будят съмнение тези протести,

най-малкото заради сянката на Октопода, появяваща се зад тях. А когато в тях се набъркат политиците, лъсва връзката им с кукловодите. Избирателите, които протестират, както и тези от тях, които едва свързват двата края, но не протестират, не може да не си дават сметка как една малка група хора ги използва за маши, за да продължи онова статукво, което ги брои единствено за гласове в полза на задкулисието или пък ги използва в случаи като този.

Няма как да повярваме не само на Кунева, но и на всички политици, които днес се възползват от кризисната ситуация. Думите им не са от полза на стачкуващите. В тях няма нито едно конкретно предложение, а само създаване на допълнително напрежение. То сполучливо е определено като червено-синята мъгла. Защото в нея няма цвят и това е отборът на рушителите, единствената цел на които е да се върнат на софрата, от която толкова години са черпели облаги. А и ги е направила приказно богати, разбира се, за сметка на тези, които неведнъж са се лъгали, гласувайки за тях.

Удобството да се отклони вниманието към някой, позволил си повече емоционалност в медиите, също подлежи на коментар. То е прекрасен повод да се прехвърли вината от болната на здравата глава.

Посочването на виновника и заклеймяването му

е добре познат похват от времето на комунистическите режими...

Но нека се върнем към популизма. Характерен похват на опозиционните политици по време на стачката е да обвинява ръководството на БДЖ в неясна позиция. От една страна се съгласяват с това, че то било наясно със ситуацията. От друга го съветват да отиде към приватизация (правейки се, че не разбират преструктурирането като подготовка за това). След това не пропускат да похвалят себе си, че точно този подход им е помогнал през годините да направят така, че да оцелеят много предприятия, пропускайки да отбележат обаче кой ги взе и какво се случи с тях по време на техните управления. Ухажването на синдикатите също е характерно за днешните опозиционни популисти. И накрая те винаги завършват, че трябва политическо решение (разбирай дългочасови дебати в парламента, вместо да се приемат закони.)

Пълен миш-маш
от който те очакват да излязат целите в бяло.

А какво да кажем за Кунева, която няма техния опит и чиято фразеология ни е далечна и чужда. Поведението й на човек, който сочи с пръст от висините на Брюксел (макар че минават вече няколко години, откакто се е върнала в страната), не може да ни впечатли.

Нищо ново не ни казва с обявените от нея три основни мерки за излизане от кризата. Управляващите са наясно с това, че трябва да се напълни бюджетът, като се ограничи сивата икономика. Очевидни са и действията им за ограничаване на икономическите престъпления, както и начинът, по който се правят обществените поръчки. След това тя казва, че трябва да има икономически растеж. Разбира се, зад тази фразеология се виждат доста неща, които тя пропуска. Като например промяната и активизирането на съдебната система. Но на нея така й е изгодно. Затова думите й звучат кухо. В тях

няма нищо конкретно, което да зарадва болезнения слух

на тези, които ще трябва да освободят работните си места. Те просто са нужни на популистите само като маса, която да им помогне да се домогнат до възлови позиции. Затова много се съмняваме, че тези, които гласуваха за нея, ще дадат гласа си отново отново за нея при наличието на подходяща алтернатива. Освен това се видя след последните избори, че управляващите са запазили доверието на избирателите, нещо, което никое правителство на прехода не го е постигало в средата на мандата си.

Няма да припомняме отново и притчата за фарисеите. И защо те в крайна сметка получават заслуженото си наказание. Нито ще обясняваме защо вместо да се смирят, те са се възгордели. Само ще завършим с това, че мъгливото набъркване на популистите при всяка кризисна ситуация е единствено в тяхна полза. Но това е мнима полза. Изводът е, че парите на данъкоплатците, както и техните гласове, не трябва да бъдат дадени за псевдополитици, ползващи се благословията на онези, които няма да се спрат пред нищо, за да оцелеят.

Синдикално шоу по време на криза

2011-12-09T18:19:00.002+02:00

Протестите, започнали миналата седмица в страната, вече предизвикват противоречиви реакции, стигащи до гневност. Причината не е в тези, които губят работните си места или се очаква да ги загубят, нито в тези, които все още са на работа, но едва свързват двата края, а в неясните искания на хората, които ги представляват. Широкото медийно и в детайли отразяване на преговорите, водени в условия на криза, показаха, че в повечето случаи парите, с които през последните 22 години са били запушвани устата на негодуващите, са били вземани от нищо неподозиращи други хора, с което те са били ощетявани. Истината лъсна, тя беше умело прикривана през годините на криминалния преход и е напът да предизвика обяснима контрареакция сред другите ощетени. Кризата и желанието на управляващите да покажат на обществеността какво се случва в действителност рязко променят настроенията и нагласите. Освен това кабинетът тактически забави идването на фермерите и земеделските производители в столицата, като през това време беше дадено да се разбере, че 80% от очакваните от тях европари, платени от българските данъкоплатци, ще отидат в една малка част латифундисти, които обработват стотици хиляди декари земи. Съвсем ясно се вижда, че през годините съзнателно е сбъркан пътят на развитие на земеделието. И вместо да бъде създадена средна класа от земеделски стопани и фермери, която да бъде стимулирана парично от Брюксел, сега тези, които протестират, всъщност няма да получат нищо в сравнение с онова, което ще вземат техните кукловоди в сянка. Те сполучливо бяха определени като „онези с бентлитата”.

Освен това акцентът на големия протест в столицата бе за пенсионната възраст. И тук много бързо се видя колко са оперетъчни тезите на преговарящите синдикалисти. Късното пенсиониране, заради което най-много се шумя, се оказа, че не е толкова лесен залък за преглъщане. И че ако то не се случи, това автоматически няма да доведе до освобождаване на работни места за младите. Дори напротив, в много случаи работодателите ще предпочетат да задържат пенсионера, като му дадат по-ниска надница, вместо младежа, на когото трябва да дадат четири пъти повече.

Другото нещо, което няма начин да не бъде отбелязано, е хореографията на протеста. Тя става все по-добра. Гневът също не й отстъпва и проличава добрата режисура. Това превръща манифестацията в шоу, което демистифицира синдикалистите. Създава се нелицеприятното усещане за тайни договорки някъде другаде.

Не е без значение и фактът, че в първите редици на протестиращите единствено фигурата на ветерана Константин Тренчев впечатлява. Бихме казали дори – добре че е той, да пусне лафа за сопите, че наистина да замирише на истински синдикализъм.

Ще кажем и още нещо: в години на масирано навлизане на информационните технологии и на все повече ангажирани хора в този сектор, улицата не е тяхното място. Те имат директен контакт с работодателите си.

Изобщо нямат нужда от това да имат посредници-синдикалисти, които да се грижат за доброто им заплащане. Ще допълним също, че в профсъюзите членуват едва тридесет процента от работещите хора. Така че демонстрираната от синдикатите силоващина прилича повече на анахронизъм с ясно изразена бутафорност. Те очевидно не са тези, които биха ни свършили реално работа, дори напротив - подозренията са, че с действията си снемат отговорността на държавата.

В същото време вкарването под прожекторите на работодателите и публичността на техните разчети (както всекидневно ни ги представят от БДЖ) показват не само добре известния факт за реалните възможности на компаниите, но и

слабостта и нелогичността на тези, които седят от другата страна

Нещо повече, оставаме дори със съмнението, че те повече са обзети да демонстрират собствената си значимост, което в действителност ги прави пазители на онова тяхно статукво, добре познато ни от соца.

Тук изобщо не коментираме и друг публичен факт – на разграбването на тези фирми (всеки ден научаваме, че от БДЖ са откраднати стотици милиони и някогашната гордост на социалистическа България, вместо да бъде укрепена и развита, е била брутално ограбена).

А темата за финансирането на синдикатите и ослушването на някои техни лидери в годините, когато бяха извършвани тези безобразия, е отделен предмет, с който също няма да се занимаваме, още повече че има достатъчно органи, които разполагат с множество папки с доказателствен материал, които не са получили съдебно развитие. (Само ще отбележим, че нееднократно в електронни и печатни медии е показвано имението в провинцията на един такъв синдикалист - вече не между живите, който едва ли със скромното си възнаграждение го е построил.) Можем да посочим и други лидери със съмнително благосъстояние.

Освен това подозрително е набъркването им в обърканите не от вчера образователни и пенсионни системи. Те винаги са удобни за отскок, защото не е необходимо да се връща лентичката назад в годините. Потърпевшите там са винаги недоволни. А „врагът” е държавата, която винаги трябва да налива пари,

както го е правила във времето, когато Октопода я контролираше

И разбира се, печелеше много, а губещи винаги бяха обикновените хора и обществото като цяло. Понеже сега се вдигна шум за пенсиите, ще попитаме къде бяха КНСБ и "Подкрепа", когато възрастта за пенсиониране скочи от 55 и 60 съответно на 60 и 63 години? И дали те тогава защитиха своите членове? Вярно е, че имаше една стачка на учителите, но днес се вижда, че те изобщо не са спечелили от нея.

Но нека се върнем към стачката на железничарите. Ако се вгледаме в дейността на синдиката им, ще видим, че само за 6 години например служителите в двете жп компании - БДЖ и НКЖИ, се стопиха с над 7000 - от над 33 на 26 хиляди, а броят на влаковете намаля със 120. Съставите на повечето пътнически композиции бяха намалени от 4 на 2 вагона, а товарните почти не се срещат. Техните синдикати си траеха, когато бившите шефове на БДЖ платиха над 16 млн. евро за 30 стари спални вагона от Германия, а получиха само 12, от които в момента се движат само 3. Днес пък изобщо

не предлагат алтернативни варианти срещу съкращението

на 2500 служители и 150 влака. Няма да питаме и защо вече са напуснали близо 600 служители от набелязаните срещу 6 заплати, като са предпочели предложението на работодателя.

Специално по този повод ще отбележим, че за разлика от синдикатите, които не са мръднали от добре познатите ни методи от зората на демокрацията, работодателите проявяват гъвкавост, наложена им от това, че трябва сами да намерят решение, ако искат да оцелеят. Затова те са активната страна и това няма как да не се забележи. За първи път държавата не е благодетелят, който ще се стресне и ще развърже кесията. Това прави работодателите значими и нищо чудно точно сред тях

да се появят нови политически лидери

които знаят как да направят поверените или личните им предприятия печеливши. И в никакъв случай това не са някогашните политически креатури, на които други им дърпаха конците. Новите работодатели знаят как да правят разчети, от които да са доволни не само те, но и тези, които работят за тях, най-малкото защото са им нужни, за да се държат над водата. Конструктивизмът на работодателите ярко контрастира на бутафорните действия на синдикатите. А това, че все още някой поддържа техните действия, е въпрос, който нееднократно сме поставяли и той е за скелетите в гардероба, които се надяваме, че все по-рядко ще изплуват. Накрая ще завършим с един много поучителен виц по този повод. На хората им писнало от набезите на триглавата ламя и наели един юнак да я убие. Той влязъл в леговището, оттам се чул шум, боричкане и след малко юнакът излязъл с отрязана едната глава в ръка и възкликнал: „Едно на нула за мен!” После влязъл при нея отново, пак се чул шум и след малко излязъл с втората глава в ръка: „Две на нула за мен!” И се върнал да я довърши. Но вместо него се появила ламята с главата на юнака и извикала: „Две на едно за юнака!”

Маневри с тоталитарното минало

2011-12-04T15:41:00.003+02:00

Само за няколко дни се видя, че левият завой на Синята коалиция им създава проблеми в парламента. В сряда малко изненадващо бе отхвърлен законопроект на сините за създаване на Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ. Целта на законопроекта е събирането, проучването, използването и популяризирането на документите на репресивния апарат и други органи и институции на тоталитарната държава в периода 9.9.1944 г. - 31.12.1998 г., свързани с престъпленията срещу български граждани.

Изненадата се състои в това, че той бе приет първоначално от мнозинството, но на финалната права бе отхвърлен. Отхвърлянето му обаче не е необяснимо. То се дължи на близо едногодишната политика на тотална опозиция срещу управляващите в сътрудничество на СДС и ДСБ с бившата комунистическа партия в пленарната зала. Никак не е морално да се вкарва за обсъждане такъв проект, който в сърцевината си е насочен в това да изобличи престъпленията на авторитарния режим след 9 септември 1944 г. и да служи за поука на всички, които биха искали да реанимират това минало, и в същото време тези, които го предлагат, да са част от това, което се определя като червено-синята мъгла. Нямаме предвид вносителя на проектозакона Лъчезар Тошев, един от малцината, които са били винаги против противопоставянето на сините срещу сродната дясна партия ГЕРБ. Но не можем да не обърнем внимание, че при гласуването в пленарната зала единственият, който отсъстваше от десницата, бе Иван Костов, лидерът на ДСБ. Това също не ни изненадва, не само защото той е идеологът на практическото сближаване с БСП. Макар че публично той ги громи почти всекидневно. Само че, когато трябва това наистина да се случи, а не на думи, бившият преподавател по марксистка политикономия категорично подкрепя социалистите или просто се скатава, за да не бъде упрекнат, очевидно от кукловодите, че не им свири по гайдата. Ако не беше

свързан със Столетницата

Костов първи трябваше да подкрепи този проект в пленарната зала. Защото, ако в зората на демокрацията това бе невъзможно, а по време на неговото правителство, (също поради съмнителни причини) това не бе направено, днес затварянето на тази страница би трябвало да бъде рутинна операция. Още повече че има много добре работеща Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. А тъй като страната ни е единствената от бившите соцстрани, която няма такъв институт, може идеално да ползва опита на полския Институт за национална памет. Разбира се, взети са предвид разликите, защото в Полша прокуратурата е част от изпълнителната власт, а в България е част от независимата съдебна система. Но общото между сродните институции в бившите соцстрани е, че познанието за извършените престъпления би дало възможност за намирането на национален консенсус за единното им осъждане. Според проекта това би било акт, допринасящ за националното помирение и сплотяване на българското общество около европейските ценности.

Но как да бъдат сплотени, след като са така разединени уж сродни партии, членки на Европейската народна партия. А и Октопода прави всичко възможно, за да възвърне позициите си, силно застрашени след загубването на властта на парламентарните избори през 2009 г. Наскоро манипулаторите на криминалния преход загубиха и президентските избори, даващи им възможност да влияят в редица ключови институции чрез квотата на държавния глава в тях. Затова

не се учудваме както на маневрите в парламента

така и на съответните институции, което, разбира се, не прави задачата на вече избрания президент Росен Плевнелиев толкова сложна. Вярно е, че двамата с отиващия си президент са на различни позиции за отзованите посланици агенти на бившата Държавна сигурност. Не може да бъде и друго, като се имат предвид зависимостта на единия от тях. Плевнелиев със сигурност ще се съобрази с решението на Конституционния съд по този казус. Както е известно, наскоро магистратите обявиха за противоконституционни промените в Закона за дипломатическата служба, ограничаващи възможността сътрудници на бившата Държавна сигурност да заемат ръководни длъжности в дипломатическата служба (посланици, консули и ръководители в МВнР). Ще припомним, че един от първите укази, които Плевнелиев обеща да издаде като президент, е да отзове посланиците агенти. Сега задачата му става по-сложна, но не невъзможна за решаване. Защото както той, така и външният министър могат да направят така наречената

тиха лустрация на бившите агенти

Всъщност тя вече е в ход и повечето посланици са отзовани и едва ли ще бъдат върнати на постовете им въпреки съдебните дела, които водят срещу външното ни ведомство. Достатъчно е Плевнелиев да не допуска повече подобни назначения. Разбира се, това едва ли ще задоволи решения да сложи точка на това минало държавен глава. Той няма да пропусне да помогне на военния министър, за да бъдат сложени подходящи хора за шефове на служба „Военна информация”, а също така със сигурност ще прочисти от бивши агенти и другите две формирования, които ще са му подведомствени – НРС и НСО.

Сагата с посланиците с досиета продължава вече почти година. Тя започна на 14 декември 2010 г., когато комисията по досиетата обяви списък с над 190 имена на посланици и консули, свързани с бившия репресивен апарат на комунистическия режим. Кабинетът на Бойко Борисов поиска отзоваването на действащите посланици, но срещна съпротивата на президента Първанов, отказал да подпише задължителните за отзоваването им укази. По време на последната среща между Първанов и Плевнелиев този въпрос е бил отново обсъждан и двамата не са постигнали съгласие по него. Тука ще припомним, че в екипа на Първанов има доста бивши агенти. Най-вероятно е било обсъдено как те да напуснат заедно с бившия държавен глава, за да не се стигне до шумното им отстраняване. Това единствено означава, че избраният държавен глава

разполага с нужните правни механизми

за да реши този проблем и да изпълни обещаното пред избирателите още в изборната нощ.

В заключение можем да кажем, че мълчаливата съпротива срещу затварянето на тази страница от миналото не бива да ни учудва. А тропането със скелети, извадени от гардероба, само им прави лоша услуга и ги демаскира.