Надхитряне в ямата

Винаги така става като се дърпа дяволът за опашката. Беше ясно, че менте коалицията “Да, България” ще потъне в ямата с фекалиите. Също като във вица за грешника, който си мислел, че ще мине тънко в Ада, защото имал избор. И от всички мъки, (като набиване на кол и варене), избрал нечистотиите. Видял потопени до кръста други грешници, пушещи с наслада. Когато се намерил сред тях и запалил първата си цигарка, се появил дявол и изкрещял: “Почивката свърши, потапяйте се!”

Нямаше начин политическото ГМО от трите партийки да не се взриви при разпределението на водаческите места. Звънът на сребърници от бъдещите облаги, винаги е изваждал на показ истинската същност. Така се получи, когато на гърба на протестърите Христо Иванов се докопа до властта. И беше готов на всичко да я задържи, но бързо се разбра, че за нищо не става. Сега той отново иска да мине между капките. И да получи властта наготово.

Този път обаче номерът му едва ли ще мине. Не защото пак ще се появи дяволът, а защото другите грешници няма да му дадат да си поеме дъх и ще го държат потопен. Зелените имат опит в провалянето на коалиции. И дори розовият цвят на другия партньор няма да махне лошия дъх.

Всъщност всичко идва на мястото си. Зле прикритият реваншизъм, гарниран с нездрави амбиции, винаги води до провал. Поуката е, че не може да се очаква друго от лабораторно създадена формация, освен да се разпадне, когато започнат да се надхитрят едни други. Основната причина е, че съдаденият хомункулус няма как да се различава от разследваните за престъпления негови създатели. И в крайна сметка голямото им надхитряне ще продължи в онази яма.

Дирижирана враждебност

Личи си че наближават избори. Само седмица, след като две сирачета от Афганистан под натиска на жителите на Широка Лъка бяха преместени в Пловдив, сега местните в Елин Пелин се опълчиха срещу семейство бежанци от Сирия. Нищо ново под слънцето. Прочутото българско гостоприемство отдавна е мит. Страната, дала убежище на хиляди арменци, евреи и прогонени от други държави българи, сякаш се промени след онази Голяма екскурзия в края на 80-те години на миналия век, когато половин милион наши сънародници бяха насилствено изселени извън пределите на страната. Оттогава ловки популисти насаждат враждебността по етнически признак. А днес се спекулира с предразсъдъците и страховете че чуждоземците идват да режат глави.
Резултатът е следния:„Тук турчин не е вирял и сириец няма да има" , „Нямате място тук, тук джамия няма”,“Ще ви покръстим и тогава ще стоите тук”. А кметът приглася:“Утре, вдругиден ще станат повече от нас. Това е недопустимо и ние, шопите, категорично няма да го допуснем”.

Всъщност става дума за липса на човечност и дискриминация. Нарочените за изгонване не са икономически мигранти, а законно пребиваващи, преминали са проверки и са получили статут на бежанци. Но очевидно за местните, включително и за кметовете, думата мултикултурализъм, освен че е непонятна, е чужда и натрапена отвън. 

Проблемът обаче не е в болните фантазии. 

Само преди десетина години в Елин Пелин се държаха по друг начин. Приеха с широко отворени обятия група чужденци, с набързо издадени български паспорти, водени от “Кръстника” на групировката “Уралмаш” Константин Циганов и тогаващния кмет им разреши да купят 220 декара за половин милион лева. Не след дълго обаче, кметът бе разстрелян със 7 куршума, а руснаците бяха експулсирани като опасни за националната сигурност. 

Бихме могли да предположим, че местните са си взели поука. Но защо никой от тях не обели дума затова?...

Отговорът е много прост. И тогава и днес институциите не реагираха подобаващо. Диригентите на прехода си имат свои планове, които пешките по места трябва да изпълняват. Затова и сега няма реакция, а само общи приказки срещу организираното етническо противопоставяне. Подвиването на опашката и преместването на мигрантите от едно на друго място не е измиване на ръцете.

Само че затварянето на очите,  винаги има тежки последствия. Преди десетина години са звънтели сребърници, някой е взел, не си е свършил работата, резултатът е известен. Днес самоуправството е предизборното нахъсено, плячката е лесна за отстрелване, но само на пръв поглед. В крайна сметка цената няма да я платят политиците, а развяващите флага на псевдобългарщината. 

Затова тези, които се опитват да прекрачат закона, трябва да бъдат вкарани в правия път своевременно. Има граници на човечност, които не бива да бъдат прекрачвани.

Престъпна небрежност

Нямаше начин да не стигне и до прокуратурата. Близо седмица половин милион абонати в София останаха без парно и топла вода. А “Топлофикация” е безпомощна да реши проблемите, които скачат от квартал в квартал. Сякаш някаква невидима ръка се забавлява като натиска копче от разстояние и спуква възлови тръбопроводи. Няма място за черен хумор. Особено когато големи болници минават на резервно отопление. И хиляди граждани мръзнат. Очевидно става въпрос за престъпна небрежност.  
Всъщност, чудно е защо шефовете на дружеството все още не са подали сами оставки. А чакат някой друг да ги уволни. И да поиска прокуратурата да се намеси, както направи столичния кмет. 
Нека спрем до тук. И да оставим институциите да си свършат работата. Смешно е маргинализиралите се десни от “Нова република” да се присламчват и да се опитват с популистки лозунги за оставка да се измъкнат от нищото, към което са се запътили. Най-добре е да не се политизира. Отговорността е лична. Ясно е, че ако дружеството се управляваше добре, нямаше проблемите му да се задълбочат и да се стигне до сегашната криза. Затова политиците, вместо да вдигат излишна врява, е добре да обединят усилията си и решат проблема. Няма да е трудно, стига да имат желание. Могат да включат и гражданите, те отдавна искат да им помогнат.

Лицемерен плач

Когато двама бивши министри - Христо Иванов и Трайчо Трайков (на правосъдието и на енергетиката) обявяват кражби за милиарди и настояват за разследвания, първото което си мисли избирателят е защо, докато бяха на върха на държавата, си затваряха очите. Техният дежурен отговор е: искахме, но ни попречиха и ни уволниха.

Фактите обаче са други. Едният само е приказвал за съдебна реформа, но нищо на практика не е направил, освен че е писал доноси до Брюксел. А другият охотно се е трудил, за да забатачи енергетиката. Не е случайно, че Иванов продължава с фразеологията за реформи, а Трайков е клиент на прокуратурата.

И това не е всичко. Над двамата надничат техните кукловоди-олигарси. Те усвоиха и продължават да усвояват милиардите, които двамата им осигуриха. Всъщност, исканото от Иванов разследване на синдици на фалиралата КТБ е отклоняване на вниманието от истинските присвоители, а пушилката на Трайков срещу енергийната програма на БСП е опит за прикриване на потъналите милиони в АЕЦ “Белене” при министерстването на Трайков.

За двамата в библията е написано, че първо трябва да извадят гредата от собственото си око, преди да потърсят сламката в това на другите. Но те, освен че са маши на криминалния преход, са добри възпитаници на Иван Костов, който се оказа “добър” вложител с “преференциална” лихва в КТБ, а като премиер продаде енергетиката ни за жълти стотинки и ни натресе “Американските централи”. Затова, също като него, Иванов и Трайков са оперирани от морал. Заместили са го с лицемерни маски. И дават мило за драго, отново да се наместят на яслата. На гърба на избирателите, които с този евтин популизъм искат пак да излъжат. Но номерът им едва ли ще мине.

Мимолетна изява на Лаборанта от Драгалевци

Този път скелетът се прибра в гардероба подобаващо бързо. Пораздвижи за няколко часа форумите за радост на малцината останали сини каски. И потъна в забвението, което всъщност е най-доброто, което би могло да му се случи, след всичко направено от него.

Бившият премиер и лидер на СДС Иван Костов може и да не се е изненадал от мълчанието, с което бе посрещната изявата, той отдавна смята, че е в позиция, когато другите трябва да го догонват. И от тази висота размахва пръст. Нищо ново обаче не ни казва. Номерът му винаги е един и същ – охулване и къса памет. И да се самопредложи, тъй като по думите му в политиката било пълно със страхливи хора и “мъртви души”. Накрая, за да покаже, че той е единственият положителен герой на прехода, се обиди, че го приравняват с Доган и Първанов. Само той изграждал, другите двама разграждали...

Трябва ли да припомняме как по време на онези протести преди 20 години се скри в продължение на часове и не смееше да си покаже носа преди да разбере накъде духа вятърът!? Или как вече като премиер се ослушваше и трябваше парламентът да му нареди да откаже коридор на руските самолети към бивша Югославия...

Не, паметта на хората не е къса. Той не е сред тези, които са градили. Известно е, че неговото управление имаше дясно конституционно мнозинство в парламента. Но той не направи нищо за благото на народа, като например да бъде изградена силна редна класа, на която да се опре десницата. Напротив, с приватизацията ограби и изхвърли на улицата хиляди българи. В същото време обогати бъдещи олигарси, клиенти днес на прокуратурата.

Всъщност, най-точна оценка за Костовите поражения дадоха избирателите, които го свалиха от премиерския пост с гръм и трясък.

А какво да кажем за неверието, посято от него в десните избиратели!? То се вижда и днес – неговите протежета продължават да противопоставят едни българи на други. И да се роят.

Затова не трябва да се учудваме на слабия интерес към Костов. Добре би било този гардероб повече да не бъде отварян. Безсмислено е.